Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Октомври, 2008

Безопасен интернет?-2

Образованието, интернет, табута ... бъдеще  

Реформи в образованието, виртуална свобода и табута - горе долу така изглеждат нещата днес. С всяка реформа, с всяка промяна в нормативната уредба, а от там и в практическото й приложение нещата не стават по-розови. Напротив, все повече и повече помътняват. 
Днес директорите се радват на делегирани бюджети. На първо четене изглеждат като добро попадение. Само да не се окаже после, че сме пропуснали мишената – осигуряване на качествено образование на децата ни в подходящи и адекватни на промените условия.
Като радикална определят реформата с оптимизирането на образователната мрежа делегираните бюджети – за финансовия механизъм на реализацията. Все действия, които трябва да доведат не просто до достъп до образование, а до качествено образование, което някак си трудно може да съжителства с маломерни и слети паралелки. 
За всичко това е нужна воля. Воля, която да предпази децата и да ги спаси от риска да останат неграмотни.
От Министерството на обра…

Лирично отклонение

Уморих се…


Уморих се да обичам!
Уморих се да мразя!
Уморих се да страдам!
Уморих се да ме боли!
Уморих се да се лутам в лабиринта на живота!
Уморих се да преодолявам препятствията!
Уморих се да греша!
Уморих се дори да се радвам!
Уморих се да съм виновна!
Уморих се да се боря!
Уморих се да плача и да крещя!
Уморих се от хората наоколо!
Уморих се да ги утешавам!
Уморих се да дишам, да говоря, да се усмихвам!
Уморих се да съм тук!
Уморих се да избирам!
Уморих се да съм сама!
Уморих се от хората!
Уморих се от злобата и завистта!
Уморих се от алчността!
Уморих се от парите!
Уморих се от всичко и всички!

Безопасен интернет?

Журналист... „под прикритие”

Отново на училище…
* Тънката нишка ученик-училище


Реших да се върна в ученическите си години и да проверя променило ли се е нещо и ако да – какво и в каква посока!
Ще призная, че малко бях разочарована, но е нормално нещата да не стоят на едно място.
Еволюция…това е процесът за развитие на човека, който бележи миналото, настоящето и бъдещето.
Децата, училището, учителите и родителите…
Вълнуваше ме какво се случва в междучасията и в учебните часове.
Не ставаше въпрос за това, дали децата са подготвени в момента, дали ще ги изпитват, дали ученици и учители ще си знаят уроците.
Исках да усетя атмосферата. Тя е много по-красноречива. Дава по-обширен поглед за някои процеси в обществото.
Малко след като реших да се върна на ученическата скамейка, макар и за два дни, ме подсетиха за филм с участието на Дрю Баримор, която прави журналистическо разследване в учебно заведение, представяйки се за ученичка. Това да го направя аз се оказа трудно, тъй като градът е малък, а и отдавна съм напуснала тази та…

Сипи тука, бармане ...!

Мисията невъзможна :) „Обслужване като за бели хора!”
В годините на прехода професии като сервитьор и барман наложиха в общественото мнение визия за некадърници. Едва ли не всеки, който се ориентира към това занятие, значи се е провалил във всяко друго начинание. В миналото също се гледаше с намигване на сервитьорките по кръчмите. Приемаха ги за пропаднали жени – понятие, станало нарицателно за соцреализма. Силно изрусена с блондор, леко дрезгав глас, скъсена черна пола, бяла риза и димяща от устата цигара. Това обаче бе някога ...
Днес масово ни обслужват млади момичета и момчета, тук-там има ветерани от занаята. Лошото е обаче, че е масово явление заблудата,че това да сервираш пет кафета, едното със сметана и 3 фанти, е нещо лесно и че е лъжица за всяка уста.
Голяма грешка, ако сте последователи на това мислене.
Сервитьорството си е занаят като всички останали. Има изписани дебели книги за това как се посреща клиент в заведение и как се изпраща. От коя страна се поднася чашата с чай или с…

Равносметка

След празници всеки си прави равносметка за това, какво е оставил в старата година и как може би стартира новата.
Равносметката в повечето случаи обаче е емоционална, не толкова финансова.
Обичам празниците, защото носят радост и надежди, някаква мистична топлина, сияещи усмивки, домашни гозби, пъстри светлини, а и хората стават като че ли малко по-добри.
В същото това време ...ги мразя. Мразя ги , защото след това си задавам въпроса къде е било чувството ми за радост и къде е била онази мека топлина през останалата част от отишлата си вече година. Като че ли усмивките са се появили само за празничния ден и после изчезват. Ползваме ги и след това обратно в килера. Дали сме станали по-добри, защото това често си пожелаваме, и стигат ли пожеланията до сърцата ни?
Светлинките все още ги има, но съзнаваш, че са отвън на ... тротоара.
В такива моменти " тъмнината сякаш обгръща тялото, мозъкът тръпне от изчисления и май безсмислен и труден ще се окаже опитът, да живеем без ... впечатления. …

Писмо

Здравей, непознати приятелю!
Пожелаваш ми усмихната седмица. И аз така за теб!
Но аз няма да се усмихвам. Сякаш съм в транс. Не знам какво мисля, какво чувствам, не знам сякаш и къде се намирам. Чувствам се объркана като дете на лунапарк, на което му е трудно да избере дали иска да се вози на виенското колело или да си купи захарен памук, а защо не и двете. Води ме инерцията, живея по навик, усмихвам се по навик, ядосвам се по навик, по навик даже се оплаквам – и то сигурно за неща, които отдавна са отминали и аз съм забравила, че са били като камъче в обувката ми. Засилката обаче е към своя край и ще трябва да се раздвижа. Да скъсам обръчите, които ме задушават.
Странно е. С толкова много приятели, познати и близки и хора защо се чувствам сама и объркана. 
Защо ми е трудно да кажа какво ми тежи. Винаги имам добра дума за приятелите си, винаги имам сили да бъда с тях, когато имат проблем, когато ги боли. Защо ми е трудно да кажа, да изкрещя, че и аз страдам. Страдам защото не искам да съм…

Житейски мъдрости

Вечното отрицание – болест или призвание

Всеки по пътя на живота си е срещал хора, които са винаги намръщени, недоволни и целият свят им е виновен. Или както казва една близка моя приятелка, сякаш са поели на гърба си бремето на всички живи същества по земята.
Когато обаче си принуден всеки ден, поглеждайки изгрева и настройвайки струните на душата си, че всичко е красиво и емоциите на щастието и любовта ще те преследват до залеза, та дори и след това, да срещаш и онези, които не знаят сякаш защо са на този свят, освен, за да се карат и мърморят, ти идва да изкрещиш, но не от радост, че птичките пеят, а напротив – от болка.
Болест или призвание е вечното отрицание. Състояние на духа, когато не харесваш нищо и никого. Дори, когато новата година вече е дошла и старата си е отишла, те не намират светлина в тунела. Не могат сякаш да приемат, че живота може да бъде и красив, а хората – добри.
Винаги, когато срещнеш подобен представител на вида хомо сапиенс, си задаваш въпроса, той така ли е …

За смисълът на живота

Казват, че човек се ражда, живее и умира. Някъде там по средата би трябвало да открие смисъла на живота си. За едни това е раждането на дете. За други натрупването на благосъстояние и преуспяването в обществото. На последното измеренията са многобройни. Политика, търговия и т.н.
Няма да скрия, че аз самата все още не съм намерила отговор на този въпрос. Лутам се като птица в клетка и си мисля, че народът сигурно е прав, когато казва, че даването на нов живот е нещото, за което си струва човек да живее. 
Приятелите казват, че винаги има утре,
ако днешният ден не е бил добър. Какво обаче означава денят да е добър. Въпрос, който отново няма отговор или ако има, то той е даден условно. Не може всичко да върви по мед и масло. Но е важно да знаеш, че когато срещнеш грапавина по пътя, ще се намери някой, който да ти подаде ръка и да ти послужи за опора. 
Стигаме до темата за приятелството.
Какво означава да имаш приятели, малко или много. Означава да има пред кого да споделиш, да излееш мъката си…

