понеделник, 26 октомври 2009 г.

Друго си е да ти пожелаят "Добро утро!" - Щрак`42

Посрещат ме всяка сутрин като тръгвам за работа .....На същото място са и като се прибирам :)

Стига ли ви времето ...?

Въпроса е риторичен …но аз имам отговор .. ако сте разпилени като мен – сто на сто няма да ви стигне – ако ще деня да не е 24 часа ми 124 … Това е положението.

Като дръпна чертата вечер имам усещането, че работа за пет пари не съм свършила.

Да не говорим,че в последно време тотално съм изпаднала от класацията на „Добра домакиня” … бъркам манджи – колкото да има нещо да се яде… на кухнята ако й кажа „Дий” …ша хукне и нема се върне. Спалнята…е там няма как грижа се за спалното бельо сравнително редовно :) Ама сега като се замисля май не съм поглеждала зад пердетата да видя да не съм почнала да си отглеждам паячета по прозорците …в другата стая – на едното легло търся гащи и чорапи по спешност – там е прането, а на другото … моля - моля …там са зимните дрехи – що не са в гардероб ли ..ми щото някой не се е сетил да прибере летните одежди по чекмеджетата, че да освободи място.

Холът-всекидневна …ми там ситуацията е мама миа … китките още са живи – ако и да се сещам за тях от дъжд на вятър – то ако имаше дъжд добре …така разчитат само на милостта ми и това, че все пак им пускам малко кръвчица – сиреч водица.

На диваня се мъдри въваница и завивка – те са необходим атрибут за гледане на ТВ … Чат –пат забърсвам бюрото и клавиатурата – ох тя ако можеше да говори щеше да издъни кой яде семки докато играе … и кой пипа с мазни пръстчета мишката :) докато стреля :)

Ситуацията е тревожна. От немай къде пералнята върти – то остана и нея да не пускам – тогава щеше да стане страшно вече – там поне не се изискват усилия да се натиснат копчетата – питам се обаче в задачата – как така още никой не е измислил пералня, която да простира. Те тогава …сувсем щях да си отдъхна.

И да ме пита некой к`во правя по цял ден – ми ходя на работа – то и там не бих казала, че съм отличник … уж имам много работа …а все не успявам да напиша една поредица от матирали, които съм замислила – отбелязала съм си ги на декстоп/календарчето …маркирала съм ги с ключови думи …ама все не стигам до тях.

напрегнато ми е …лумпени колкото искате – и не смогвам …

И за капак врътнаха часовниците с един час назад – в неделята ми беше добре – спах като пънь … тъпо и непробудно до сабахлем … Ама все ми е сънливо бре ..лягам нормално по единайсе-дванайсе посред нощ :) и ставам в седем-осем най-късно и да ме пита някой що се оплаквам – Но ми се спи това е положението …….и направо не знам как ще вляза у час …

Не ми е достатъчно напрежението бих казала аз, познавайки добре себе си. Когато ми е яйцето на дупето …съм свръхпродуктивна – тогаз и мисълта ми по-избистрена и сякаш по- ми спори … Извода какъв е … ИМАМ НУЖДА ОТ ОЩЕ БАЧКАНЕ …./само да не чуе шефа ..че ша каже, че са офлянквам/ …и за срамотийте съм станала – вечер не ми се сяда и на компа …ни да играя, ни да пиша – ни да сърфирам в необятното пространство …ма , к`во съм тръгналада се оплаквам .. требе се засрамя … погалвам муцунка с лапичка и заривам нос в бумагите …аку знайки колко мъ е срам …ма многу ..

Ади …и на сичкото отгоре – туй го пиша у работно време …е как да ми повярва човек, че имам многу за работене :) Хи-хи …Цалуфки …Тивам да демонстрирам шефските си възможности и да проконтролирам работния процес на другите :)

събота, 24 октомври 2009 г.

От петия етаж - Щрак`41

Живописна гледка - а уж имаме кучеш приют в Силистра!
... Май кмета само с тях не може да справи!

сряда, 21 октомври 2009 г.

