В „Преследване на щастието”... по Коледа

Гледали ли сте го? Него – филма с Уил Смит и синът му Джейдън „Преследване на щастието” ...
Аз – да! От филмите е, които трудно се гледат повече от един път! Тази вечер при играта с дистанционното попаднах на него – на последните 20 минути ... достатъчни, за да ти затрепери под лъжичката, за да се просълзиш, за да потърсиш носните кърпички и да дори да направиш бърза равносметка за живота си ...за това какво си постигнал, какво не си успял ... от какво си се лишил ...
Случвало ли Ви се е да стигнете дъното?! Абсолютното дъно, когато нямате друг път, освен нагоре ..., когато молитвите Ви звучат така – Ако не ми помогне Бог, трябва да ми помогне Дяволът – напук! Ако не сте, дано да не ви се случва!
А ако ви застигне този полъх на съдбата поемете въздух, защото изплуването е трудно.

Коледа е! Онова време от годината, когато празнуваме като по учебник – с началото на декември започваме да се подготвяме. Украсяваме дома и офиса си ... опитвайки се с цветни светлинки и лъскави гирлянди да се хипнотизираме и да повярваме, колко щастливи се чувстваме и как трепетно очакваме настъпването на заветния час. Стараем се да създадем уют с елхата/жива или изкуствена/,  забита в ъгъла на стаята. Дори по декстопите започваме да си слагаме коледни „уолпейпъри”. Във фейс-а стената се изпълва с „кристмас сонгс”. „Завладява” ни благотворителността на различни инициативи организирани от „нешънъл” телевизии. Да! Каузата е повече от добра. Дори сякаш е и работеща, съдейки по резултатите от последните години, но въпреки това не може ли да са целогодишни тези акции.
Децата не се разболяват само по Коледа.
Български семейства не остават без насъщния си само по празниците ... Да! Под влияние на репортажа съм, онзи, който показа как младия мъж-герой от магистрала „Тракия” току преди Бъдни вечер го съкратили. Алооо! Журналистите!!! Съчувствам му на момчето, но имате ли представа колко народ е загубил препитанието си в рамките на годината – защо не покажем тяхното битие?! Знам защо – защото Иван и Драган от Бусманци не ги познава никой. Няма да имат принос за вдигане на рейтинга.
Изобщо в последните години сякаш магията на Коледа я размиваме. Посланието, че на Коледа се случват чудеса започва да звучи от фалшиво по-фалшиво.
Едно е чудото – Рождението на Божия син! От там нататък чудесата за нас, живеещите този живот са всеки ден ...Най-голямото е, че живеем ВЪПРЕКИ всичко!
Пиша с ясното съзнание, че и аз съм същата! И у дома греят светлинки на прозореца, и до мен има елхови клонки и дрянова сурвакница, и свещ гори на масата, и гирлянди се веят по стените в офиса ... Съвсем съзнателно съм сторила всичко, защото и аз искам като хората да усетя магията на Коледа ...и да повярвам, че се случват Чудеса.
И подаръци купих за най-близките – признавам с желание, а не по навик или задължение, което ме навежда на мисълта, че има спасение за душата ми.
Пък и с това „Мери Кристмас” – ми е доста лигаво ... и с всички англоезични песньовки – имаме си и български ... защо поамериканчваме всичко. Нашите традиции по Коледа са различни – защо не си спазваме тях? По-гот е! То не беше Ден на благодарността, Хелоуин, Валънтайн дей и т.н. – К`во им е лошото на Сирни заговезни, когато искаме и даваме прошка, когато КУКЕРИ гонят злите духове, пък и 8 март си е наш – е не е баш сърцераздирателен като 14-ти февруари – ма многу важну J
Айде да идва края на годината, че да почнем да изписваме 2012-та по документите J
Дори не знам искам ли да свърши или не! Има от какво да се оплача, но пък имам и доста радости. А равносметката – нея си правя всеки път, когато ударя на камък – за едно или друго!
Бел.ред.да не си помислите, че не обичам празниците – напротив – е не винаги имам настроение, но и аз се радвам на подаръци, като децата J просто ми се мрънкаше ... уроци съм вземала от най-добрата J

Весела Коледа, Смифке! Целувам те! Знаеш си, че те обичам!



