Делиберация – Що е то?
* Време е да започнем да се интересуваме повече от живота около нас!
За първи път чух понятието делиберация в Станфордския университет от професор Джеймс Фишкин, политолог. В първия момент реших, че това явление просто няма подходящ превод на български и затова и на английски и на родния ни език звучи по един и същ начин. На практика се оказа, че не съм далеч от истината. Така или иначе обаче това е понятие, което е добре познато в средите на социолозите и политолозите. Не се използва обаче често, затова и средностатистическия българин едва ли е чувал за него. Терминът ни е по-познат като “повишаване информираността”. Съдържанието му не се изчерпва само в това. Иде реч за промяната в мисленето на хората следствие на придобиването на повече информация по даден въпрос. Не рядко става въпрос и за коренна промяна в поддържаното мнение. Промяна, която настъпва след като на човек му бъдат отворени очите по дадена тема.
Как човекът от улицата може да стане информиран гражданин?
Според френския социолог Пиер Бурдийо обществено мнение не съществува. Това, той е заявил преди повече от 30 години. Когато у нас беше познато само мнението на партията-майка и когато е битувало твърдението, че обществено мнение има само в страните управлявани от гнили капитализъм. Тогава той е разкритикувал методологическите предпоставки, че всеки човек има мнение, че всяко мнение е равноценно на другото и че по определени въпроси има консенсус в обществото. Много преди французина Алфред Шуц е формулирал концепцията, че социалното знание на добре информираният гражданин се намира в “златната среда” между знанието на експерта и на човека от улицата. Дори в условията на демокрацията, не може мнението на обикновения човек да е по-миродавно от това на специалистите. Още повече не може всеки един от нас да има мнение по всички въпроси и да разбираме от всичко, както всъщност днес се опитваме. Добре познато от живия живот както се казва. Всъщност е налице и въпроса дали не е генетично заложено у нас българите да сме “специалисти по всичко”.
Възниква въпроса дали трябва демокрацията трябва да функционира единствено и само на базата на мнения от улицата?
Това правят нон-стоп всички наши родни социолози. На едно място се поставят мненията на експертите, на добре информираните граждани и на хората от улицата, които нямат желание и време да се интересуват от всичко, което се случва около тях.
Има и още един въпрос – доколко тези проучвания вече са представителни, мненията не са ли повлияни от слухове, от хаотичността на новините по вестници, радиа и телевизии.
Според проф. Джеймс Фишкин, преподавател в Станфордския университет добре функциониращата демокрация трябва да се управлява от мненията на добре информираните граждани Т.е. гласуването на избори, референдуми или отговорите в социологическите проучвания да са базирани главно на мнения, основани на повече информация по проблема, получени след обмисляне на повече рационални аргументи и алтернативи за решение.
Оттук и задачата как човекът от улицата да стане добре информиран гражданин?
Моделът свързан с делиберацията е бил изпробван и върху българите, разказа проф. Фишкин. Той и негови сътрудници, заедно с центъра за изследване на демокрацията в България и социологическата агенция “Алфа рисърч” са събрали на едно място хора, различни по образование, пол, възраст и мислене и е бил поставена наболяла за ежедневието ни тема, а именно с престъпността. В началото на изследването те са попълнили въпросници и са изказали собствените си мнения по темата. След това са били разделени в малки групи, където са имали възможност да получат повече информация по въпросите свързани с българската престъпност. В общи заседания те са задавали въпроси и са имали възможността да чуят мненията и отговорите на експерти и политици. В края на дебата участниците в него са попълнили отново същите въпросници, както на старта на изследването. Оказало се е, че в много отношения мненията на мнозина са се променили.
93% от хората са заявили, че за тези 2 дни са научили много
за живота и възгледите на други хора, които са твърде различни от тях. И това се дължи най-вече на обсъжданията в дискусионните групи и в разговорите помежду им. За 3/4 дебатът като цяло е помогнал за изясняването на собствените им позиции за подходящите мерки за борба с престъпността.
Една от съществените промени в мненията след дебата е била, че чувствително е нараснал делът на хората, които са убедени, че проблемите в правораздаването ще се решат не просто с персонални промени в съответните институции, но и с конституционни промени. 48% са споделяли това мнение преди дебата и 69% след него. По редица въпроси е намалял делът на хората, склонни на опростенчески решения.
Очевидно дебатът е превърнал мнозина измежду изследваните 281 души в добре информирани, а други - в още по-добре информирани граждани по въпросите на борбата с престъпността.
Изводът според проф. Фишкин е следният, а именно, че дебатът за престъпността е показал на практика как може да се топи делът на уличните мнения по важни за цялото общество въпроси. Той е категоричен, че е добре политиците и всички, които се занимават със и зависят от общественото мнение, да работят така, че то все повече да се формира от добре информирани граждани. Тогава налице ще има и значително по-развита и устойчива демокрация.
/снимка: тази църква е универсална за различните религии - намирасе в двора на Станфордския университет/
* Време е да започнем да се интересуваме повече от живота около нас!
