Казват, че човек се ражда, живее и умира. Някъде там по средата би трябвало да открие смисъла на живота си. За едни това е раждането на дете. За други натрупването на благосъстояние и преуспяването в обществото. На последното измеренията са многобройни. Политика, търговия и т.н.
Няма да скрия, че аз самата все още не съм намерила отговор на този въпрос. Лутам се като птица в клетка и си мисля, че народът сигурно е прав, когато казва, че даването на нов живот е нещото, за което си струва човек да живее.
Приятелите казват, че винаги има утре,
ако днешният ден не е бил добър. Какво обаче означава денят да е добър. Въпрос, който отново няма отговор или ако има, то той е даден условно. Не може всичко да върви по мед и масло. Но е важно да знаеш, че когато срещнеш грапавина по пътя, ще се намери някой, който да ти подаде ръка и да ти послужи за опора.
Стигаме до темата за приятелството.
Какво означава да имаш приятели, малко или много. Означава да има пред кого да споделиш, да излееш мъката си или да изразиш радостта си от нещо хубаво, което ти се е случило. Но това можеш да направиш и пред най-близките си хора. Тези, в семейството. Тяхното доверие в теб и силата им, са нещата, които те крепят. Добрата дума или мълчаливата усмивка. Подадената ръка, потупването по рамото са нещото, за което си струва да живееш. Да, но когато никой не ти казва нищо добро. Когато те оценяват като нищожество, като нещото несполучило в живота. Когато всяка твоя крачка се наблюдава под лупа и ти се стремиш да се доказваш, но без да знаеш защо го правиш. Тогава разбираш, че си в омагьосан кръг.
Наскоро чух реплика, че за да се чувства добре човек до него трябва да има подходящ партньор.
Или както се казва, в радости и скърби, в здраве и болка...
Борбата за надмощие между двамата е немислима. Да, ама не! Честа практика е, но не за това ми е думата.
Иде реч за онези дребни неща от ежедневието,
които ни карат да се чувстваме наистина живи. За малките неща. За усмивката, добрината и вниманието. Толкова малко е нужно, за да се почувства човек щастлив.
Въпреки всичко отговорът на въпроса за смисълът на живота отново не е ясен.
Но може би точно това е смисълът. Заветната цел. Живееш, за да разбереш защо, накрая!
Логиката го подсказва. Може би точно и това трябва да направим. Да приемаме философски всичко, което ни се случва, защото от всяка една добрина или злина, научаваме по нещо. Истината явно е в това да живееш така, щото да усетиш и сладостта и горчилката на онова, което ти е дадено. Да се научиш да го пазиш и цениш.
Няма да скрия, че аз самата все още не съм намерила отговор на този въпрос. Лутам се като птица в клетка и си мисля, че народът сигурно е прав, когато казва, че даването на нов живот е нещото, за което си струва човек да живее.
Приятелите казват, че винаги има утре,
ако днешният ден не е бил добър. Какво обаче означава денят да е добър. Въпрос, който отново няма отговор или ако има, то той е даден условно. Не може всичко да върви по мед и масло. Но е важно да знаеш, че когато срещнеш грапавина по пътя, ще се намери някой, който да ти подаде ръка и да ти послужи за опора.
Стигаме до темата за приятелството.
Какво означава да имаш приятели, малко или много. Означава да има пред кого да споделиш, да излееш мъката си или да изразиш радостта си от нещо хубаво, което ти се е случило. Но това можеш да направиш и пред най-близките си хора. Тези, в семейството. Тяхното доверие в теб и силата им, са нещата, които те крепят. Добрата дума или мълчаливата усмивка. Подадената ръка, потупването по рамото са нещото, за което си струва да живееш. Да, но когато никой не ти казва нищо добро. Когато те оценяват като нищожество, като нещото несполучило в живота. Когато всяка твоя крачка се наблюдава под лупа и ти се стремиш да се доказваш, но без да знаеш защо го правиш. Тогава разбираш, че си в омагьосан кръг.
Наскоро чух реплика, че за да се чувства добре човек до него трябва да има подходящ партньор.
Или както се казва, в радости и скърби, в здраве и болка...
Борбата за надмощие между двамата е немислима. Да, ама не! Честа практика е, но не за това ми е думата.
Иде реч за онези дребни неща от ежедневието,
които ни карат да се чувстваме наистина живи. За малките неща. За усмивката, добрината и вниманието. Толкова малко е нужно, за да се почувства човек щастлив.
Въпреки всичко отговорът на въпроса за смисълът на живота отново не е ясен.
Но може би точно това е смисълът. Заветната цел. Живееш, за да разбереш защо, накрая!
Логиката го подсказва. Може би точно и това трябва да направим. Да приемаме философски всичко, което ни се случва, защото от всяка една добрина или злина, научаваме по нещо. Истината явно е в това да живееш така, щото да усетиш и сладостта и горчилката на онова, което ти е дадено. Да се научиш да го пазиш и цениш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар