Равносметка

 

След празници всеки си прави равносметка за това, какво е оставил в старата година и как може би стартира новата.
Равносметката в повечето случаи обаче е емоционална, не толкова финансова.
Обичам празниците, защото носят радост и надежди, някаква мистична топлина, сияещи усмивки, домашни гозби, пъстри светлини, а и хората стават като че ли малко по-добри.
В същото това време ...ги мразя. Мразя ги , защото след това си задавам въпроса къде е било чувството ми за радост и къде е била онази мека топлина през останалата част от отишлата си вече година. Като че ли усмивките са се появили само за празничния ден и после изчезват. Ползваме ги и след това обратно в килера. Дали сме станали по-добри, защото това често си пожелаваме, и стигат ли пожеланията до сърцата ни?
Светлинките все още ги има, но съзнаваш, че са отвън на ... тротоара.
В такива моменти " тъмнината сякаш обгръща тялото, мозъкът тръпне от изчисления и май безсмислен и труден ще се окаже опитът, да живеем без ... впечатления. Затварям очите и в тъмното шепна, разговарям със себе си, а може би ... не ?! Замисляме ли се ние "безсмъртните" кой определя, кое е правилно и кое е добре ?! Какво е Животът и кой ще ми каже защо ли съм тук и накъде да вървя ? Кого да обичам ? И как ?"