декември`2005
Георги КОРИТАРОВ:
“Проблем сред етническите общности има и той е сериозен!”
Темата, която Георги Коритаров, журналист от радио “Нова Европа”, представи пред участниците в медийния семинар, организиран от сдружението за партньорство и подкрепа на гражданската общност “Болкан Асист”, бе свързана с отразяването на проблемите на гражданското общество – малцинства в неравностойно положение, форми на управление и пряка демокрация. Коментирана бе неравнопоставеността на малцинствата в българското общество. Дискусията започна с въпроса “Табу ли е десеграгацията за българският елит?”, или казано с по-прости думи, имат ли реална представа политиците ни за живота и бита на малцинствените групи.
В публичното пространство доста често се говори за проекти, касаещи подобряването на живота на ромите. Печелят се европейски пари за това, но на практика резултати няма. Частични са случаите, когато нещо се прави наистина, когато неправителствените организации са безкористни с изпълнението на дейностите, които са защитили.
В тази връзка Георги Коритаров бе любезен да отговори и на следните ми въпроси:
- Г-н Коритаров не смятате ли, че с понятия като интеграция на малцинствата и десегрегация вече се спекулира?
- На практика трябва да започнем да правим разлика между говоренето и реалната картина. Фактът, че има страшно много неправителствени организации, които целенасочено се занимават с такива проблеми, е едно от доказателствата. Тяхната същинска дейност действително е насочена към усвояването на средства. Те живеят като НПО-номенклатура. Огромен риск е това, че от една страна се създава впечатление за непрекъснато говорене и ако човек се ограничи само да слуша, ще остане с впечатлението, че не проблемът е решен, а едва ли не, че проблем няма и че се преекспонира. Истината е, че за това говорене се получават пари. Това обаче в никакъв случай не означава, че проблем с интеграцията на ромите няма. Напротив, той се задълбочава все повече и повече именно вследствие на това непрекъснато говорене.
- Случайно ли е, че толкова пари се дават от различни донори за писане и реализиране на проекти, касаещи етническите общности? Не мислите ли, че, погледнатоотстрани, някой, някъде дава някакви пари за промяна на условията на живот и съществуване на ромите само и само да не ги пускаме из Европа в търсене на щастието?
- Вярно е, че парите за такива проекти не се дават случайно, но това е доста груба конструкция на проблема. Тези хора действително имат нужда от допълнителна инвестиция, но тя трябва да бъде насочена така, че да има реална възвращаемост. Да може да се усети наистина ново качество в живота. Ново качество на житейския подход към тях. И ако има смисъл медиите да се намесят, то е да се опитат да присъединят говоренето за тези проблеми към практиката. Драмата е в това, че има разминаване между практиката, реалния живот и говоренето.
- Как ромите оценяват състоянието си?
- Тяхната самооценка е катастрофална. Това, че на нас отстрани ни се струва, че едва ли не те живеят добре си мисля, че е по-важно това как те се чувстват. Защото човек може да изглежда добре, но в същото това време душевният му мир да е разстроен. И в този ред на мисли не е ли по-важно как се чувствате Вие, а не какво мислят другите за Вас? В повечето случаи, когато попитаме ромите как живеят, те казват :”Ние се чувстваме онеправдани!” А щом те се чувстват така, значи наистина има някакъв проблем, който ги засяга, защото те непрекъснато казват това. Ако една малцинствена общност започне да живее добре, тя няма да го крие. Пример за това са българските турци. Факт е, че след възродителния процес те получиха своя политическа партия, която зае доста важни позиции в живота на страната ни. Няма да е убедително, ако някой от тази етническа група каже, че живее зле. Днес те живеят със степени по-интегрирано отколкото е било преди 15 години. Те са тези, които формулираха понятието “български етнически модел, и те са тези, които вече от позицията на част от управляващата коалиция дават идеи как да се решават проблемите на другите етнически общности. Тук има степен на обективност, която винаги присъства, и щом има някакво качествено подобрение на определен начин на живот, то не може да се скрие.
- Универсално ли е решението да се реализират дискусии на тази тема и да се изговарят нещата?
- Не, не казвам, че това е така. Не сме ние тези, които могат да го решат. Но ние журналистите, можем да помогнем говоренето да се нормализира. Да направим дискусията не еуфорична и претенциозна, а хуманна.
- Не смятате ли, че процесът на интеграция трябва да бъде двустранен. Ако те нямат желанието да се интегрират, едва ли някой може да ги накара. Те се чувстват подтиснати и нещастни, но какво правят, за да се промени това, обикновените роми, не техните лидери и НПО-та? В крайна сметка турците търсят работа, искат да работят, да учат и т.н., за да подобрят качеството си на живот. Докато при ромите е обратното. Вярно е, че държавата не им предлага кой знае какви възможности. Те самите са маргинализирана общност, но и не полагат усилия да излязат от това положение.
