Пропускане към основното съдържание

Щрак`33 - И пак небе ...


Отдавна не бях виждала такова небе ... Красиво и страшно едновременно ...

Коментари

Катя Илиева каза…
Е, не... Това е нереално просто... Влюбих се...
Златина каза…
Страхотна снимка!
Харесва ми! :)))
Neizi_ss каза…
Момичета - Вие не спите ли по това време :) :):)
Катя Илиева каза…
Не, снощи до пет не можах да заспя... Спомените ми ме върнаха в детството и докато имах вдъхвоневие, реших да ги опиша в блога си... И сега ми се спи много, много.
Мория каза…
Хей, страхотна снимка на залеза:). Миналата година и аз попаднах на няколко такива (залеза) в Созопол, дори успях да ги щракна. Бях ги забравила, но тази ти снимка ми напомни за тях:). Специално за теб Neizi ще ги пусна в блога си;).
Mммм, яко! :)
Като филмов декор, очаквам всеки момент някоя вещичка да прелети на метлата... :)))
Omnia каза…
Ехеее, такъв разкош никога не съм имала възможността да видя наживо- повечето залези са били на фона на планини и долини, но в град те такова нещо....тц(: Снимката е рядко прекрасТна и поздрави за нея!
Neizi_ss каза…
@Omnia - истината е, че на снимка залеза изглежда още по-прекрасно отколкото на живо, колкото и странно да ви звучи ...истина е също, че в градска среда рядко има подобни явления :)
@Хриси ...вещичката беше заета да снима ...а метлата беше оставена на паркинг :)
@Мория ..ще се радвам да оплакна око и в твоите снимки :)
@Катя - изпитах удоволствие от твоите детски спомени ..върна ме в детските ми години :)Благодаря!
Omnia каза…
Neizi, имам някаква невероятна слабост към всеки залез- едно такова усещане ме обзема, което не мога да опиша с думи, но тогава ми е най- любимата част от деня! Обожавам да гледам залези , ала сама - в пълна тишина, защото това са си моите мигове свобода за душата ми;) И на снимки, и на живо- пак ме опияняват , и пак откривам съвършената красота ( за мен) в тях;))
Neizi_ss каза…
по същия начин аз сечувствам когато съм край вода - било река, езеро, море, чешма ..абе вода да е :)
Omnia каза…
Ааааа, да, да, да! И вода- и нея обожавам, но ми поражда други чувства, не точно като , когато гледам блажено, разнежено и въз отнесено един магично разстилащ се по пухкави облачета или заспиващо небе залез...Нейзи, душата, разнежва ме тази снимка, като я погледна... Браос, браос и ак браос;) Сега ше чекам една такава и на водната шир в цялата и прелестност:))
Мория каза…
Снимките са вече на лице;).
Lili каза…
Приказно!
Обичам те с тези твои очи,дето виждат всичко което обичам и харесвам :)
Чуден уикенд ти желая ;)
september-silvia каза…
Браво Нейзи,уникално фото!Имаш покана от мен,виж в блога ми!

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...