Бабите - чудо на чудесата



Какво е това баба?
Бабата е човешко същество, чието ежедневие преминава в натискане на дистанционното сменяйки каналите на калбелната телевия, излъчващи сапунени опери .... били те венецуелски, бразилски или модерните в последно време - турски сериали. По между всеки нов епизод бабата оборудвана с джисаем се чуди на кой син, дъщеря, внук или внучка да дигне кръвното посред работното им време, занимавайки ги с претенции от типа на ... кога ша дойдеш да ударим по едно безкофеиново или пък ... Миче да знайш на Ването от другия вход, зет й цял ден местил гардеробите и сменял тапетите в куфнето ... Твоя пършивец га ша доди да ма види - дев думи да ми рече ... той не ще добър ден да ми каже, а аз съм тръгнала да искам услуга от него. Хорските дъщери кви мъже си зеха ... пък ти, пак си мижала ... А, да не забрая ... на връщане довечера може ли да минеш през магазина срещу офиса ти ... оня ден си купих едни чехли от там - ма нещо им се разлепи, че ги върнах - ма не са ми дали парите - че да им напомниш ... или я направо за тез пари ми земи пликчета и некакъв ханцунг да ми топли зимата, като съм у нас ...
Тирадата моге да продължи до мръкване ... ти са изрепчваш леко и нежно, че все пак си на работа ... и случайно или не имаш и други ангажименти. Внимаваш обаче с тона ... щото после ша ти се разсърдят и няма ти говорят един ден :)
След като разговора е приключил почваш да гледаш умно в една точка ... минавт ти куп благословии на ум ... и невротично отпиваш от чашат с кафе ..палиш цигара и се опитваш да се успокоиш.
Задаваш си фундаменталния въпрос ... Аз като остарея такваз шушумига ли ша бъда ...?

Не знам ..донякъде разбирам телефонния тормоз на бабите ..особено ако са сами ..искат да имат компания, някой да им обръща внимание ... нормално е ... ама не е нормално да се разпореждат със свободното ти време ...звъни телефона и бабето отсреща ти казва - знам че утре почиваш ша дойдеш ли - еди какво си ... да напрайш ... хубу де - аз може и да почивам - ма дали нямам мъж, къща ... дали не искам просто да остана и да помързелувам по пантофи - нема такъв филм ... третата възраст се разпорежда и ти изпълняваш ... по възможност даже и козируваш :)

не знам всички баби ли са такива ... а иначе ако ти се обадиш да съобщиш, че в събота например може да минеш сутринта да пиете кафе - отсреща се чува ...чеки да видим - а не може - у събота с баба ти Петруца от другия вход ша одим на БИЛЛА/Плюс - оти пуснали йофтини пилета ... имало примоция и на сирене ... добре казваш ти - тогава следобяд - а не може ...следобед с Марчето ша пием кафе у тях ...айде в неделя поне да е ...а таз неделя не става щото Гина - оная бе дето работехме едно време с нея - ша идва да ми види новите щори ...Тъй ли ...ама ти щори ли си турила бре бабе ...ми да ...аааааааа ...а инак все мрънкя, че всичко е скъпо и парите не стигат :)
Нищо - със здраве да си ги ползва - щорите :) Но те напушва смях ...че изведнъж дневника със задачи се оказва пълен ... и ти идва на ум...че ша получиш обаждане точно когато на теб не ти е удобно - но бабата е останала без ангажименти за деня :) и некой требе уплътни свободното време :)

Ако все пак успееш да се уредиш във време удобно за теб и отделиш час-два така ти набиват канчето, че ти държи влага доста време - но е за предпочитане да слушаш клюки за комшиите, отколкото да ти разказва ДЪрзост и красота или Сълзи над Босфора от първия до последния епизод ...!

Тайно си имам една мечта ... като навъртя годинките да не излудея толкуз ... Макар че, като се замисля - сигур ша съм фешън баба .. с лаптопя ша чатим с Муцорана и ша обсъждаме новите тенденции в блогването :)

Аре ... да са живи и здрави бабите ...!