- Това, което казвате, е констатация на външния поглед към проблемите им. Вярно е, че е точно така, но отразява едно по-различно състояние. Ако това звучи като един упрек към ромите, погледнато от позицията на едно изследване, направено от Агенцията за социални анализи за етническите аспекти на бедността в годините на прехода, се оказва, че от научна гледна точка има друго наименование. И то е много страшно. Погледнато през тези данни, се оказва, че трайната бедност, в която тези хора са поставени, възпроизвежда един културен стереотип на маргиналността. Това обрича на социална безперспективност поколения наред. В един момент те влизат в ролята на удавник, който не може да се спаси, защото е навлязъл във водовъртеж. В този смисъл тезата на това изследване бе, че колкото по-ниско образован е един ром, толкова по-трудно ще може да промени нещата около себе си. Има редица фактори, които поддържат това възпроизводство на ромската общност в най-ниските социални сфери. Едно от тях е липсата на качествено образование, като основен фактор на бедност.
- Добре. Липсата на образоване е фактор за бедност. Но тях никой не ги спира да ходят на училище. В същото това време има деца на български социално слаби семейства, които посещават училищата, въпреки, че бедността е и техен спътник.
- Вярно е, но инерцията в тези общности е много силна. Чиста случайност е, ако някой пробие. Целта на държавата е да създаде условия на живот. А целта на журналистите трябва да бъде създаване на условия за дебат, как да се създадат тези условия, за да се дестабилизира този процес на инерция и обгрижване, наследено от годините, което не решава проблемите на ромите, напротив - задълбочава ги.
- Говорите за проучването на Агенцията за социални анализи на проф. Лилия Димова. В това изследване обаче става въпрос за обедняването в годините на прехода не само на ромите, но и на българите и турци. И графиките са почти идентични. Проблемът според мен се крие в онези, които използват данните от изследването. Онези, които на практика трябва да работят за промяната, а именно политиците. Допустимо ли е политическа партия да събере на едно място ромски лидери, да им представи това проучване, като акцентира върху състоянието на ромите и как другите не ги е грижа за тях? Същото това проучване показва, че всеки един представител на ромската общност има с 60 % по-висок шанс да се спаси от бедността, ако промени степента си на образование само с една степен от тази, която има. Създават се условия – храна, дрехи, топлина, а ромските семейства пускат децата си на училище в началото и после си ги прибират.
- Това е нещото, от което трябва да излезем. Фактът, че се опитваме да създадем добри условия за ромската общност, и в същото това време тяхното поведение едва ли не на отричане са процеси, които не си противоречат, а доказват, че се въртим в един омагьосан кръг. Те трябва да бъдат накарани публично да признаят, че опити се правят, да бъдат попитани какво още искат и да бъдат накарани да поемат отговорността за бездействието си.
Георги КОРИТАРОВ:
“Проблем сред етническите общности има и той е сериозен!”
Темата, която Георги Коритаров, журналист от радио “Нова Европа”, представи пред участниците в медийния семинар, организиран от сдружението за партньорство и подкрепа на гражданската общност “Болкан Асист”, бе свързана с отразяването на проблемите на гражданското общество – малцинства в неравностойно положение, форми на управление и пряка демокрация. Коментирана бе неравнопоставеността на малцинствата в българското общество. Дискусията започна с въпроса “Табу ли е десеграгацията за българският елит?”, или казано с по-прости думи, имат ли реална представа политиците ни за живота и бита на малцинствените групи.В публичното пространство доста често се говори за проекти, касаещи подобряването на живота на ромите. Печелят се европейски пари за това, но на практика резултати няма. Частични са случаите, когато нещо се прави наистина, когато неправителствените организации са безкористни с изпълнението на дейностите, които са защитили.
В тази връзка Георги Коритаров бе любезен да отговори и на следните ми въпроси:
- Г-н Коритаров не смятате ли, че с понятия като интеграция на малцинствата и десегрегация вече се спекулира?
- На практика трябва да започнем да правим разлика между говоренето и реалната картина. Фактът, че има страшно много неправителствени организации, които целенасочено се занимават с такива проблеми, е едно от доказателствата. Тяхната същинска дейност действително е насочена към усвояването на средства. Те живеят като НПО-номенклатура. Огромен риск е това, че от една страна се създава впечатление за непрекъснато говорене и ако човек се ограничи само да слуша, ще остане с впечатлението, че не проблемът е решен, а едва ли не, че проблем няма и че се преекспонира. Истината е, че за това говорене се получават пари. Това обаче в никакъв случай не означава, че проблем с интеграцията на ромите няма. Напротив, той се задълбочава все повече и повече именно вследствие на това непрекъснато говорене.
- Случайно ли е, че толкова пари се дават от различни донори за писане и реализиране на проекти, касаещи етническите общности? Не мислите ли, че, погледнатоотстрани, някой, някъде дава някакви пари за промяна на условията на живот и съществуване на ромите само и само да не ги пускаме из Европа в търсене на щастието?
- Вярно е, че парите за такива проекти не се дават случайно, но това е доста груба конструкция на проблема. Тези хора действително имат нужда от допълнителна инвестиция, но тя трябва да бъде насочена така, че да има реална възвращаемост. Да може да се усети наистина ново качество в живота. Ново качество на житейския подход към тях. И ако има смисъл медиите да се намесят, то е да се опитат да присъединят говоренето за тези проблеми към практиката. Драмата е в това, че има разминаване между практиката, реалния живот и говоренето.
