Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Септември, 2009

Английски клуб-модерен вариант - Щрак`26

Всеки делничен ден от 17 часа - мястото се уточнява в движение ... но е традиция на колеги, която заслужава адмирации :) Когато успея се включвам и се радвам, че не е съвсем затворен вариант и, че ме допускат за час да избягам от работа :)

Балкони - Щрак`25

Горе в десния ъгъл - на последния етаж :) балконът на Нушка :)
Можем да си махаме с нея и да си говорим ...
...само дето ша ни чуе целия квартал :)

Дойде редът на близалката - Щрак `24

От два дни стои на бюрото ...
реших, че не ми пречи на годините да лапна и аз близалката :)

Вояж до братска Румъния :) - Щрак`23

Гювече А`ла Неза ... - Щрак`22

Задушавате гъбки с картофки, поставяте ги на дъното на гювечето, нареждате кренвирш, колбас или мръвка по избор, отгоредоматки на кръгчета и пипер, люта чушчица, сиренце и мятате във фурната, като се позапече чуквате по едно яйчице ...и Воала ...има няма половин час е процедурата ...

Петък вечер с Каберне совиньон" - Щрак`21

Щрак`20 - Светена вода

Да те поръсят със светена вода - хубаво е - дава ти сили и сякаш за момент се чувстваш освободен от лошото, от проблемите, от мисълта, че има лоши хора .... за миг сякаш се стопляш и се пробуждаш от дълбок сън ... отваряш очи и разбираш, че добри хора има ...Присъствах на водосвет на новопостроен християнски параклис "Успение Богородично" в съседна на Силистра община - Дулово!

Сладка баклава - Щрак`19

Изненада в офиса :)
Колежката черпи за Шекер байрам с приготвена лично от нея баклава ...
Ще излъжа ако кажа, че не е вкусна ...:) ммммм

Щрак`18 - Проектът

Ето го и него ...тоест началото му ... финалът ... може би изложба с любителски фотоси :)

22 септември - Ден на Независимостта на България

На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Борбите на българите за свобода най-после са увенчани с успех. Така накратко изглежда поредната светла дата в българската история.Странното е, че Денят на Съединението и този на Независимостта като че ли не сме свикнали да ги приемаме с този патос, с който навремето ни обясняваха колко значим е Трети март, колко величествен е 24 май и колко борбен е 9 септември.Не е проблемът в това, че ние не възприемаме - няма кой да ни завладее с думи, няма кой да ни накара да се засрамим, че не познаваме великите българи, че не знаем за мъките и страданията на предците си. Само след месец ще заговорим за Народните будители и пак на бърза ръка ще споменем две-три имена и ще отбием номера.А те – будителите, са много повече, …или са били, защото днес и да ги има, се сливат с пейзажа на ежедневието.Мисълта ми обаче е за Независимос…

Щрак`17

И ако някой каже, че не съм работна снаха .... :)

Щрак`16

Студена ракийца, вкусна салатка ... и приятна компания
... какво му трябва на човек :)

Щрак`15

Тъжно - на тази площадка преди имаше много деца ...Днес - от време на време 

Щрак`14

Петък - пазарен ден :) - по Закона на Мърфи всичко свършва по едно и също време 

Щрак`13 ...

Моя милост влезе в книга ... /само че съм във втората част :) оти са по азбучен ред :) за любопитните ....ТУК

Щрак`12 - Прозорче към душата

Малко прозорче, на малка къщурка ... но може би душата на стопанина е необятна ...
Това ме наведе на мисълта, че никога не трябва да съдим за нещата по външната им обвивка :)

Левски бил - некакъв от връх Вола

На въпрос Кой е Левски, как и къде е умрял? - отговорът на пъпчив тийнеджър
/ всъщност бях с гръб към телевизора и по тази причина не разбрах как изглежда/
отговори - Ми не ме занимавай с такива въпроси - Некакъв там от връх Вола ...

Не знаех дали да се възмутя, дали да благословя майка му и баща му, или да се просълзя от ужас, че това е така бленуваното от нас Бъдеще ...



Учениците в новинарската анкета не знаеха кога и от кого е основана България ...осмокласници казваха, че са забравили, щото било отдавна времето, когато са го учили ...

Е щом осмокласника твърди, че е миналоооооооо мнооооооогооооооооо време от тези часове по история ...... не знам аз какво да кажа, или по-големите от мен на години.
Каквото и да кажа, каквото и да изкоментирам ... ще е бледо копие на истинските ми чувства ...
Не искам да звуча като възмутена стара мома ... щото нито съм стара, нито съм мома ... И аз в ежедневието си използвам думи, които нямат нищо общо с изискаността на българския език ... усеща се и мекот…

Котка-дърта пушачка :)

Не мога да не споделя
фотографското попадение
на колежката си Ленар Нури :)

Щрак`11 - И първия звънец удари :)

Искам пак да ходя на училище - толкова хубаво ми беше ...!

Щрак`10

Задачка-закачка
Когато лежиш да топлиш дивана ... и докато се наливаш с горещ чай, а краката ти попиват солената вода в легена ...какво правиш? ... започваш да си спомняш за лудите и млади години, когато не си се разболявал толкуз  ... или сиболедувал, но на крак ... и когато една настинка никога не е била в състояние да попречи на поредния луд купон ...Мдааа .... понежецял ден седях у нас и нямаше кой да ма илюстрира за поколенията - да видят каква гледка съм със завратени крачоли на анцунга ... прилагам като снимков материал към рубриката ... снимков материал, който не може да предизвика нищо друго освен носталгия ..../а пузнайти аз коя съм :)/

Моята Силистра днес празнува ...

