За свободата на словото и печата ...

август 2005 година

За свободата на словото и печата …
* За Първата поправка на американската конституция
През юли т.г. американската журналистка Джудит Милър, репортер на “Ню Йорк Таймс” бе вкарана в ареста след като отказа да издаде източниците си на информация. 

/Б.а. - на снимката - работното място на Джудит Милър/

Че няма да наруши обещанието си и да издаде информаторите си тя е заявила категорично по време на делото, разследващо кой от админстрацията на президента Джордж Буш е разконспирирал името на ЦРУ-агент пред американските медии. 
Американските журналисти се надяват всичко да завърши благополучно. Тя обаче ще остане в ареста до октомври, когато т.нар «Голямо жури» ще реши дали да я освободи или да заведе дело срещу нея с обвинителен акт. Това разказа директорът на «Фрийдом форум» /Организация занимаваща се със свободата на словото и печата и достъпа до информация във Вашингтон/. Тя е упорита и докрай ще защитава самоличността на източника си, заяви колегата й от отдела за разследваща журналистика към “Ню Йорк Таймс” Кристофър Дрю - /на снимката - заедно с Кристина Кръстева, Милена Илиева и Боряна Генчева/. С времето делото постепенно се е превърнало в случай разискващ свободата и независимостта на пресата.
Разследващия тим на “Ню Йорк Таймс” има в актива си многобройни журналистически награди. Сред историите изнесени на страниците на изданието са такива разкриващи корупция по различни стъпала на властта, недобре свършена работа по канализацията на един от градските квартали, разпространението на некачествени лекарствени средства и др. В историята на вестника ще останат и седемте награди “Пулицър” спечелени за миналата година, когато са били отличени писмените и снимкови материали им за войните в Афганистан и Ирак. това е било паметен миг, сподели Кристофър Дрю, тъй като преди това други медии са печелили по не повече от три “Пулицър”-а.
В съда Джудит Милър е заявила, че ако журналистите не могат да пазят своята конфиденциална информация, то тогава не биха могли да изпълняват задълженията си и да функционират като свободни и независими медии. Карл Роув, съветник на американския президент Джордж Буш и известен като неговия гуру, е тайнственият информатор на журналиста от списание "Тайм" Матю Купър по случая "Валъри Плейм". Роув е издал името на агентката на ЦРУ Валъри Плейм, работеща под прикритие.В същото това време обаче Джудит Милър и изданието й продължават да упорстват и да не разгласяват името на източниците, с които тя е работила.

Съвсем наскоро в САЩ бе разкрит друг тайнствен източник, известен като Дълбокото гърло. Той подаде информация на репортери и така гръмна скандалът "Уотъргейт", довел до оставката на президента Ричард Никсън през 1974 г. Информаторът се оказа бившият заместник-директор на ФБР Марк Фелт. Журналистите от в. "Вашингтон пост" Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн публикуваха разследването си за подслушването на щабквартирата на Демократическата партия във Вашингтон през 1972 г.
Не е за вярване, но на практика пресата в САЩ не е толкова свободна като българската, грешното впечатление идва от възможностите и финансовите ресурси, с които журналистите от другата страна океана разполагат. Въпреки, че преди повече от 200 години е приета първата поправка на американската конституция, която забранява приемането на закони ограничаващи свободата на печата. 
В началото на годината, когато президента Джордж Буш, който, като се закле за втория си мандат на 20 януари, употреби 42 пъти в речта си думата "свобода", над 50 големи американски медии и журналистически организации са взели участие в националната “Седмица на светлината”. Идеята на инициативата е всички печатни и електронни медии да се борят срещу засекретяването на управленските действия след терористичните нападения от 11 септември 2001 година, както и срещу преследването на журналистите от съдебните власти, заради отказа им да назовават източниците си на информация. 
Джудит Милър не е единствената преследвана от съдебната система. Налице е тенденция, която изнервя журналистическото братство. Съдебни битки се водят от още 16 репортери и 14 медии, от Ню Йорк, Вашингтон и Сан Франциско. 

Любопитен е случаят с 55-годишния телевизионен репортер Джим Тарикани, който от декември няма право да напуска дома си в Провидънс, Род Айлънд, е следният: видеозапис на ФБР засякъл как бивш кметски съветник получава $1000 подкуп. Той послужил като доказателство пред съда по дело срещу общинари в Провидънс, довело до присъди затвор, включително и на кмета Винсент Сианси. Записът попаднал неизвестно как в ръцете на Тарикани и той го излъчил. Тъй като тогава тече дело, това е доказателствен материал, който не бива да се изнася от съда. Специално назначен прокурор разследва три години кой е източникът на Тарикани, но удря на камък. Точно преди година съдът наложи на журналиста по 1000 долара глоба за всеки ден, докато не съобщи източника си. В гилдията обаче подобно нещо е табу и Тарикани остава докрай верен на професионалния си дълг. Той започва да обжалва присъдата, но междувременно получава и половин година домашен арест. Делото още не е приключило.
Миналото лято федерален съдия във Вашингтон осъди петима журналисти за неподчинение на съда, защото отказаха да съобщят кой им е дал информация за учения Вен Хо Ли, работил в Националната лаборатория в Лос Аламос. През 1999 г. той бе обвинен от ФБР в 59 нарушения при боравене с информация за ядрените оръжия. Ученият обаче отрече да е бил нечий шпионин и тъй като не бяха намерени доказателства срещу него, тогавашният президент Бил Клинтън му изпрати извинение.
ФБР се изложи, но съдът не си извади поука и пое риска да се изложи още повече, като се хвърли да преследва журналисти. Федерален съдия осъди всеки от тях на 500 долара глоба на ден, докато не разкрият кой им е давал информация по неговото свръхсекретно дело. Сумите засега не се изплащат, защото засегнатите медии – Асошиейтед прес, "Ню Йорк таймс", "Лос Анжелис таймс", Ей Би Си и Си Ен Ен, обжалват. Зад тях е цялата журналистическа общност, защото в САЩ има голяма роля прецедентното право и ако съдебната власт се наложи над медиите, повече никой няма да може да пази в тайна източниците си на информация.

На практика се оказва, че в това отношение САЩ изостават от законодателството в Европа.
Още през 1996 година на Стария континент е призната закрилата на източниците на информация чрез делото "Гудуин срещу Обединеното кралство". 
Дори България има гласуван текст, който ни пази от преследване заради анонимните източници на информация. Става въпрос за чл. 19 от Закона за достъп до обществената информация. Според него "Достъпът до информацията се осъществява при спазване и балансиране на принципите за прозрачност и икономическа свобода, а също така и за защита на личната информация, търговската тайна и тайната на източниците на средствата за масова информация, пожелали анонимност".