Бурите в живота ни

Прочетох, че бурята карала дъба да пуска по-надълбоко корени ...нещо като приказката, че каквото не ни убие, ни прави по-силни ...и колкото по-дълбока е дупката, в която сме паднали- толкова повече се амбицираме да излезем от нея ...

Житейският ми опит е доказал, че дозата истина е доста голяма ... Ставаме наистина по-силни ...не позволяваме да бъдем съборени втори път от една и съща буря ...накичваме си обеци за урок ...и дълго помним студените душове, предателствата и несгодите ... Но истина ли е образът, който изграждаме ...Не е ли той просто обвивка на ранимата ни душевност ... или както наскоро научих, че жената, която плаче, не е слаба - тя просто се е уморила да бъде силна ...

Истината, горчивата истина е, че колкото и бури да минат през живота ни ...винаги ще се намери някоя нова ..., която не познаваме ...тя ще ни обърне с хастара навън, ще извади на показ неподозирани, от нас самите дори, страни на характерите ни ...ще ни покаже чувства, които не сме изпитвали ... ще разберем изведнъж, че нищо не знаем ...за себе си и за хората около нас ...и тогава започват въпросите ...въпроси, които нямат верен или грешен отговор ... отговор, който да можеш да налучкаш ...

...и изведнъж си на ръба да се сринеш ...да се предадеш ...да забравиш приоритетите си ...да махнеш с ръка и да загърбиш ценностите, които си изповядвал до момента ...и всичко това в името на щастието, на успехът, на победата ... в името на свободата - в името на това са бъдеш себе си - неподправен и откровен.


мечтите

Мечтите ... да ги има или да ги няма ... напоследък за това мисля ...Ще попита човек, че кога намирам време да мисля и то за мечти ... Денят ми е разграфен ... детска градина-служебни ангажименти, детска градина, площадка за игра ...кухня - вечеря -баня - пижами -сън ...и къде, моля Ви се тук има място за мечти ...

Има ... промушват се във всяка една свободна минута ... и докато се наместят като частици от пъзел ...ме ръчкат и не ми дават спокойствие ..

За какво са мечтите ли ...като изключим така актуалните печалби от тотото или лотарията, то поне да играех ....намират се такива, които са прозаични - даже не бих казала, че са мечти, а по-скоро са молитви ...да сме здрави - да си порастим детенцето ...

....има и други обаче ...като да хвана пътя ...и да се затрия в гората ...не завинаги, разбира се - за кратко, но да е само мое времето - да се отърся от градската суета ...от мрънкането ...от всичко .... да е мое времето, за да открия коя съм аз - или по-скоро да си припомня ...АЗ-а ми в онази форма, която комай малцина познават ...АЗ-а, който съм искала да бъда, но обстоятелствата и доброто възпитание, пък ако щеш и някой друг заблуден комплекс, не са ми позволили да излезе на  бял свят ...

...винаги съм си мислела,че мечтите ...дори и да не се сбъдват са добро гориво за житейският ни двигател ...сега съм сигурна, че е така ...

Верните думи

не е трудно да намериш верните думи, когато ги търсиш в сърцето си ...така ми каза наскоро приятел ...замислих се, наистина трябва да имаш специално място в нечие сърце, за да всеки път, когато потърсиш утеха ...да чуеш това, от което имаш нужда ... и не просто, за да се отърват от теб, а защото знаят, че това са думите, които ще ти позволят да се изправиш ако си паднал, да продължиш напред, ако си спрял, да намериш вярната посока, ако си на кръстопът ...

the perfect day...

the perfect day ... или какво по дяволите трябва да стане, за да спре времето ... и да изчистя с гумичка глупаците наоколо ...
...достатъчно ли е да живееш в собствен свят, в който няма "Ние", няма "Те", няма "Ти" ..., а има само "Аз" ...светът не се върти покрай мен, покрай теб или покрай , който и да било друг - индивидуално ...той се върти около НАС ... и под слънцето има място за всеки ...
... и ако някой знае кой е виновен за съществуването на кифли и катеричоци ...моля да му залепи един зад врата ...
... мразя ...не - не мога да мразя ..., а понякога искам ...
... обичам - да, мога да обичам и ...обичам ...
... сънувам ... да - непрекъснато - но не помня какво, а би било добре да е обратното ...
... витая из облаците - по 24 часа в денонощието ..., а сигурно мога и още ...
... вярвам ...да ...наивна съм - вярвам, че всичко може да се оправи и всички да имаме своя perfect day ...
... и ако може всичко да е в лилаво и оранДжево ... да е цветно и усмихнато ...

... искам ...малко неща - искам своето си място под дъгата ...дали съм го намерила ли ... случвало се е, но не е постоянна величина ... променлива е и се рее като падащ есенен лист :)
...

Приятелите

Международен ден на приятелството?!
И него ли трябва да празнуваме ...и приятелството ли влезе в "оня" списък, на нещата, за които да се сещаме, само когато им дойде времето - веднъж в годината ..., а може би датата трябва да я бележат в червено по календарите ...

Да си призная стана ми тъпо, като видях "новината" да се споделя  в социалната мрежа ...някак по-весело ми става като видя карикатурата на три одъртели и смахнати лейдита, които са се прегърнали, а отдолу има текст, според който /карам по памет/ не е приятелство да пиеш всеки ден чай ... приятелство е да се приберете клатушкайки се, след като сте обърнали 1-2-3 "маргарити" ...

Приятелство е да звъннеш на дружка, защото ти е домъчняло за нея, защото имаш нужда да се "изпразниш" душевно ...и когато тя ти каже, че не може сега да ти обърне внимание ...ти да не се цупиш ..., а да я познаваш толкова добре, че да уловиш във въздуха, че тя има желание и противно на максимата, че когато има желание има и начин, да разбереш, че този път наистина няма как ...но да си сигурен, че си ви мислите й.

От няколко години се чувствам сама ...въпреки хората, които ме заобикалят, хората, които са всеки ден край мен - познати много, приятелски настроени също, но ПРИЯТЕЛИТЕ ги няма - животът ги пръсна - някак изоставено ми е ...естествено е, приоритетите на всеки да са собственияг му живот и семейството му - и сърдити няма, но това не променя чувството на празнота ... или по-скоро пълнота, от която да искаш да се освободиш ...


... и въпреки модерните технологии - разстоянията са факт и нищо не може да върне онова ежедневно бъбрене в чата, дори и тя да е - на съседното бюро, блока до вас, или пък през три пресечки ...

...и те гони носталгията по миналото ...и се опитваш в новите запознанства, в новите хора, които срещаш да откриеш нещо от ТЯХ - старите приятели ...търсиш техен образ и подобие - но няма ..., защото те са уникални - толкова еднакви с теб ... и толкова различни ...и именно това Ви е направило близки ...

...и най-важното всъщност е, че разбираш нещо, което си мислел, че скоро няма да ти се случи ...разбираш, че вече си зрял, че си възрастен ...и, че колкото и да ти говорят онова ..за душата и годините, и чувствата ...от природата не можеш да избягаш ...не можеш да избягаш от собствената си еволюция ...

...и чакаш моментът, когато птичето ще отлети от гнездото и ти ще можеш да фокусираш времето и приключенията отново върху себе си ...да се откриеш такъв, какъвто си мечтал да бъдеш винаги ...птица, която да лети високо, да се носи над облаците безгрижно и да усеща вятъра с всяка частица от тялото и ума си....

..., но докато дойде този ден, ще мине време ...време, което осмисля съществуването ти днес ... и дава поле за размисъл за бъдещето ти ... за онези дни, когато ще можеш да си отново със старите приятели ...