Сърдитка

Сърдита съм – на целия свят, но преди всичко на себе си...
Сърдя се, защото тъпо и упорито продължавам да съм добра...
Сърдя се, защото позволявам да ме правят на глупачка...
Сърдя се, защото, когато се усмихвам, ми се качват на главата...
Сърдя се, защото не успявам да изляза от замъгленото си състояние – такова едно объркано ми е – даже не мога да намеря точните думи, за да обясня...
Живота си тече, събитията и те ..., а аз наблюдавам ...като през илюминатор на подводница /не че съм влизала в такава/... как по-големите рибки изяждат по-малките и ...странното е, че дори не се трогвам...
Втренчила съм се в една посока и не  обръщам внимание на периферията, а всъщност точно там са знаците от дядо Боже, които трябва да разшифровам ..., но нали съм дете идиотче докато не се изгоря качествено, няма ми дойде акъла    - или то нали имаше една приказка, не ти ли дойде, не го и чакай J

Да се напиеш...

Да се напиеш и да забравиш...
Да се напиеш, за да простиш...
Да се напиеш, за да си спомниш...
Да се напиеш, за да го преживяваш отново и отново...

Да се напиеш, за да усещаш...
Да се напиеш, защото само това умееш...
Да се напиеш, за да заспиш...
Да се напиеш, за да се събудиш...
Да се напиеш, за да си жив...

Сякаш не ти е възможно по друг начин да съхраниш споменът за нещо красиво, което си преживял...
Опитваш се! Зареял поглед в облаците, но не ти се получава. Картината се накъсва... Искаш да видиш другият, но не успяваш... Останала е само представата за него... Докосването – виждаш го, но не чувстваш трепета от него... Устните прошепват нещо, но не можеш да чуеш... Очите срещат твоите, но всичко е обвито във воала на мълчанието...
Ще се напиеш, за да не свърши...
Утрото ще изгрее, а ти ще помниш, че си се напил, за да не забравиш!

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им? 
Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума?
Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин.
Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу!
Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока...
Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза.
Помните ли кога последно Ви се е случвало това?



Има ли застраховка срещу предателството

Когато не можеш сам да си помогнеш ... Когато не можеш да се посъветваш ... Когато ти се случва това, от което винаги те е било страх ... Онзи момент, за който си мислел, че си готов, че ще знаеш какво да направиш и още по-важното, че няма да допуснеш никога да ти се случи ... Да, но той е вече тук ...и ти си в безизходица ... попарен си, нямаш сили, премълчаваш и ... продължаваш напред. Или поне се опитваш да вдигнеш глава ...
Сълзите ти мокрят лицето ...преглъщаш и се стараеш да не покажеш, че те боли. Гласът ти притихва и разговорите стават служебни ...
Предал си доверието, но са потъпкали и твоето - ти не вярваш вече, и на теб не ти вярват. Кръгът е омагьосан ..и няма излизане ...Ще минат ден, два, три ...и ще продължите, така сякаш нищо не се е случило, но ще се дебнете ...Въпрос на личен избор е ...как ще постъпи всеки един.

Не искам да ми се случва това ...Тъжно е, когато ти го разказват близки до сърцето хора. Страхът те обзема и започваш да се взираш в детайлите, да преосмисляш думите  и действията си. Пропит си от мисълта, дали има застраховка срещу предателството - онова, личното, интимното. Иска ти се да има, за да не страдаш, като другите.
Замисляш се къде са сгрешили, какво са си казали или направили, или какво не са, за да стигнат дотам ...Не откриваш отговор, защото няма универсален такъв!

Кулинарна вълна

В последно време качвам кулинарните си изпълнения само във Фейсбук. Имам обаче приятелка, която не следи социалната мрежа и се сърди, че не показвам тук творбите си :) А тя е от хората, които се хранят с очи :) Затова мила ми девойко, ти се знайш коя си, правя този пост спешъл фор ю ... Наслаждавай се.