Нашият град е частица от сърцата ниМалък бил, мръсен бил, нямало работа, нямало деца, имало корупция, само далавери …Как не се намери добра дума за града, в който сме проплакали за първи път?!Винаги ругаем, неблагодарни сме и не виждаме гредата в собственото си око, а се хващаме за сламката в чуждото.Трудно ли е да го обичаме такъв, какъвто е, и да се гордеем с него?Прегръща ни нежно и топло с всеки залез на речния бряг, не ни се сърди, когато го напуснем и отваря широко врата, когато решим да се върнем.Събуждаме се с мириса на старите липи и с шеметния дъх на зряло жито.Родени сме тук …, а не някъде другаде.Нека вдигнем воалите от тъга, от гняв, от омраза и завист …Нека отворим очи за онзи блясък, който откриваме всеки път, когато погледнем към любимите и близки до сърцето ни хора.Нашият град … Силистра … е просто частица от сърцата ни!Да не го забравяме!/а аз лежа болничко на дивана и ме е яд, че пропуснах деня, пропуснах емоциите и настроението по улиците ...но нищо ...догодина ще …

Щрак`9

Имам си подарък ...ракия от Белград и бонбони от Виена
червеничкото с маргаритката е от Музея на марципана :)

Щрак`8

Ей така преминава живота ни...по фоайета  на обществени сгради - дебнейки, димейки, говорейки по джисаемата :)

Щрак`7

Така почиват работещите към една от фирмите в Силистра ангажирани с чистотата на градските улици :)
Може ли да остане човек да не се изкуши и да не посегне към фотоапарата :)
/Само да вметна -градът ни е чист и много зелен, както сте имали възможност да видите от други фотоси :) - затова не си правете погрешни изводи!/

За една Усмихната жена ...!

За теб Силви!







Щрак`6 - Домашен любимец да си в днешно време

Това е Аксел ... кучето на една френдка ..., когато тя отсъства ТОЙ остава у дома ... 
... И никак не се притеснява от съжителството с наш`та гордостЧерната Глезана - Пена Но годинките си казват своето - четириногия дъртак се мести цял ден от дивана на фотьойла, а тя чака някой Котаран да й дрънне по мобифона ...:)

Щрак`5

Баклава ...
Имам подарък ... от Турция ... една кутия сладка баклава :)
Чаках я с нетърпение ... и по-важното е, че я дочаках :)

Щрак`4

Разбрах, че есента е дошлаОчаквайте СКОРО  пъстроцветен  килим да покрие земята ...

Щрак`3

Цял ден вали ......на село сигурно се радват хората, ама аз не обичам да джвакам из локвите.Карък съм и една да има аз ще съм в нея с двата крака!Искам да са пльосна на спалнята и да не стана ... ... как само се спинка сладко ... в такова време :)

Щрак`2

Денят отново е подвластен на цветята...Това ме очакваше на работното място ... с поздрав от колегите  - има и пеперудка :)/околовръст - са все подаръци по различни поводи, имам си битова солничка от Широка лъка, чан от Родопите, гнездо с фтичка и метла да гоня лошото, розово коте-щипка за бележки, коледна свещ и пухено ангелче ... и ъвкорс пепелник - но той е само за красота .../

Щрак`1

СтАрТ на рубриката ФоТоОкО следващите 365 дни под формата на фотки :) **************************************************************************************

В началото на пица-партито ...


... и в края ...

Birthday ...

Thanks of all for everything!Днес съм просто една жена на 32 ... от утре ще съм поела по пътя към следващата житейска отметка :) Няма да словоблудствам ...а само ще кажа Благодаря на всички, които днес отделиха миг от своето ежедневие, за да кажат добра дума за мен и да ми пожелаят късмет, щастие и любов. БЛАГОДАРЯ ЛИЛИ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ ПОСТ, БЛАГОДАРЯ И НА СИЛВИ ЗА КРАСИВАТА ПЕСЕН ...! Моят празник всъщност започна още вчера, когато получих розова на сърчица кутия, а в нея открих толкова много топлота, че се разревах като малко дете ...Лили и Хриси бяха подготовили страхотна изненада ... Коте, което аха да ти проговори взирайки се в теб със зеленият си поглед ... Нежно цикламено цвете и Един Сладурски жираф, който малко прилича на зебра - но пък е толкова весел, че не може да не предизвика умиление с пухената си муцунка :) Написаното от Лили и Васе всъщност беше черешката на сладоледа .... Цяла поема за Една жена на 32 :)))) ДЕНЯТ ... ЗАПОЧНА с нежното докосване на слънцето, целувка и роза о…

Последна нощ на 31 :)

И така ... текат последните часове, в които съм на 31 години - никога повече няма да бъда толкова :)Странно за пореден път днес се замислих, че винаги съм се чувствала добре - без значение на каква възраст съм - винаги съм имала настроението и светоусещането на съответните години ... вярно понякога повече, друг път по-малко - според ситуацията ... Но никога не съм искала да съм на повече / особено в гимназията, когато всички бързат да станат пълнолетни и да вземат живота в свои ръце/ ... Давам си сметка, че всяка една възраст съм си я изживяла пълноценно без да съжалявам за нещо ... Макар че наскоро попаднах на цитат, че човек по-скоро съжалява за това, което не е , отколкото за това, което е направил без значение дали си е сложил обица на ухото или се е радвал на успех!Сигурно е съвсем в реда на нещата да си направя равносметка :) за това как съм живяла досега и как ще живея за в бъдеще ... ами то аз тая равносметка си я правя всеки ден ...така че няма да е по-различно и сега... Но в…