Мъдростта на годините

Така ще ни е по-леко….
• Когато изпратим залеза и посрещнем изгрева


Така започна случайната ми среща с един старец от ромски произход. На една пейка в една градинка.
Дойде при мен с протегната ръка. Вече бях готова да му кажа, че пари нямам, но останах почти изненадана, когато видях, че държи в ръката си един старовремски джобен часовник. Питаше ме колко е часът, защото не виждаше циферблата. Отговорих му и той седна на съседната пейка успокоен, че има време, докато дойдат да го приберат дъщеря му и внучката му. След малко пак понечи да попита нещо и аз пак бях готова да му кажа, че пари нямам, а бих му дала една цигара, но той ми каза нещо, което вече окончателно ме довърши. Започна да ми говори, за това, което чул по новините - че сме влизали в НАТО и че сме щели да ставаме членки на Европейския съюз. Не знаел какво означава това, но сигурно щяло да бъде за доброто на страната ни. Такова било усещането му. Така и не разбрах как се казва. За мен си остана старият циганин, от който чух …

Интеграция на малцинствата

декември`2005
Георги КОРИТАРОВ: 
“Проблем сред етническите общности има и той е сериозен!”


Темата, която Георги Коритаров, журналист от радио “Нова Европа”, представи пред участниците в медийния семинар, организиран от сдружението за партньорство и подкрепа на гражданската общност “Болкан Асист”, бе свързана с отразяването на проблемите на гражданското общество – малцинства в неравностойно положение, форми на управление и пряка демокрация. Коментирана бе неравнопоставеността на малцинствата в българското общество. Дискусията започна с въпроса “Табу ли е десеграгацията за българският елит?”, или казано с по-прости думи, имат ли реална представа политиците ни за живота и бита на малцинствените групи.
В публичното пространство доста често се говори за проекти, касаещи подобряването на живота на ромите. Печелят се европейски пари за това, но на практика резултати няма. Частични са случаите, когато нещо се прави наистина, когато неправителствените организации са безкористни с изпълнението на д…

Местопрестъпление … Интернет!

Да сърфираш във виртуалното пространство…нищо лошо няма в това. Да научаваш нови неща. Да се запознаваш с нови и нови интересни хора от различни точки не само на страната, но и на света. Каква обаче ти е гаранцията, че този, с когото си говориш, е същият, за който се представя. Такава няма. Никой не раздава гаранционни карти за някакъв си срок от време - без значение какъв. Защо казвам това? Не един и два са сайтовете за запознанства. Цветни картинки те примамват и ти казват да откриеш света на любовта - споделената. Как ще откриеш или поне ще се опиташ да откриеш подходящата си половинка? Дотук пак нищо лошо…
Но какво се случва, като се регистрираш? Попълваш данни, които остават само за консумация на администратора на страницата. Пишеш какъв искаш да е човекът, когото търсиш – висок, нисък, слаб, дебел, плешив, дългокос – няма проблем. Но какво се случва? Няколко на хиляда сигурно са случаите, когато попадаш на хора, които наистина търсят онази част на сърцето си, която ще ги накара …

Човек е голям, колкото мечтите си

Един живот като приказка

Какви са мечтите ни? 
Какви са очакванията ни от живота? 
Какво искаме да ни се случи?
Всеки ден си задавам този въпрос и не мога да си отговоря. Знам само едно – искам да съм щастлива. Какво обаче означава да си щастлив? Не знам. Искам просто да не страдам. Искам да не ме боли. Искам да се усмихвам, но не насила. Не искам като клоуните да плача, когато изтрия маската от лицето си. Егоист не съм. Искам това да се случва на всеки….Звуча почти като дете от детската градина, което тропайки с краче заявява, че не иска да има войни и гладни деца по света. Но на практика е точно така. 
Искам късче от дъгата. Искам късче небе. Искам в полет да се впусна и да открия рая. 
Толкова много ли искам?
Не знам.
Ако си дал … Ако си дал искрица огън … Ако си дал частица от себе си, то не си живял напразно!
Рефренът е добре познат! 
Но всичко това го има само в приказките … 
Само там доброто винаги побеждава злото и само там принцът се появява на бял кон , за да събуди принцесата от дълги…

За свободата на словото и печата ...

