Пропускане към основното съдържание

Човек е голям, колкото мечтите си

Един живот като приказка

Какви са мечтите ни? 
Какви са очакванията ни от живота? 
Какво искаме да ни се случи?
Всеки ден си задавам този въпрос и не мога да си отговоря. Знам само едно – искам да съм щастлива. Какво обаче означава да си щастлив? Не знам. Искам просто да не страдам. Искам да не ме боли. Искам да се усмихвам, но не насила. Не искам като клоуните да плача, когато изтрия маската от лицето си. Егоист не съм. Искам това да се случва на всеки….Звуча почти като дете от детската градина, което тропайки с краче заявява, че не иска да има войни и гладни деца по света. Но на практика е точно така. 
Искам късче от дъгата. Искам късче небе. Искам в полет да се впусна и да открия рая. 
Толкова много ли искам?
Не знам.
Ако си дал … Ако си дал искрица огън … Ако си дал частица от себе си, то не си живял напразно!
Рефренът е добре познат! 
Но всичко това го има само в приказките … 
Само там доброто винаги побеждава злото и само там принцът се появява на бял кон , за да събуди принцесата от дългия сън … 
Само там … в приказките.



Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...