Бисквитена Торта

Два пакета бисквити "Закуска" или четири малки пакетчета от обикновените, се натрошават на дребно. 400 г сметана се разбиват с миксера, докато придобият гъстотата на боза, захар на око и на вкус :). Две пакетчета желатин се накисват в половин чаена чаша студена вода. След като набъбне желатина се поставя на водна баня на котлона, докато се разтопи. Не трябва обаче да завира. Изсипвате го в сметаната, прибавяте бисквитите и 4 банана нарязани на ситно - може да използвате и други плодове - въпрос на избор е Бъркате бързо и хубаво, до получаването на хомогенна смес. Изсипвате я в подходящ съд - от обикновена тенджера, до кексова форма с дупка по средата ...важното е да покриете цялото дъно с фолио - може дори и с найлонова торбичка :) ...разстилате равномерно и поставяте в хладилника за минимум 2 часа. Желателно е да пренощува. Като извадите - обръщате върху поднос и после внимателно отлепяте фолиото. Воала - Да ви е сладко :)



Мъфини с мед
оригиналът е на Илиана и е с мармалад и орехи, но поради липса на последните две, се задоволихме само с мед :)

Продукти:

2 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. олио
1 ч.л. сода
2 ч.ч. брашно
5 с.л. мед
Яйцата се разбиват със захарта. Прибавят се останалите продукти и всичко се разбърква до хомогенна смес. Формички за мъфини или за крем карамел се намазват с олио. Пълнят се до 2/3 от вместимостта им и се пекат в загрята умерена фурна.

МЕГАгювече :)


Рецептата от ТУК  модификацията е, че прибавих колбас и използвах голям гювеч, респективно и повечко яйца :) - пекох го в обикновена фурна - за около половин час :) - Влиза в списъка на аламинутите ми с подръчни материали - за спешни случаи :)

Крем - карамел

5 яйца се разбиват на пяна с 200 г захар. 
Прибавя се една ванилия и 500 г прясно мляко. 
Карамелизирате 5-6 лъжици захар, и изсипвате на дъното на чашките, в които ще печете крем-карамела. Разсипвате яйчената смес. 
Чашките слагате в тавичка, която пълните с вода - на един пръст от ръба на чашките.
Крема го оставяте да изстине във водата в която е опечен.

Сервирате, като обръщате крем-карамела върху чинийка, декорирате с плодове, по избор :) 
Получават се около 10 порции.

Импровизирани кексчета


Тъй като формичките ми за крем-карамел са само 6, установих, че ми остана от сместа - затова прибавих брашно и още малко захар и разбивах, до получаването на еднородна смес, 
като за мъфинки. Добавих и половин пакетче бакпулвер :)



Предай нататък ...

Преди два месеца и нещо попаднах на играта „Предай нататък” ... при Еva_bor. Включих се изпълнена с любопитство и ...подарък не закъсня. Закъснях аз с отразяването му, но се надявам, че ще бъда извинена.

Вкусно-о-о-о!!!
Благодаря за страхотните курабийки, които получих от Еva_bor ...изпълнени с причудлив аромат и топящи се в устата! Изненадата бе пълна, защото нямах и идея, какво може да се крие в жълтото кашонче ... Все пак Силистра е на цели 500 км от София J

И така ..ето и условието на играта J ...

Първите пет човека, с коментар под публикацията, ще получат нещо ръчно изработено от  мен.  Те също ще трябва да предадат инициативата нататък, като публикуват в блога си подобен пост и всеки от тях да подари по нещо  на още пет човека до края на 2011г.
Очаквам Ви! Не съм решила какво ще изработя, но мисля да е строго индивидуално за всеки от петимата J

On air :)))

Туки съм - Нема отърване от мен :)
Първо мислех да кръстя поста си ЗАТИШИЕ ... в този момент обаче реплика във Фейс-а ме провокира и направих копи-пейст. Нямам гузна съвест, щото репликата касаеше мен и моето присъствие в пространството.
Не че ЗАТИШИЕ нямаше да му пасне ... Все пак от месец и кусур не съм давала признаци на живот ..., но като се замисля не дължа обяснения никому :)
Така ме караше - от време на време хвърлях по един поглед ... но някак нямах муза нито да пиша, нито да чета. Нищо лично, към френдовете-блогъри :)
В последните няколко месеца бях се закотвила у дома - пред компютъра и пред ТВ-то ..яко бях зациклила със сериали и прочие ... дръпнах си всички сезони на "Отчаяни съпруги" ... и най-примерно си ги изгледах докато хрупах пуканки пред монитора на компа :)
сега чакам с нетърпение новата серия от седмия сезон, кога ще я качат ..
Отдадох се и на кулинарни страсти, но явно дядо Боже си знае работата и направи така щото фурната да спре да работи - явно бях почнала да прекалявам :)
Опитвам се да се сетя с какво още ще запомня закотвянето си ...ми ...освен, че спамех из Фейсбук и бях постоянното виртуално присъствие май няма друго.
Приех обаче голямо предизвикателство - приятелите знаят какво :) Дали е за добро - Времето ще покаже! Аз обаче съм удовлетворена, че отново ще правя, онова, което обичам, а дали го умея добре - това е друга ракия.
Крайно време беше - започнала бях да затъпявам. Сега ще ми е нужен гратисен период за възстановяване на загубените сиви клетки :)