събота, 17 октомври 2009 г.

Ма съм убава :)

Като пие човек кафе в шест вечерта ... друго не може да измисли - освен да сърфира из интернет в два и половина след полунощ ...

Image and video hosting by TinyPic


Image and video hosting by TinyPic

Image and video hosting by TinyPic

Викам си що да не се похалосвам малко със собствената си мутра ...
За любопитните и мераклиите да пробват - ТУК

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Какво довя вятърът? - Щрак `39


От няколко дни Силистра достойно съперничи на Чикаго
и се бори за титлата - Ветровития град ...
По улиците можеш да откриеш какво ли не ...
... парчета балатум, кашони, бутилки и ... може би нечии надежди

вторник, 13 октомври 2009 г.

Вечерята е готова - Щрак`38


Картофки-и-и-и ...на фурна .... задушени ...
един час по-рано от работа и ето резултата :)

Една година блогване ... Ура!





Днес правя една годинка от деня, в който се реших да приема предизвикателството и да си направя личен блог. Признавам не бях наясно защо точно го правя и какво точно ще представлява. Но както винаги съм казвала водеща бе мисълта, че това ще е нещо като личен дневник, където ще споделям мислите и чувствата си. Ще се възмущавам, ще се радвам, ще критикувам и ще хваля …

Стана съвсем случайно, един ден кака Теменужка ми даде да вляза в нейния блог, от там влязох в други, и други … и последва естествения ход на нещата … Защо да нямам и аз.

В началото не смеех да оставям коментари в блоговете и публикациите, които ми правеха впечатление. Когато обаче видях непознати за мен хора да коментират мен и нещата, които пиша …си казах, че няма нищо толкова страшно.

Първият човек с, който започнах виртуален диалог бе LiLi … При нея се чувствах уютно, откривах с всеки изминал ден, че сме от една порода. Постепенно се „запознах” с Аквичка, Марго, Ида, Силви, Владо, Хриси, Златина, Чуденка , Катя и всички останали, чийто блогове следя кога често, кога по-рядко, спред времето с което разполагам. И дори и да не се изкажа по въпросите, за които пишете и които Ви вълнуват знайте, че Ви следя :)

Имам късмет, че Ви познавам ... Научих много за тази една година и за работата с блог, чисто технически , и за живота четейки вашите истории ... Обогатих се и това е може би-най-важното.


Ще продължавам да искам от вас и ще се радвам да Ви давам и аз!


За спомен - усмивка - Щрак`37

За спомен получих това - още за рождения ми ден... но вчера го донесох на работното си място ... за да ми създава настроение и да ми напомня, че на 500 км от мен има човек, който държи на мен и аз на него ... и с който се впуснахме в авантюрата на виртуалното запознанство, за да го превърнем в реалност лятото на брега на морето :)
LiLi - тенкс душата!
... така всеки ден като седна да работя ти ми се усмихваш :)

Забравена - Щрак`36

Лятото свърши, училището започна ... и тя вече не е нужна никому, може би догодина децата ще си спомнят отново за нея ... за това, как са си играли и са огласяли с викове квартала ...

събота, 10 октомври 2009 г.

Айде на пържолите

Не така си представях гостуването ми в края на миналата седмица. Поканата дойде от приятел, който се позавърна за двайсетина дена от Чехия …и реши да отдели време да се види със стари дружки по на хапка и пийка и то с преспиване ….

Преди обаче някой да са му минали нецензурни мисли през главата ша уточня … че гостито бе семейно и на сичкото отгоре бе на около 40 км. от Силистра …у Кайнарджа … Една от седемте общини на нашата област … другите са Силистра, Главиница, Ситово, Алфатар, Тутракан и Ситово … / това за всеки случай/.

Та замъкнахме се ние …на бърже минахме през магазина за цветя, все пак има домакиня / майката на френда/ и шоколадкови бонбони и страхотен кекс с крем и стафиди – производство на БИЛЛА / за таткото – че вече е на възраст и може да има нужда от помощ :)/.

