неделя, 19 октомври 2008 г.

Лирично отклонение

Уморих се…


Уморих се да обичам!
Уморих се да мразя!
Уморих се да страдам!
Уморих се да ме боли!
Уморих се да се лутам в лабиринта на живота!
Уморих се да преодолявам препятствията!
Уморих се да греша!
Уморих се дори да се радвам!
Уморих се да съм виновна!
Уморих се да се боря!
Уморих се да плача и да крещя!
Уморих се от хората наоколо!
Уморих се да ги утешавам!
Уморих се да дишам, да говоря, да се усмихвам!
Уморих се да съм тук!
Уморих се да избирам!
Уморих се да съм сама!
Уморих се от хората!
Уморих се от злобата и завистта!
Уморих се от алчността!
Уморих се от парите!
Уморих се от всичко и всички!

Няма коментари:

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...