I have a dream ...

Имам си аз една мечта ... 
Е на това се казва интериорен дизайн ...
за бг стандартите - панелка-гарсониерка ...с екстри :)

Love Is All Around

Казват, че Любовта била навсякъде!
И мисля, че не грешат ...
Любовта е в погледа с усмивка, който отправяме към сгушеното във входа коте ..., в сърдечния поздрав осмислящ живота на пенсионерите на пейката /давате им тема за разговор :)/ ...Любовта е в разперените клони на дърветата, които очакват пролетта, в кокичетата, които плахо се показват из под шумата ...
Любовта  - това сме самите ние!

Социопати ли сме!

Нямам думи ...не стигат, за да опиша как се чувствам след поредната новинарска емисия ...Не мога да дам отговор и на въпроса - Какво сърце трябва да има човек за да роди тайно, да сложи бебето в чувал и да го държи в гардероба дни наред ...И говорим за момиче на 18 години ..., ясно е, че майчинския инстинкт не е проработил, но пък чак пък толкова ...
Научното обяснение казва, че имаме работа със СОЦИОПАТ ...
Ума ми обаче, отказва да възприеме подобно деяние - някак по-бих приела да отнемеш живот в състояние на афект, в спор - но противникът ти да е равностоен ...Но 9 месеца да носиш плода в утробата си, да му дадеш живот ... и след това да го натикаш в кесия ...
Точно в такива моменти се питам къде е Господ - Вярвам в него, в силата му, в опрощението и наказанието ... , но това не мога да определя какво е ...
Едни са наказани да не могат да бъдат майки, а други - получават този дар ..., но не са способни да го оценят ... За мен това е висша форма на несправедливост! Кого наказва дядо Боже?!? - Не живялото и един ден създание, онази, която го е родила ... или всички нас?!?

"Малко позакъсняла ..." - без покана

Коя Съм Аз Извън Работата?
Случайно сърфирайки из необятното пространство на чичко Гугъл, попаднах на тази шафета разиграна от блогъри миналата година. Реших обаче да се включа, макар и "малко позакъсняла" и без покана :)

Зададох си този въпрос сама на себе си  ... и ето и отговорът ...
Извън работата съм различна - романтична съм, ранима съм, впечатляваща се, търсеща доброто, способна да го открие в усмивката на дете, в слънчевият лъч, в сгушилото се между тротоарните плочки глухарче.

В работата съм енергична, понякога педантична, понякога разпиляна ..., цинична, на моменти груба, бързаща да вземе превес ...рязка и неспираща да търси и да рови в боклука.

У дома  и с приятелите съм спокойна, любвеобилна и излъчваща топлина /поне такова усещане са ми създали близките ми/ ...
Извън работата обичам да слушам музика, да чета криминални и шпионски романи / и не само .../. Обичам природата и фотките ми са доказателство за това. Обичам да снимам - не само по теми свързани с работата ми. Всъщност май именно блога ми ме показва такава каквато съм извън работата. Всеки ред, всяка дума написани тук са другата ми половина .../Или поне така си мисля!/
Коя съм аз???
не знам ....
В работата - извън работата - две сме ..., както се казва не съм сама ...Раздвоение на личността било според професионалистите ...е все още си мисля, че съм далеч от критериите за освидетелстване, но пък знае ли човек?!?
А може би дори сме повече от две - и без мисъл за лицемерие съм една у дома, друга в работата, трета с приятелите и четвърта с непознатите на улицата ....
И тогава идва въпросът каква е причината  ...,животът сам по себе си и отношението на околните към теб формира поведението ти. Върху тях с наслоява възпитанието ти, манталитета, средата и онази частица, която те прави единствен и неповторим.
Коя Съм Аз Извън Работата?
Себе си - това може би е истината!
Само така човек може да се съхрани, да се опази от омерзението, от мръсотията, която полепва по него и с която, ако стои дълго време, започва да свиква, да не й обръща внимание и загубва контрол върху себеусещането и мирогледа си. Тогава става някой друг ...по модел на реклами и филмови герои, шоузвезди и политици ....
Коя Съм Аз Извън Работата?
Кажете Вие приятели!

/ако ти е на душа и сърце, сподели Кой си Ти Извън работата?/



Опит за Триптих



Преди Коледа ...

На чаша червено вино - мислите ми препускат ...мисля си за надеждата ...какво е тя - мисъл, че нещата ще се случат, че ще се сбъднат желанията, ще се реализират мечтите и че чудеса стават, пък било то и на Коледа ...макар че човешката алчност е безгранична - ако може чудесата да са под път и над път ..всеки ден и всеки час ... :)
Вървя по улиците - вече има празнични светлинки тук-там и с наближаването на Коледа броят им се увеличава ...след броени дни ще грейне и елхата в Центъра на Силистра ... И въпреки, че отдавна не съм дете ще отида, за да й се порадвам ...защото всяка блещукаща звездичка за мен е надеждата на дете и родител, че ги чакат добри дни ...
И въпреки това усещам тягостен полъх ...все по-често има хора без настроение ...те са край мен, на улицата, в магазина, та дори и у дома ...сама аз се улавям, че кръжа по брега на депресията ... добрата новина е, че все още съм по допирателната. Нямам намерение обаче да й се давам ...!

След Коледа ...

Минава полунощ ... Стрелките на часовника отдавна преминаха границата на новия ден. Мисълта няма покой. Лута се в безброй лабиринти и търси вярната посока. Не знае на къде да поеме. Няма отличителни знаци ... или пък е толкова объркана, че не може да ги види. Трудно е разчитането им ... езиците са различни, настроенията и те.
Навън е есен, дните не си приличат ... изгрява слънце и по тротоарите пробляскват златни нишки, облаци смръщват вежди  и дъждовни капки се стичат по стъклата ... "звезди обсипват свода небесен" или Луната проправя пътечка в мрака...

В такива моменти, човек се пита къде са му приятелите ...и по-скоро тогава узнава, има ли такива ... Дава си сметка, че в дните, когато социалният му и обществен живот са били на МАХ ...е нямало избор да не е с тях ...нямало е начин да не общува с тях, нямало е как да не се среща, да не говори , да не коментира и т.н ....общи интереси, общи познати, общи проблеми, общи теми на разговор ...

Отминаха празниците ... Новата година набира скорост ... Кръгът се стеснява ... Излизаш на разходка и чуваш реплики – Ей къде се губиш ... Изпълзя най-сетне ... Какво става с теб ... Странно ... Аз не съм се губила ... Да – не се виждаме всеки ден, както преди – Но аз продължавам поне виртуално да съм на същото място, където съм била и преди ..., когато въпреки, че сме се виждали, сме общували най-вече online ...заради модела на работата ни  ... Да! Стигаш до извода, че редуцирането на списъците е подвластно на естествения подбор ... Не държиш да се съобразяват с теб, защото си в различно положение, напротив, не искаш да гледат на теб по-този начин ... Заблуждавал си се, че връзката Ви е нещо повече от професионална ...Това е разковничето – Заблуждавал си се ... Е сега вече ти е избистрено, изтрезнял си ... изчакваш да мине махмурлука и си решен да събереш сили и да изгрееш, но с твърдото убеждение, че повече няма да грееш за всички, защото искаш да те обичат заради това, което си, а не заради това, което можеш, не заради мястото, което си заемал – с всичките му последствия

Истината за нас - 2


може би малко позакъснели размисли породени от коментарът...

на  inni4ka това за един път в месеца сериозно ли? не знаех че хората спират да съществуват като личности, когато минат под венчилото...човекът ако има интереси, които жена му не споделя по-добре да си седи вкъщи и да забрави, че има и самостоятелни хобита, които не е длъжен да изостави за веднъж в годината, ако половинката не ги споделя :)))) ако една връзка е толкова несигурна, че би я застрашила някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране "по мъжки" или каквото там има нужда единия партньор, що за връзка и основа на съвместен живот е?

а нейният е в отговор на репликата ми, че когато човек е семеен, приоритетите се променят и е трудно два-три пъти в седмицата да намира свободно време, за да се запилява с приятели :) .../подробностите тук/


Някак се чувствам длъжна ...ма не толкуз сериозно де, ..да разясня малко и да споделя личен опит, доколкото имам такъв.
Съгласна съм, че ако някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране по мъжки ...прави връзката несигурна  - тогава наистина що за връзка ще е това?!?

Мисля си, че всеки, който е имал сериозна връзка и съвместно съжителство ще разбере онова, което ще споделя .....

Винаги съм била наясно, че когато под един покрив живее повече от един човек, то компромисите са в основата на всякакъв род отношения ...Без значение дали детето се съобразява с родителя, или обратно ...или пък мъжът с жената в двойката ...и обратно :))

За да не звуча обаче като в научен труд по философия ще карам направо с лични примери ...

Преди да се съберем с моето слънце да живеем заедно, прекарвах голяма част от свободното си време в работа и в купони с приятели .... поведение, което съм сигурна, че е присъщо на всички неангажирани ...Когато започнахме да излизаме с него ...демек да се гаджосваме, започнах да посвещавам, както аз на него, така и той на мен част от това т.нар. свободно време ...Намерихме място в личното пространство на другия. ...Срещите с аверите започнаха да не са всяка вечер, а през вечер ...Излизанията по дискотеки и кръчми започнаха да стават общи, като постепенно всеки опозна приятелския кръг на другия и така полека, но от само себе си се оформи и една среда от вече общи приятели ...
В един момент обаче стигнахме до етапа на съвместното съжителство ... В дните, когато почивахме и двамата започнахме да посвещаваме част от времето си и на семействата ни ...да ходим на село, да помагаме на родителите му ...така, както е правил той, преди да се срещнем ...Планирахме и празниците си съобразявайки се вече и с тях. Пълна идилия ...
В първата година сравнително често намирахме време да излезем с приятели и да ударим по една - две салати :) ...
Във времето обаче това започва да се случва доста по-рядко, като основната причина се крие в празните прегради на портфейлите ни, а не в това дали имаме желание ...Вярно, че мога да бъда контрирана , че когато човек има желание, намира и начин .., но още не съм открила къде се печатат финикийските знаци :))
Не крия, че се опитваме въпреки това да прекарваме времето си заедно ... в разходки из парка, или пък организирайки си филмов маратон у дома с пуканки ... Той не пречи на моето хоби ... блогването, фотографията, и разни други такиви ...нито аз му преча да играе на CS, да гледа мачове, или да играе онлайн на разни стратегии J ...Всеки луд е с номера си, ние се опитваме да поддържаме цяла програма.

Ежедневието на една работеща жена и манджите ...

Мама му стара не мога да разбера ...в днешно време работещите жени не готвят ли ...нямат право да го правят, не им остава време ..или желание им липсва ..или пък просто не могат ...нещо не мога да си обясня каква точно е ситуацията и къде е истината ...някъде там е ..ама имам нужда от просветление ...
... Да взема да почна отначало ....
Направих си албум с Вкусотиийки ..във Фейс-а ...и от време на време на време пускам фотки на нещо, което съм готвила, било то стандартна манджа, личен експеримент или пък нещо по-специално ...Да де ..ама за период от година и нещо, да не кажа 2 има 40 фотки :) и ...вече има май дами дето ша ме изядат с парцалите, че на тях мъжете им и децата им се карали вкъщи, един вид - виж как тя може, пък ти не ...
Айде аз не съм на работа от 2 месеца ...ама преди работния процес ми отнемаше от 8 до 12 часа ...а за почивни дни не говорим ..не че липсваха, но никога не знаех кога ще мога да се възползвам от свободния си ден на сто процента ...и въпреки това съм намирала време да приготвя нещо изкелиферчено с цел разнообразие, щото то писва едно и също ... няма как да въртя само боб, картофи, ориз, леща и чорба ..., дори и само на пържоли на фурна да я караме пак ще омръзне ...а и в днешно време кулинарни сайтове и блогове дал Господ ...а и чичко Гугъл знае всичко ...Не е като  в миналото, когато рецептите се преписваха от тетрадка на тетрадка с пожълтели страници ...А и има разнообразие от продукти - пък и от техника ...
Та малко ме хвана бяс на реакциите на дружките ми ...фалели ме били ...възхищавали се ...айде моля, моля ...когато човек иска винаги ще намери време ....може и да ми се смеете, но на мен за руло ми е идвала музата и в 1 след полунощ ..така ме кара ...пък ...и като знам, че има кой да се зарадва на това, което е сготвено, то пък грехота да не го направя ..
И като се замисля, то май разковничето е там ... за мен е удоволствие, защото има за кого да го правя ..., а и не виждам с какво толкова страда еманципацията, ако жената сложи престилката и завърти някоя вкусотия ...нищо не й пречи докато варди фурната да джътка с лаптопа из новинарските сайтове, световните борси ... или пък да пише защитната си пледоария, за делото, което я чака на другия ден.
Една супа отнема не повече от половин час,  дробчега с лук още толкова .../а могат да се правят едновременно ...едни готови блатове за торта с приготвен крем от нишесте за 10 минути ще довършат пейзажа J
...Не ангажирам никого с личното си мнение ..., но мисля, че съм права ...

Фук - Фук ...

Май ми е за втори път ...няма лошо ..щом е наградка :) 
Ако беше за бой, да съм си плюла на петите :)
Благодаря ти Владо :) за номинацията, и на онези, които са гласували :)

Да живей комшулука :)

За пореден път се убеждавам, че туй да имаш комшии ... е Дар от Бога ..., когат са свестни де ...За съседите, там, откъдето ида ...съм се произнасяла вече - тук - Думата ми сега е за новите ...реално не ги познавам още , но се оказа, че квартала е богат на познати и приятели ...от третия ден на адреса и вече бяхме на имен ден в съседния вход :), участвам и в кооперативна торта - от мене сметаната, от комшолука тортата:) - напрайх сефтето и с няколко глави лук, за боба, на дружката ми от блока отсреща ...днес бях готова и яйца за застройка да й дам ...ма тя рече, че щяла да си оди на село и да зареди хладилника .../уби ми мерака да съм добрата комшийка, ама нейсе - ша има и друго поводи/ ...Пихме си и кафето на миниатюрното ми барплотче ..абе идилийка, откъдето и да го погледнеш ...

Звучи гордо ...

Награда за стар приятел от блогосферата ....Демек за мене .......Благодаря ти Аквичке ...Бях ги позабравила тез наградки ...и при промяната на фейсовете предишните отидоха в канала - картинките де, инак добрите чувства са си тук :)

Стана милно и едно такова топло на душата ...Слънчев дар в мъгливия януарски ден ...
Сорка мила, че малко със закъснение си я прибирам!

Нова къща - нов късмет!

Доживях мама му стара да вляза в така да се каже нова къща ... ама не става лесно - требе да улезнеш първо в един списък, а след това да чакаш нещо да се освободи, и да ти дойде и на теб реда ... Вярно излязохме късметлии - измазано, с паркетче, латексче, тапетки и теракотче ...дори и барплотче има за пиене на ракийка :) - Обаче що да ти е лесно, като може да ти е трудно ... Типично по български ...за два дена организирахме бригадата и юруш на пренасянето .......тенджери, тигани айде по чувалите ...гащи, чаршафи ...абе майко мила ...накрая ме пренесоха и мене :)
Дотук добре ..ами като влязоф в гарсониерката ...ко да видя - нафърляли кое където им видели очите ...и се започна два дена прескачане - все едно си играем на дама ...В първата утрин пристигна майстор №1 - започна се пробиване на дупки - требе вържем пералнята за канала ...оказа се обаче, че бургиите не са достатъчно дебели ...нищо остайхме дупките минахме на шкафчетата за кухнята ...- да точно от онез белите комунистическите ..ама засега таквизи, оти нема други ...после установихме, че болтовете на едното влезли у банята, ама карай да върви - важното е чеседи на стената и не мърда ...закрепихме вън на балкона и Булсатя и работата амен амен готова ...на другия ден дойде и мастор №2 - с дебелите бургии - проби дупките, вкарахме маркучите - оказа се, че канала връщал ...баси мамата ...за капак контакти в кухнята има - ток обаче по тях няма ...уж свети фазомера ..ама нъцки ...отворихме единия и к`во да видим кабелите отрязани току самия контакт, замазани и нямало кой да ги върже :) ...на следващия ден дойде смесен отряд - "ел" и "в И к" техници - единия метна тока, другия яхна тръбите ...та тръбата дето от мивката требеше да засмуче пералнята се оказа че излиза през стената и преминава покрай другата тераса, и слиза надолу от втория етаж и е забита току блока в пръстта ...поглеждаме и ниждаме в непосредствена близост шахта ...викаме добре, значи е включена в канала ...наляхме сода каустик чу се шуп-шуруп и ура-а-а-а водата тръгна ...тръгна, ама стигна до долу и се върна :) ...разкопаха и какво да ти видят очите мила мой майно льо ...тръбата забита у пръста и хал хабер си няма, че трябва да стигне до шахтата ...хванаха се мъжете като малки багерчета ...и оправиха нещата ...пералнята запя своята песен ...
   Но не би да свършим дотук 
...запалихме печито и ...комина взе да връща, еле там с едно бъркане по-надълбоко и се отпуши, та поне стоплихме душиците ...
Как обаче се мести интернет и тиливизия не ти е работа ...
Правим заявка във Vivacom - и к`во става ...девойката компетентна откъдето и да я бутнеш - почва да пита е що сига искате да сменяте адреса ...ми май няма да стане, ами няма да се местите, ми ...що имате само интернет, а нямате телефон /ми щото тъй са ми напрайли договора, бе моме/ ...ми ша ви са обадя утре да кажа дали ша стане и ако стане кога ша стане - на другия ден ...ни у, ни ду, са гле`а кат пу ...отново разходка до офиса --и вече никво възпитано отношение от наша страна ...алооо - ти нали щеше да се обаждаш ма ела сега да ти обясня аз некои работи ...ау извинявайте в понеделник на обяд в13 часа ша дойде техника ...денят е понеделник - часът е 13,20 - не`а никой ...на бързи обороти се взема разстоянието до доставчика ..., но на 20 метра от там звъни телефона - ало техника съм, пред блока ...и айде обратно :) Негово Величество Нета е тук ...кабела пуснат ...а ние у дома позираме като за скрита камера ...чували, кашони, простири, чехли и кофи с парцали ...а ние като петел на бунище ...мъжот на големия комп, а аз на малкия звяр ...три ден без достъп до виртуалното пространство - поболяхме се бе :)
   Същия ден ...
Плащаме цифровата ... и питаме, кога ще дойде екип да намести сигнала ... погледнаха ни умозаключително и начервените устни окичени със зелени очи и черна очна линия продумаха - ами поне десетина дена ша минат .......как десет дни ма другарко ...аз за какво плащам за цял месец ...да дойдат и да врътнат антенката така щото да сочи към сателита ...явно мойто мъж е проговорил и погледнал лошо щото изскимтяха, че утре ще дадат адреса на един от екипите ...утрето дойде ...още в 9 сабахлем, аз още по нощница, но вече посрещах майсторите ...добре че момчетата разбрани, работата не била толкуз проста - там дето сме турили х`антената не фащало ..айде метнаха я на покрива на блока,пуснаха 30 метра кабел и Гала ни покани "На кафе" ...е как да не седнеш на сладка раздумка ...мъките свършиха ...или може би тепърва предстоят, докле проявим спестовност и почнем да се сдобиваме с мебели :)

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат!
Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си!
Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде!
Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ... 
Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух! 
Нека не се предаваме и не скланяме глави пред трудностите. В крайна сметка никой не ни е обещавал, че ще бъде лесно. А и старата истина е доказана с годините, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.
2010-а не успя да ни сломи! Значи през 2011-а ще бъдем силни, ще можем, ще успяваме, ще се борим, ще побеждаваме!