петък, 8 юли 2022 г.

и сме сами, и ни е страх да си признаем


... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ...

... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ...

... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ...

... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ...

... и ни е страх да си признаем ...





вторник, 21 юли 2020 г.

А беше бебе ...вчера - утре вече на 8

    Беше бебе на два месеца и половина, когато за първи път те видях. Не се усмихваше, не плачеше – стоеше кротко в мен. Без емоция. Разрешиха ми да те нахраня … и ти доволно заспа в ръцете ми след това. Следващия път, когато те видях очите ти говореха – Теб съм те виждала вече!
    На по-следващия път се усмихна …засмя се с глас на твоята баба-леля.
    А след това си тръгна от Къщата на бебетата, за да се прибереш у дома – при нас.
    Не заспа по пътя. Усмихваше се и гледаше пътя – напред.
    Когато са те обличали с дрешките, които ти носехме, казаха, че сякаш си знаела, че си отиваш у дома.
    Да! У дома … И минаха вече 8 години, а сякаш беше вчера.
    И толкова много случки –  с усмивки и със сълзи.
    И преди концерт в детската градина все ми казваше – няма да плачеш, нали …
    И в училище – пак така ми каза …и аз все ти обещавам, че няма да плача …и може би това ще е единственото обещание, което никога няма да спазя.
    Ще плача от радост, всеки път, защото ти си причината да се усмихвам.
    Да – понякога, а може би и доста често се карам и ти ми казваш добре, няма повече … и двете знаем, че ще има J
    Но ти си моето съкровище, моята маймунка, моето всичко!
    И те обичаме!
    Повече, отколкото можеш да си представиш.
    Мечтата ми е да пораснеш …да станеш човек добър, да имаш глас, да имаш мнение, било то и различно от останалите, да можеш и да знаеш…  
И да не забравяш …да не забравяш, че за някого си била целия свят…


неделя, 14 юни 2020 г.

Лято на капки ...


Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

четвъртък, 12 декември 2019 г.

и още един отлежал във времето текст ...


да не знаеш, че можеш да обичаш
да не си обичал никога преди
и да откриеш, че боли …
…., че се къса сякаш струна на китара….
да не си познавал любовта ….,
и да си вярвал, че открил си я
и да прозреш  ….че си се лъгал …
….боли …. но друга болка е тогава …
сега разбираш, че я има …
…нея – любовта …
и пак боли те – и сълзи отронваш …
….но с усмивка ….
и сякаш нов живот открива се пред теб …
и сякаш нов човек открива се пред  другите …
нов свят …. и нови трепети ….
не си обичал никога и никого така …






четвъртък, 31 януари 2019 г.

и рече някой:



"Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни.
Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни...

Има и хора-птички. Стреснати и нервни.
Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие.

С едно око.
Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат.
Как го правят с тия оскубани криле?
Радичкови пилета някакви...

Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки...

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното па паднат по гръб в гьола...

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо...

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо...

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те...
Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението...

Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската бъркотия...

Просто трябва да сте готови за тях.
Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как не зная..."
....

..........хора, които съдбата изпраща в живота ти ..., когато най-много  имаш нужда от тях ...и те от теб - взаимно си давате от всичко .... по много ...давате си онова, което сте нямали ...сила, цвят, надежда, вяра, любов ...това е онази среща на душите ...няма да ги пропуснеш ...ако още ги няма в живота ти, значи не си готов за тях ...ще дойдат, тогава, когато трябва ...

четвъртък, 24 януари 2019 г.

случайна среща - две души ...


случайна среща - две души ...обръгнали от житейските неволи ...посивели и затънали в еднообразието на дните ...случайна среща ... и сълзи ...сълзи от истини несподелени ...

..повдигната завеса и стремеж ...за полет ...за мечти ... 

... и страх ...че огън крилата ще опърли ...и въпреки това ...вървят една към друга ...две души ...защото чувстват ...знаят ...искат ...една на друга вяра, сила и надежда да дарят ... 

понеделник, 21 януари 2019 г.

кога свършва едно приятелство

кога разбираш, че едно приятелство е свършило ...
...когато приятелят спре да те търси ..., когато не си част от деня му ...от живота му ...., когато крие от теб и радостта, и тъгата си ... , когато му казваш, че си там ..до него ..., за да го чуеш ..., но той не чува теб ...когато се питаш ...бил ли е наистина с теб ...истина ли е било, това, което сте съпреживели ...
...разбираш, че ти за него не съществуваш ...няма те ...в неговия свят ..., а странно той все още е в твоя, защото ти не спираш да мислиш за него ...и да се питаш ...какво се случи ...къде сбърках ... неразбран ли си бил ...
...не ...няма гняв - поне наяве ...няма упреци - поне наяве ...няма нищо ...
...празно пространство ... и една надежда ..., че - ЗАЩО? ...ще получи своя отговор ...и ще продължиш напред ...

петък, 18 януари 2019 г.

пътеката


на пътеката си ...сам ..със своите решения ...със своите проблеми ...със своите демони ...




...размишляваш ...търсиш знак ...кога ще е моментът ...да направиш едно или друго ...да продължиш напред ... или да свърнеш в храстите ...само не назад...там път няма ...там са провалите и успехите ...в минало време ...
...днес ...сега ... е време за нови ...
...оставаш сам ...чуваш вътрешният си глас ...нашепва ти ...да замълчиш ...да се смириш ...
...не искаш ...това не си ти ...

неделя, 13 януари 2019 г.

когато детето разказва ...


....когато детето разказва ...онемяваш ...то не познава всички думи ...не ги е чувало, а за значението на други пита ...


...но умее простичко да ти разкаже за онова, което кара сърчицето му да тупка по-силно ...
...вълнува се ...мама и тате са му обещали ледена пързалка ...и то вече си представя как ще се носи по леда ...как ще се върти като фея ...и ще прави пируети ...за последните няма и идея, че така се наричат ...дори за миг не допуска, че може би, когато стъпи на леда ще се уплаши ...и може би ще се откаже ...и ще трябва мама и тате да го увещават ...и то вероятно ще се съгласи ...защото вярва, че когато те го държат за ръка нищо лошо не може да му се случи ...
...няма страшно, когато малката ръчица е сгушена в голямата ...не са страшни автомобилите, нито лаещите четириноги в дворовете ...
...когато малката устица проговори ...спираш да говориш ти ...започваш да слушаш ...и да чуваш ...дори онова, което детето не казва ..., но ти показва с пърхащи мигли ...
...очите му греят ...и знаеш ...онова, което то чувства е чисто ...неподправено ...
.....то дава любов ...и не иска нищо друго ....освен любов 


четвъртък, 3 януари 2019 г.

....сърцето ... / един забравен във времето текст ...

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ...
...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си ..
..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ...
..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ...
...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ...
.....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ...
...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте и в  мислите си ...откривате себе си в музиката ...между редовете ...и сякаш всяка песен е вашата неразказана история ...
...един за друг сте цвят, живот и сила ...един за друг сте свобода ...обречена ...но все пак свобода ...
...никой не знае кога отново .. - но вярвате и все пак знаете, че ЩЕ ...
...че ще се усмихне слънцето ...ще изгреят звездите ...ще ви приюти небето ...
... да откриеш себе си ...да откриеш, че заслужаваш да бъдеш обичан..., че можеш да обичаш ...
....да откриеш, че я има онази любов, описана в книгите ....когато една усмивка ...когато нервното прехапване на устните ...са ти достатъчни ....когато дори докосването на ръцете ...ти стига, за да почустваш, че за другия си  всичко- извън всичко останало ...така, както е той за теб ...

петък, 30 ноември 2018 г.

Тишенея ....

Прочетох откъс ...разказ или размисли ...спомен истински или фантазия ....не знам ...Не попитах ...Знам, че тя обича да пише ...да чувства, ...да споделя .... И винаги думите, които прочитам ме карат да се чувствам особено ....докосват ме ...тънка струна в душата ми запява песен ... там, нейде между редовете, винаги откривам себе си ...
...този път се влюбих ...не в човек, не в животно, не в цвете ...влюбих се в дума - ТИШИНЕЯ ... - едно друго мълчание, което се ражда за няколко мига в живота ...

...замислих се за онези мигове в моя живот, които са ме карали да изпадна в тишинеене ....имало ли ги е ...усетила ли съм ги ...накарали ли са ме да се почуствам така ...както, когато я открих - нея думата ...

...тишинея ...онова мълчание, което се случва рядко ...миг от живота ти, който искаш да запазиш ...да помниш ....

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...