август 2005 година

За свободата на словото и печата …
* За Първата поправка на американската конституция

През юли т.г. американската журналистка Джудит Милър, репортер на “Ню Йорк Таймс” бе вкарана в ареста след като отказа да издаде източниците си на информация.  /Б.а. - на снимката - работното място на Джудит Милър/
Че няма да наруши обещанието си и да издаде информаторите си тя е заявила категорично по време на делото, разследващо кой от админстрацията на президента Джордж Буш е разконспирирал името на ЦРУ-агент пред американските медии. 
Американските журналисти се надяват всичко да завърши благополучно. Тя обаче ще остане в ареста до октомври, когато т.нар «Голямо жури» ще реши дали да я освободи или да заведе дело срещу нея с обвинителен акт. Това разказа директорът на «Фрийдом форум» /Организация занимаваща се със свободата на словото и печата и достъпа до информация във Вашингтон/. Тя е упорита и докрай ще защитава самоличността на източника си, заяви колегата й от отдела за разсле…

30 септември - Ден на преводача

Стойко Стойков – гражданин на света!
За българските групи той е майка и баща!


Стойко Стойков – за групите, с които работи вече 15 години, откакто е стъпил на американска земя – той е и майка, и баща…
Завършва английската гимназия в Русе, години след това работи с българска строителна фирма в Египет и други арабски страна. На фона на Хеопсовата пирамида дава сърцето си на втората си съпруга.
Заедно с нея пристига в Ню Йорк през 1989 година, преди още да започнат промените в България.
Перипетиите и трудностите са много. Попадаш на непознато място сред непознати хора и най-малкото, което очакваш, е да те приемат те. Не се и замисляш за това дали ти ги приемаш. 
Излизайки от летището в Ню Йорк, първата мисъл, която преминава през главата му, е :”Тук съм като у дома! Искам да живея тук! Харесва ми!”. Това, с което е трудно да свикне в началото, е жегата и влагата, но бързо се аклиматизира. Просто няма избор, както се казва. 
Странното, че никога не се е чувствал чужденец, където и да е. Такъв …

Да бъдем информирани ...2

Джоузеф Пулицър – баща на “жълтата преса”

Още през миналия век Джоузеф Пулицър и Уилям Рандолф Хърст се надпреварват да публикуват истории, които биха накарали дори днешната жълта преса да се изчерви от срам.
На практика именно те са бащи на онази журналистика, която днес изкарва на показ т.нар. «кирливи ризи» на публичните личности. Той влиза в ролятана кръстоносец и говорител на демокрацията. Пулицър е човека, който вдига стандартите в професията във време, когато журналистиката не е била най-добиря начин за изкарване на прехраната.
За края на 19-и век името Джоузеф Пулицър е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на "жълтата" преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации - а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания "Ню Йорк уърлд" и "Сейнт Луис пост-диспатч" променят представата за журналистиката.
Един от най-успешните вестникари в САЩ, той е истински пионер в своята …

Да бъдем информирани ...

Делиберация – Що е то?
* Време е да започнем да се интересуваме повече от живота около нас!

За първи път чух понятието делиберация в Станфордския университет от професор Джеймс Фишкин, политолог. В първия момент реших, че това явление просто няма подходящ превод на български и затова и на английски и на родния ни език звучи по един и същ начин. На практика се оказа, че не съм далеч от истината. Така или иначе обаче това е понятие, което е добре познато в средите на социолозите и политолозите. Не се използва обаче често, затова и средностатистическия българин едва ли е чувал за него. Терминът ни е по-познат като “повишаване информираността”. Съдържанието му не се изчерпва само в това. Иде реч за промяната в мисленето на хората следствие на придобиването на повече информация по даден въпрос. Не рядко става въпрос и за коренна промяна в поддържаното мнение. Промяна, която настъпва след като на човек му бъдат отворени очите по дадена тема.

Как човекът от улицата може да стане информиран гра…