За първи път чух понятието делиберация в Станфордския университет от професор Джеймс Фишкин, политолог. В първия момент реших, че това явление просто няма подходящ превод на български и затова и на английски и на родния ни език звучи по един и същ начин. На практика се оказа, че не съм далеч от истината. Така или иначе обаче това е понятие, което е добре познато в средите на социолозите и политолозите. Не се използва обаче често, затова и средностатистическия българин едва ли е чувал за него. Терминът ни е по-познат като “повишаване информираността”. Съдържанието му не се изчерпва само в това. Иде реч за промяната в мисленето на хората следствие на придобиването на повече информация по даден въпрос. Не рядко става въпрос и за коренна промяна в поддържаното мнение. Промяна, която настъпва след като на човек му бъдат отворени очите по дадена тема.Как човекът от улицата може да стане информиран гражданин?
Според френския социолог Пиер Бурдийо обществено мнение не съществува. Това, той е заявил преди повече от 30 години. Когато у нас беше познато само мнението на партията-майка и когато е битувало твърдението, че обществено мнение има само в страните управлявани от гнили капитализъм. Тогава той е разкритикувал методологическите предпоставки, че всеки човек има мнение, че всяко мнение е равноценно на другото и че по определени въпроси има консенсус в обществото. Много преди французина Алфред Шуц е формулирал концепцията, че социалното знание на добре информираният гражданин се намира в “златната среда” между знанието на експерта и на човека от улицата. Дори в условията на демокрацията, не може мнението на обикновения човек да е по-миродавно от това на специалистите. Още повече не може всеки един от нас да има мнение по всички въпроси и да разбираме от всичко, както всъщност днес се опитваме. Добре познато от живия живот както се казва. Всъщност е налице и въпроса дали не е генетично заложено у нас българите да сме “специалисти по всичко”.
Възниква въпроса дали трябва демокрацията трябва да функционира единствено и само на базата на мнения от улицата?
Това правят нон-стоп всички наши родни социолози. На едно място се поставят мненията на експертите, на добре информираните граждани и на хората от улицата, които нямат желание и време да се интересуват от всичко, което се случва около тях.
Има и още един въпрос – доколко тези проучвания вече са представителни, мненията не са ли повлияни от слухове, от хаотичността на новините по вестници, радиа и телевизии.
Според проф. Джеймс Фишкин, преподавател в Станфордския университет добре функциониращата демокрация трябва да се управлява от мненията на добре информираните граждани Т.е. гласуването на избори, референдуми или отговорите в социологическите проучвания да са базирани главно на мнения, основани на повече информация по проблема, получени след обмисляне на повече рационални аргументи и алтернативи за решение.
Оттук и задачата как човекът от улицата да стане добре информиран гражданин?
Моделът свързан с делиберацията е бил изпробван и върху българите, разказа проф. Фишкин. Той и негови сътрудници, заедно с центъра за изследване на демокрацията в България и социологическата агенция “Алфа рисърч” са събрали на едно място хора, различни по образование, пол, възраст и мислене и е бил поставена наболяла за ежедневието ни тема, а именно с престъпността. В началото на изследването те са попълнили въпросници и са изказали собствените си мнения по темата. След това са били разделени в малки групи, където са имали възможност да получат повече информация по въпросите свързани с българската престъпност. В общи заседания те са задавали въпроси и са имали възможността да чуят мненията и отговорите на експерти и политици. В края на дебата участниците в него са попълнили отново същите въпросници, както на старта на изследването. Оказало се е, че в много отношения мненията на мнозина са се променили.
93% от хората са заявили, че за тези 2 дни са научили много
за живота и възгледите на други хора, които са твърде различни от тях. И това се дължи най-вече на обсъжданията в дискусионните групи и в разговорите помежду им. За 3/4 дебатът като цяло е помогнал за изясняването на собствените им позиции за подходящите мерки за борба с престъпността.
Една от съществените промени в мненията след дебата е била, че чувствително е нараснал делът на хората, които са убедени, че проблемите в правораздаването ще се решат не просто с персонални промени в съответните институции, но и с конституционни промени. 48% са споделяли това мнение преди дебата и 69% след него. По редица въпроси е намалял делът на хората, склонни на опростенчески решения.
Очевидно дебатът е превърнал мнозина измежду изследваните 281 души в добре информирани, а други - в още по-добре информирани граждани по въпросите на борбата с престъпността.
Изводът според проф. Фишкин е следният, а именно, че дебатът за престъпността е показал на практика как може да се топи делът на уличните мнения по важни за цялото общество въпроси. Той е категоричен, че е добре политиците и всички, които се занимават със и зависят от общественото мнение, да работят така, че то все повече да се формира от добре информирани граждани. Тогава налице ще има и значително по-развита и устойчива демокрация.
/снимка: тази църква е универсална за различните религии - намирасе в двора на Станфордския университет/
1 коментар:
Много ми беше интересно да прочета статията. Само дето ето тази утопия няма как да стане:
"Т.е. гласуването на избори, референдуми или отговорите в социологическите проучвания да са базирани главно на мнения, основани на повече информация по проблема, получени след обмисляне на повече рационални аргументи и алтернативи за решение "
Управляващите във всички държави се стремят да държат населението в максимално информационно затъмнение и да му осигурят среда, в която мозъкът и мисловната дейност да закърнеят. Трябват им едни черноработни роботи, които да слушат, купуват и изпъняват.
Публикуване на коментар