Заварихме пълна идилия пушещо барбекю в двора …ама такова истинско, а не някакво скалъпено от Баш Майстора. Жар от дървени въглища …а връз барбекюто …. Майко мила … едни розови пържолки …ма сочниии . .к`во да говоря … направо ти иде да ги заръфаш, така както са на огъня.

Отстрани приятно ухаеха вече готовите шишчета …направени с мерак. Личеше им отвсейде.

И като улязохме, и като му седнахме ….мама миа …Почна се с по една малка чешка ракия …тия чехите не са у ред – може ли да напрайш такоз нещо – ракия от борови връхчета …/навремето баба и дядо ми правеха сироп за кашлица – но то сигурно щото не им е дошло на ум да варят ракия – хи-хи/.

Сервираха туршиите – наши родни български с камбички и морковчета …печено пиперче и … доди изненадата – кой да знае, че конопидата / аз поне така му викам на онова бялото дето го ръгаме в туршиите/ можела да са панира …не ми е минавало и през ума ..но на чехите им дошло … попарвала се била и после се панирала, както всичко останало …приятно мезе е да знаете от мен …

хапнахме и хайвер …ма то хайвер да видите …черния ряпа да яде …този беше разбит с амнайсе вида олио …ша изредя само тия които успях да запомня – почваме сега …. олио от череши, от фъстъци, от лимон, от чесън и чили, от маслини . ..разбира се …и забрайх нататък – последния да затвори вратата.

Минаваме на татък … аз лично преминах на нашенска си кайсиевка, а после кога реших да сменя на вино стана сложно …пита таткото – Какво да бъде виното – бяло или червено – викам бяло … а той – а сухо ли да бъде, мокро ли, розе ли да е , ликьорно-десертно ли да е или … Обърках се Ви казвам …Моичкия вика – от третото буре на втория ред и каквото такова .. е реших да мешам …ликьорно-десертно една чаша …една чаша сухо бяло …пак ликьорно-десертно, пак от другото …И не беше зле – щом не ма боля главата на другия ден – значи майстора си знае работата.

И с винцето като метнахме пържолитееееее и шишчетатаааааааааа ….мале , мале … а бате Пуйчо бяха заклали и опекли, и телешки хапки бяха завъртели …

Чудех се га че на кръстник сякаш сме отишли …Ма хубу гости беше .. И коги ни заболяха и устите да си хортуваме …се понесохме към креватите …

Дорде допрях глава до въваницата /така казваше братовчед ми като бебе/ и съм се понесла през девет царства в десето … Там където спиш непробудно и не ти иде на ум да ставаш да пишкаш …/това последното по друга причина – оти ВеЦеТо е навън …а досами него има кучета …ма не палета ..а едни големииии дето на вериги ги държат ..ко да са парй – домакините ни саловци, гълабари, винари и рибари …и то не ей тъй …ами сериозни.

Пушкалото дето ма видяхте по-доле …е от техните, и роги имат отстреляни …Слънцето ми реши да пробва как е с рога на главата, че ако някой ден прегреша – да му е познато усещането :) /шегувкам се де / няма прайм такиви глупости.

А тия гълъбчета …как да не им се радва човек …такиви едни прекрасни …

Тия тука пък са от някаква специална кокоша порода – но не я запомних

…Не ви ли се струва, че сякаш са бръкнали в контакта …

Точен мерник - Щрак`34


Друго си е пушкалото да е с оптика ...
... да внимава, кой ша застане на мушката :)

петък, 9 октомври 2009 г.

Малък урок по история

Днес имах възможност да се разходя до едно от историческите за Силистра и за България места.

Не бях ходила от дете там ...

Става въпрос за Кючук-Кайнарджанската чешма ...

Намира се в с. Кайнарджа/една от седемте общини на Силистренска област/.

Беше изключително приятно да се потопя за миг в миналото ... да почувствам хлад от студената вода извираща от чучурите, да притворя очи и унесена от ромона да се понеса на крилете на мечтите си ...

Насладете се на красотата и приемете щрих от Българската история ....

