Местопрестъпление … Интернет!

Да сърфираш във виртуалното пространство…нищо лошо няма в това. Да научаваш нови неща. Да се запознаваш с нови и нови интересни хора от различни точки не само на страната, но и на света. Каква обаче ти е гаранцията, че този, с когото си говориш, е същият, за който се представя. Такава няма. Никой не раздава гаранционни карти за някакъв си срок от време - без значение какъв. Защо казвам това? Не един и два са сайтовете за запознанства. Цветни картинки те примамват и ти казват да откриеш света на любовта - споделената. Как ще откриеш или поне ще се опиташ да откриеш подходящата си половинка? Дотук пак нищо лошо…

Но какво се случва, като се регистрираш? Попълваш данни, които остават само за консумация на администратора на страницата. Пишеш какъв искаш да е човекът, когото търсиш – висок, нисък, слаб, дебел, плешив, дългокос – няма проблем. Но какво се случва? Няколко на хиляда сигурно са случаите, когато попадаш на хора, които наистина търсят онази част на сърцето си, която ще ги накара да се чувстват пълноценни. Преобладават типовете и мацките, които са решили да кръшнат. Разменят се снимки, кои истински, кои не… абе, не море, а океан от любов в уеб-пространството на глобалната мрежа. Когато става въпрос за зрели хора, те все пак носят глави на раменете си, но е ежедневие да решиш да влезеш в чата, за да се поразтовариш от напрегнатия делник и да ти се включат, както се казва, “мъже” на по 13-15 години, които да ти направят густото и да ти свалят звезди от небето. Все едно игла в купа сено търсиш, докато намериш събеседник, който ти отговаря и на акъла и на образованието. Такава е приказката. А що се отнася до псевдонимите, там все едно се намираш в царството на XXL, след полунощ. Направо се изчервявам като си помисля…
Свят широк, шарен и забавен. Това е интернет. Там, казват, можеш да откриеш всичко. За предимствата на информираността няма да говорим сега. Става въпрос за развлекателните капани. Вирусите също ги оставяме настрана. Това всеки поне веднъж в живота си го е опитал – как му се скапва харддиска, от много разхождане от страница на страница.
Капаните на тайнствеността…. За тях става въпрос. Ще ви разкажа една много простичка и в същото време много съдържателна случка. Разказа ми я един приятел:

Тринадесетгодишната М. Х. редовно влизала в чата, за да си говори с приятел, с когото се запознала в мрежата. Човекът отсреща, който се представял за момче на нейната възраст, бил забавен и момичето с нетърпение очаквало срещите си с него в ICQ-то. Един ден нейният онлайн-приятел й предлага да се срещнат и на живо. М. Х. Споделя пред майка си за предложената й среща. Майката не иска да ограничава контактите на щерка си, но взема предпазни мерки и разрешава на малката чатърка да отиде на срещата само ако и тя присъства на нея. М. Х. с радост съобщава новината на приятеля си от чата, като го предупреждава, че и майка й ще дойде. Това е последния път, в който говори с него, защото от този момент той изчезва и повече не й се обажда. Дали това наистина е било 13-годишно момче, М. Х. няма да разбере.

Може обаче с нея да е говорил и педофил. За щастие, този случай, който става в София, завършва без лоши последици заради предпазливостта на момичето и майка й. Какво обаче би станало, ако детето не бе толкова съзнателно и не бе споделило с майка си? Какво би се случило тогава?...Тук става въпрос за 13-годишно момиче. Подобни опасности обаче дебнат всеки един от нас – без значение дали сме пълнолетни или не. Представете си само, че се развие като в сапунена опера - любов от «пръв чат» и в един щастлив момент девойката или младежът отидат на среща с любимия човек, за да се уверят, че очите му наистина са бисерно сини, а косата пясъчноруса... травмите след това могат да бъдат не само психически, но и физически.