сряда, 18 септември 2013 г.

а може да ни бъде и цветно и лесно ...

А може животът ни да бъде цветен и лесен ...зависи само и единствено от нас ... Заети сме обаче с оцеляването, което вади на показ най-лошите ни страни ... от егоисти се превръщаме в егоцентрици ..., гледаме да ни падне сгода, за да натопим другарчето си, за да изплуваме ние като олиото над вода ..., слухтим, клюкарим, завиждаме ... не изпълняваме поетите си обещания и задължения /не изключвам и себе си от тази пъстра картинка/ ... вярно, не винаги сме водени от лоши намерения, просто не ни се получават нещата, така, както сме ги мислили - разбира се, това не ни оправдава, но пък заслужава разбиране ...
... губим приятели, доверие ... после полагаме неистови усилия, за да ги спечелим отново ...
... искаме да сме добри и да ни обичат ... всички го искаме, но не на всички ни се удава ...то пък и да ни обичат всички няма смисъл ... ще стане съмнително тогава ...
... та като казвам, че може да ни е цветно и лесно ще ви дам за пример Аквичка ... не съм вярвала, че може да съществува такъв оптимизъм, толкова простота в ежедневието, които да  правят човека щастлив и удовлетворен ...
... Отдавна не бях стъпвала при нея ... и съжалих горко за това ... зачетох се и останах без дъх ... сега знам, че ще отворя очи утре сутрин и ще погледна по друг начин на живота ... ще му се усмихна на въпреки и на напреки на камъните, които той хвърля пред каруцата ми ... ще се събудя силна и ще си припомня, че и аз го мога това - да се усмихвам и на малките неща ... и да си върна онези обичайни навици, които ми носеха радост ...

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...