Кючук- Кайнарджанската чешма е построена през 1892 г. като паметник на освобождението на християнското население на Балканския полуостров от турското господство.

Договорът от Кючук Кайнарджа е мирен договор от 21 юли 1774 г., сключен между Русия и Османската империя след Руско-турската война от 1768–1774 г.

Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III. Споразумението е подписано в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра.

Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плуват в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.

В отделен договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия. Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.


договорът е подписан тук - на тази скала

Тази година се честваха тържествено 235 години от подписването на знаменития договор. Открит бе паметник-релеф с образа на руската императрица Екатерина ІІ, украсен от герба с двуглавия орел на руската държава и карта на териториалните владения по нейно време.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Щрак`33 - И пак небе ...


Отдавна не бях виждала такова небе ... Красиво и страшно едновременно ...

Щрак`28, 29, 30, 31,32 ...

Вторник -Това е ... Денят вчера мина под Знака на БББ :)

Понеделник - слабост ми е реката ...при всеки удобен случай минавам покрай нея - пускам по течението мрачните мисли ...а слънчевите лъчи ме погалват и ми посочват Пътя.

Неделя - Самотен велосипед на терасата ... Умирам от желание да го яхна ...Ама пусто като ме е страх ... изпитвам панимчески ужас от движението по пътищата и от това, че някой може да ме помете ...не ми се се случвала беля досега ...ама на - страх имам ...Събота- Небе ...Спокойствие ... Блаженство
Петък - Рейсова спирка - както казват бабите ... Ама тази я бях забравила, че съществува - томоже ли да се види нещо от паркираните автомобили ... как пък някой не се е сетил датурне една и връз нея :)

вторник, 6 октомври 2009 г.

Мисия "Разпит"


Хриси и Катя ми дадоха възможност да се почувствам като партизанин на разпит :) и на практика да отговарям на въпроси само с „да” и „не” …. А после да доказвам, че сестра ми – не ми е сестра, а брат …и че той/тя всъщност са ми леля/чичо :)
И така сувсем в кратце – со кротко, со благо …и без намесата на „огнена вода” и други прийоми на американската армия започвам да си признавам …



Били ли сте арестувани? ДА

Целували ли сте някой, който не сте харесвали? НЕ

Спали ли сте до 5 следобед? ДА

Изключвали ли са ви от училище? НЕ

Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? ДА

Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? НЕ

Уволнявали ли са ви от работа? ДА

Уволнявали ли сте някого? ДА

Пели ли сте на караоке? НЕ

Насочвали ли сте оръжие към някого? ДА

Целували ли сте се под дъжда? ДА

Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? НЕ

Виждали ли сте някой да умира? НЕ
Играли ли сте на бутилка? ДА
Пушили ли сте пура? ДА
Седяли ли сте на покрив? НЕ
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? НЕ
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? НЕ
Чупили ли сте си кост? ДА
Бягали ли сте от училище? ДА
Яли ли сте насекоми? НЕ
Ходили ли сте насън? ДА
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? ДА
Карали ли сте мотоциклет? НЕ
Късали ли сте с някого? ДА
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? ДА
Летели ли сте с хеликоптер? НЕ
Бръснали ли сте си главата до голо? НЕ
Скачали ли сте от покрив? НЕ
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? ДА
Яли ли сте змия? НЕ
Участвали ли сте в протест/демонстрация? ДА
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? НЕ

Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? ДА
Участвали ли сте в банда? ДА
Показвали ли са ви по телевизията? ДА
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? ДА
Плували ли сте голи? НЕ
Правили ли сте шевове на нечия рана? НЕ
Карали ли сте сърф? НЕ
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? ДА
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? ДА
Били ли сте оперирани? НЕ
Тичали ли сте голи на обществено място? НЕ
Карали ли са ви с линейка в болница? ДА
Губили ли сте съзнание, без да пиете? НЕ
Пикали ли сте в храстите? ДА