- Как ромите оценяват състоянието си?
- Тяхната самооценка е катастрофална. Това, че на нас отстрани ни се струва, че едва ли не те живеят добре си мисля, че е по-важно това как те се чувстват. Защото човек може да изглежда добре, но в същото това време душевният му мир да е разстроен. И в този ред на мисли не е ли по-важно как се чувствате Вие, а не какво мислят другите за Вас? В повечето случаи, когато попитаме ромите как живеят, те казват :”Ние се чувстваме онеправдани!” А щом те се чувстват така, значи наистина има някакъв проблем, който ги засяга, защото те непрекъснато казват това. Ако една малцинствена общност започне да живее добре, тя няма да го крие. Пример за това са българските турци. Факт е, че след възродителния процес те получиха своя политическа партия, която зае доста важни позиции в живота на страната ни. Няма да е убедително, ако някой от тази етническа група каже, че живее зле. Днес те живеят със степени по-интегрирано отколкото е било преди 15 години. Те са тези, които формулираха понятието “български етнически модел, и те са тези, които вече от позицията на част от управляващата коалиция дават идеи как да се решават проблемите на другите етнически общности. Тук има степен на обективност, която винаги присъства, и щом има някакво качествено подобрение на определен начин на живот, то не може да се скрие.
- Универсално ли е решението да се реализират дискусии на тази тема и да се изговарят нещата?
- Не, не казвам, че това е така. Не сме ние тези, които могат да го решат. Но ние журналистите, можем да помогнем говоренето да се нормализира. Да направим дискусията не еуфорична и претенциозна, а хуманна.
- Не смятате ли, че процесът на интеграция трябва да бъде двустранен. Ако те нямат желанието да се интегрират, едва ли някой може да ги накара. Те се чувстват подтиснати и нещастни, но какво правят, за да се промени това, обикновените роми, не техните лидери и НПО-та? В крайна сметка турците търсят работа, искат да работят, да учат и т.н., за да подобрят качеството си на живот. Докато при ромите е обратното. Вярно е, че държавата не им предлага кой знае какви възможности. Те самите са маргинализирана общност, но и не полагат усилия да излязат от това положение.
- Това, което казвате, е констатация на външния поглед към проблемите им. Вярно е, че е точно така, но отразява едно по-различно състояние. Ако това звучи като един упрек към ромите, погледнато от позицията на едно изследване, направено от Агенцията за социални анализи за етническите аспекти на бедността в годините на прехода, се оказва, че от научна гледна точка има друго наименование. И то е много страшно. Погледнато през тези данни, се оказва, че трайната бедност, в която тези хора са поставени, възпроизвежда един културен стереотип на маргиналността. Това обрича на социална безперспективност поколения наред. В един момент те влизат в ролята на удавник, който не може да се спаси, защото е навлязъл във водовъртеж. В този смисъл тезата на това изследване бе, че колкото по-ниско образован е един ром, толкова по-трудно ще може да промени нещата около себе си. Има редица фактори, които поддържат това възпроизводство на ромската общност в най-ниските социални сфери. Едно от тях е липсата на качествено образование, като основен фактор на бедност.
- Добре. Липсата на образоване е фактор за бедност. Но тях никой не ги спира да ходят на училище. В същото това време има деца на български социално слаби семейства, които посещават училищата, въпреки, че бедността е и техен спътник.
- Вярно е, но инерцията в тези общности е много силна. Чиста случайност е, ако някой пробие. Целта на държавата е да създаде условия на живот. А целта на журналистите трябва да бъде създаване на условия за дебат, как да се създадат тези условия, за да се дестабилизира този процес на инерция и обгрижване, наследено от годините, което не решава проблемите на ромите, напротив - задълбочава ги.
- Говорите за проучването на Агенцията за социални анализи на проф. Лилия Димова. В това изследване обаче става въпрос за обедняването в годините на прехода не само на ромите, но и на българите и турци. И графиките са почти идентични. Проблемът според мен се крие в онези, които използват данните от изследването. Онези, които на практика трябва да работят за промяната, а именно политиците. Допустимо ли е политическа партия да събере на едно място ромски лидери, да им представи това проучване, като акцентира върху състоянието на ромите и как другите не ги е грижа за тях? Същото това проучване показва, че всеки един представител на ромската общност има с 60 % по-висок шанс да се спаси от бедността, ако промени степента си на образование само с една степен от тази, която има. Създават се условия – храна, дрехи, топлина, а ромските семейства пускат децата си на училище в началото и после си ги прибират.
- Това е нещото, от което трябва да излезем. Фактът, че се опитваме да създадем добри условия за ромската общност, и в същото това време тяхното поведение едва ли не на отричане са процеси, които не си противоречат, а доказват, че се въртим в един омагьосан кръг. Те трябва да бъдат накарани публично да признаят, че опити се правят, да бъдат попитани какво още искат и да бъдат накарани да поемат отговорността за бездействието си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар