Август`2005
Вашингтон – на американците?
* За космополитизма на българската нация...
Само за една седмица в столицата на иконата на демокрацията Америка четири български журналистки се почустваха като у дома си. Те показаха или по-скоро доказаха, че нацията ни е суперадаптивна.
Незабравка Кирова от в. „Дръстър ПРЕС”, Кристина Кръстева – „24 часа”, Боряна Бъчварова – „Капитал”, и Милена Илиева от „Промедиа”, водеща предаването „На чисто”, излъчващо се по „Нова телевизия”, са на триседмично обучение по програма за разследваща журналистика, администрирана от Държавния департамент на САЩ.
Целите на програмата са на практика българските журналисти да се запознаят с методите на американските си колеги при правенето на журналистически разследвания в случаи на корупция във властта, например, както и да се запознаят със Закона за достъп до информация и запазването на конфеденциалността на източниците.
Вашингтон
Летище София. Групата тръпне от неизвестността на дългото пътуване. Някои са напускали пределите на страната, но други не. Никой обаче не е прелитал океана, за да стъпи на земята на Линкълн, Вашигтон и Томас Джеферсън.
Усилени мерки за сигурност съпътстват преминаването ни както през българското летище, така и през това във Франкфурт. Там обаче на всеки завой има преглед на документите и на личния багаж.
Докато обаче в първия полет със самолет на Луфтханза пътниците са около 200, то от Германия до САЩ летят над 600.
Часовата разлика преодоляхме благодарение на музикалните и филмовите канали докато пресичахме Атлантическия океан.
На международното летище във Вашингтон ни очаква Стойко Стойков, човекът, който във времето до 28 август ще е за нас баща и майка, както се казва на чист български език. Разпознаваме го по надписа „Добре дошли!” и широката усмивка, чисто по нашенски.
„От разносвач на пица до преводач на Колин Пауъл” – това е неговата кариера в едно изречение за 15 години, откакто живее в Америка.
Пет дни по-късно за нас той казва, че може и да не сме най-шумната група, но сме най-веселият и симпатичен екип. Интересните истории около преводаческата му кариера са много, но за тях ше разкажа по-късно.
Лимузина ни откарва до хотела. За условията в него няма да говоря.
Международното летище се намира извън пределите на Вашингтон. То заедно с Пентагона, ЦРУ и школата на ФБР се намира в пределите на щата Вирджиния, самият град обаче е от другата страна на река Потомак. В него живеят едва 60 000 души, но в предградията има още над 3 милиона. В ситито са съсредоточени цялата държавна администрация и бизнесиндустрия.
Вашингтон е строен от 1793 до 1798 година по проект на френския архитект Пиер Л`Анфан, по нареждане на самия Джордж Вашингтон.
Една голяма част от проектираните от него сгради могат да се сторят на силистренци познати не за друго, а защото страшно много си приличат като архитектура с Художествената ни галерия.
През 1812 година „Президентската къща” е опожарена и след това тя се превръща в добре известния „Бял дом”. Стените след пожара са боядисани в бяло и сега всяка година се освежават, за да не губи блясъка си.
Всяка година 15 милиона души посещават американската столица. Има много колежи, университети, музеи и библиотеки.
Сред забележителностите са още централата на ФБР, мемориалите на Ейбрахам Линкълн и Томас Джеферсън. „Смитсония” пък е фондация, помещаваща се в стар английски замък, построен от Джеймс Смитсън, незаконороден син на английски лорд, който се е зарекъл, че ще стане по - известен и богат от баща си и ще отиде в Америка. Богат и известен става, но тъй като не успява да прекоси океана, завещава парите си с поръката да се построи този замък в САЩ и да се основе фондация, който днес работи по стипендиантски програми.
Почувствахме емоцията на Никълъс Кейдж във филма „Съкровището”, когато излиза от Държавния архив на Америка, откраднал „Декларацията на независимостта”, преминавайки покрай тази величествена сграда. В Националната им галерия на едно място съжителстват творбите на старите майстори и изкуството на съвремието.
Ужасът на виетнамската война ни настигна до черната гранитна стена, на която са изписани имената на всичките 69 000 американски войници, загинали в периода 1959-1975 година. Мемориалът е дело на китайска студентка, която така е проектирала паметника, че да символизира рана в земята. Самият гранит създава усещането за връзка между воините и живите днес, тъй като отразява преминаващите покрай черната стена на плача.
Еднакво добре се почувствахме както по време на деловите срещи, забързаните по американски обяди и разходките из административните, сравнително високи сгради (във Вашингтон има забрана за строежи на небостъргачи), така и в квартала Джорджтаун, който като че ли е наследство от първите английски заселници. Симпатични къщички, малки спретнати градинки и кръчми, които ни накараха да почувстваме Вашингтон като Нашингтон.