Бягали ли сте от полиция? НЕ
Дарявали ли сте кръв? ДА

Хващали ли сте телена ограда под напрежение? НЕ
Яли ли сте крокодилско месо? НЕ
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? ДА
Попикавали ли сте се на обществено място? ДА
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? НЕ
Рисували ли сте графити? НЕ
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? НЕ
Слагали ли са ви белезници? ДА
Вярвате ли в любовта? ДА
Били ли сте се? ДА
Крали ли сте нещо? ДА
Яли ли сте охлюви? НЕ
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? ДА
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? ДА
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? ДА
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? ДА
Нападало ли ви е куче? ДА
Били ли сте съдени? НЕ


А щафетата предавам на Теменужка :) и ...на всеки, който е подвластен на "Цената на истината" :)))))))) / но това е една друга ракия :)/

неделя, 4 октомври 2009 г.

„Тичай, Форест, тичай!“ — „Run, Forest, run!“

Години наред само слушах и четях за филма "Форест Гъмп" ... не съм се съмнявала в актьорските способности на Том Хенкс, но по една или друга причина все пропусках да го видя в тази роля.
Вчера случайно го засякох по Тв-то ... и преди още да е започнал фирма, бях впечатлена от изречението, с което представиха продукцията - Светът вече няма да е същия, ако си го видял през очите на Форест Гъмп .... в същото време бях учудена от жанра -трагикомедия ...та това е драма ... и ако някой е решил от по-бавното развитие на едно дете, впоследствие мъж ..да прави смешки ... не бих могла да го приема ... Нищо смешно нямаше ...напротив ... поредната холивудска история, която ни кара да погледнем на живота от по-различен ъгъл.
Някак по своему наложих като пласт върху филма една стара - вече забравих китайска или японска мъдрост беше ..." Преодолявай голямото докато е малко и трудното, докато е лесно, защото в света голямото започва с малко и трудното с лесно..."

По същия начин някак простичко Форест/лирическия герой, както е прието да се казва/ приемаше света около себе си. Невероятно семпо филма разказа за значими за Американската история събития и хора ... за президента Кенеди, за Никсън, за Рейгън, за Джон Ленън ... за войната във Виетнам ... за това колко елесно човек да спази дадено обещание ... а съдбата да го погали и да го направи мултимилионер с лов на скариди :)
  • „Тичай, Форест, тичай!“ — „Run, Forest, run!“
Простичко казано нали ... а всъщност това е живота ни ... ние тичаме през дните, месеците и годините, предооляваме препятствията, срещаме хора, отминаваме ги и продължаваме ... винаги обаче идва момента, когато трябва да спрем и да поемем глътка въздух - да се огледаме и ако се налага да сменим посоката ...

Впечатлена бях и от ефирността на онзи момент, когато след Форест тръгва цяла тълпа последователи - хора, които не знаят защо той тича, но въпреки това го следват ... Всеки сам със своята си идея и интерпретация ... А накрая ... типично за човешкия вид ..., когато той уморен решава да се прибере у дома, те остават като че ли излъгани ...защото незнаят какво да правят ... не е ли типичен пример за действителността, когато някой говори нещо, ние разираме друго ..или обратно ...и в на финала ...сме с в пръст в устата. Просто защото всеки е виждал и разбирал това, което иска.

Не е задължително да сме умни, да сме гении ..нужна ни е просто любов ...и тогава всичко останало се подрежда по необясним, може би, за нас начин ...
  • „Животът е като кутия бонбони — никога не знаеш какъв ще ти се падне.“
Не е ли точно така ... знаем ли какво ще ни се случи утре ... просто бъркаме вътре, отваряме очи сутринта и с глътката свеж въздух посрещаме новия ден ...дегустираме нови аромати и вкусове ...
  • „Ако Бог искаше да сме еднакви, щеше да сложи на всички ни шини за крака.“
Ако искаше да сме еднакви тогава нямаше да сме толкова различни ... нали сме по негов образ и подобие :) И защо да сме еднакви, нямаше ли да ни бъде скучно ...?!

Развълнувах се така, както не ми се беше случвало отдавна ... да прежвивяваш всичко, което се случва на екрана и всъщото време да прелистваш страниците на своята житейска история.

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...