вторник, 14 октомври 2008 г.

Човек е голям, колкото мечтите си

Един живот като приказка

Какви са мечтите ни? 
Какви са очакванията ни от живота? 
Какво искаме да ни се случи?
Всеки ден си задавам този въпрос и не мога да си отговоря. Знам само едно – искам да съм щастлива. Какво обаче означава да си щастлив? Не знам. Искам просто да не страдам. Искам да не ме боли. Искам да се усмихвам, но не насила. Не искам като клоуните да плача, когато изтрия маската от лицето си. Егоист не съм. Искам това да се случва на всеки….Звуча почти като дете от детската градина, което тропайки с краче заявява, че не иска да има войни и гладни деца по света. Но на практика е точно така. 
Искам късче от дъгата. Искам късче небе. Искам в полет да се впусна и да открия рая. 
Толкова много ли искам?
Не знам.
Ако си дал … Ако си дал искрица огън … Ако си дал частица от себе си, то не си живял напразно!
Рефренът е добре познат! 
Но всичко това го има само в приказките … 
Само там доброто винаги побеждава злото и само там принцът се появява на бял кон , за да събуди принцесата от дългия сън … 
Само там … в приказките.



Няма коментари:

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...