(Следва)
Вашингтон – на американците?
* За космополитизма на българската нация...
Само за една седмица в столицата на иконата на демокрацията Америка четири български журналистки се почустваха като у дома си. Те показаха или по-скоро доказаха, че нацията ни е суперадаптивна.
Незабравка Кирова от в. „Дръстър ПРЕС”, Кристина Кръстева – „24 часа”, Боряна Бъчварова – „Капитал”, и Милена Илиева от „Промедиа”, водеща предаването „На чисто”, излъчващо се по „Нова телевизия”, са на триседмично обучение по програма за разследваща журналистика, администрирана от Държавния департамент на САЩ.
Целите на програмата са на практика българските журналисти да се запознаят с методите на американските си колеги при правенето на журналистически разследвания в случаи на корупция във властта, например, както и да се запознаят със Закона за достъп до информация и запазването на конфеденциалността на източниците.
Вашингтон
Летище София. Групата тръпне от неизвестността на дългото пътуване. Някои са напускали пределите на страната, но други не. Никой обаче не е прелитал океана, за да стъпи на земята на Линкълн, Вашигтон и Томас Джеферсън.
Усилени мерки за сигурност съпътстват преминаването ни както през българското летище, така и през това във Франкфурт. Там обаче на всеки завой има преглед на документите и на личния багаж.
Докато обаче в първия полет със самолет на Луфтханза пътниците са около 200, то от Германия до САЩ летят над 600.
Часовата разлика преодоляхме благодарение на музикалните и филмовите канали докато пресичахме Атлантическия океан.
На международното летище във Вашингтон ни очаква Стойко Стойков, човекът, който във времето до 28 август ще е за нас баща и майка, както се казва на чист български език. Разпознаваме го по надписа „Добре дошли!” и широката усмивка, чисто по нашенски.
„От разносвач на пица до преводач на Колин Пауъл” – това е неговата кариера в едно изречение за 15 години, откакто живее в Америка.
Пет дни по-късно за нас той казва, че може и да не сме най-шумната група, но сме най-веселият и симпатичен екип. Интересните истории около преводаческата му кариера са много, но за тях ше разкажа по-късно.
Лимузина ни откарва до хотела. За условията в него няма да говоря.
Международното летище се намира извън пределите на Вашингтон. То заедно с Пентагона, ЦРУ и школата на ФБР се намира в пределите на щата Вирджиния, самият град обаче е от другата страна на река Потомак. В него живеят едва 60 000 души, но в предградията има още над 3 милиона. В ситито са съсредоточени цялата държавна администрация и бизнесиндустрия.
Вашингтон е строен от 1793 до 1798 година по проект на френския архитект Пиер Л`Анфан, по нареждане на самия Джордж Вашингтон.
Една голяма част от проектираните от него сгради могат да се сторят на силистренци познати не за друго, а защото страшно много си приличат като архитектура с Художествената ни галерия.
През 1812 година „Президентската къща” е опожарена и след това тя се превръща в добре известния „Бял дом”. Стените след пожара са боядисани в бяло и сега всяка година се освежават, за да не губи блясъка си.
Всяка година 15 милиона души посещават американската столица. Има много колежи, университети, музеи и библиотеки.
Сред забележителностите са още централата на ФБР, мемориалите на Ейбрахам Линкълн и Томас Джеферсън. „Смитсония” пък е фондация, помещаваща се в стар английски замък, построен от Джеймс Смитсън, незаконороден син на английски лорд, който се е зарекъл, че ще стане по - известен и богат от баща си и ще отиде в Америка. Богат и известен става, но тъй като не успява да прекоси океана, завещава парите си с поръката да се построи този замък в САЩ и да се основе фондация, който днес работи по стипендиантски програми.
Почувствахме емоцията на Никълъс Кейдж във филма „Съкровището”, когато излиза от Държавния архив на Америка, откраднал „Декларацията на независимостта”, преминавайки покрай тази величествена сграда. В Националната им галерия на едно място съжителстват творбите на старите майстори и изкуството на съвремието.
Ужасът на виетнамската война ни настигна до черната гранитна стена, на която са изписани имената на всичките 69 000 американски войници, загинали в периода 1959-1975 година. Мемориалът е дело на китайска студентка, която така е проектирала паметника, че да символизира рана в земята. Самият гранит създава усещането за връзка между воините и живите днес, тъй като отразява преминаващите покрай черната стена на плача.
Еднакво добре се почувствахме както по време на деловите срещи, забързаните по американски обяди и разходките из административните, сравнително високи сгради (във Вашингтон има забрана за строежи на небостъргачи), така и в квартала Джорджтаун, който като че ли е наследство от първите английски заселници. Симпатични къщички, малки спретнати градинки и кръчми, които ни накараха да почувстваме Вашингтон като Нашингтон.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар