Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Януари, 2011

Сезони :)

Опит за Триптих

Преди Коледа ...
На чаша червено вино - мислите ми препускат ...мисля си за надеждата ...какво е тя - мисъл, че нещата ще се случат, че ще се сбъднат желанията, ще се реализират мечтите и че чудеса стават, пък било то и на Коледа ...макар че човешката алчност е безгранична - ако може чудесата да са под път и над път ..всеки ден и всеки час ... :) Вървя по улиците - вече има празнични светлинки тук-там и с наближаването на Коледа броят им се увеличава ...след броени дни ще грейне и елхата в Центъра на Силистра ... И въпреки, че отдавна не съм дете ще отида, за да й се порадвам ...защото всяка блещукаща звездичка за мен е надеждата на дете и родител, че ги чакат добри дни ... И въпреки това усещам тягостен полъх ...все по-често има хора без настроение ...те са край мен, на улицата, в магазина, та дори и у дома ...сама аз се улавям, че кръжа по брега на депресията ... добрата новина е, че все още съм по допирателната. Нямам намерение обаче да й се давам ...!
След Коледа ...
Минава полунощ ...…

Истината за нас - 2

може би малко позакъснели размисли породени от коментарът...
на inni4kaтова за един път в месеца сериозно ли? не знаех че хората спират да съществуват като личности, когато минат под венчилото...човекът ако има интереси, които жена му не споделя по-добре да си седи вкъщи и да забрави, че има и самостоятелни хобита, които не е длъжен да изостави за веднъж в годината, ако половинката не ги споделя :)))) ако една връзка е толкова несигурна, че би я застрашила някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране "по мъжки" или каквото там има нужда единия партньор, що за връзка и основа на съвместен живот е?
а нейният е в отговор на репликата ми, че когато човек е семеен, приоритетите се променят и е трудно два-три пъти в седмицата да намира свободно време, за да се запилява с приятели :) .../подробноститетук/

Някак се чувствам длъжна ...ма не толкуз сериозно де, ..да разясня малко и да споделя личен опит, доколкото имам такъв. Съгласна съм, че ако някоя и друга вечер посветена на спор…

Ежедневието на една работеща жена и манджите ...

Мама му стара не мога да разбера ...в днешно време работещите жени не готвят ли ...нямат право да го правят, не им остава време ..или желание им липсва ..или пък просто не могат ...нещо не мога да си обясня каква точно е ситуацията и къде е истината ...някъде там е ..ама имам нужда от просветление ... ... Да взема да почна отначало .... Направих си албум сВкусотиийки..във Фейс-а ...и от време на време на време пускам фотки на нещо, което съм готвила, било то стандартна манджа, личен експеримент или пък нещо по-специално ...Да де ..ама за период от година и нещо, да не кажа 2 има 40 фотки :) и ...вече има май дами дето ша ме изядат с парцалите, че на тях мъжете им и децата им се карали вкъщи, един вид - виж как тя може, пък ти не ... Айде аз не съм на работа от 2 месеца ...ама преди работния процес ми отнемаше от 8 до 12 часа ...а за почивни дни не говорим ..не че липсваха, но никога не знаех кога ще мога да се възползвам от свободния си ден на сто процента ...и въпреки това съм намирала …

Фук - Фук ...

Май ми е за втори път ...няма лошо ..щом е наградка :)  Ако беше за бой, да съм си плюла на петите :) Благодаря ти Владо :) за номинацията, и на онези, които са гласували :)

Да живей комшулука :)

За пореден път се убеждавам, че туй да имаш комшии ... е Дар от Бога ..., когат са свестни де ...За съседите, там, откъдето ида ...съм се произнасяла вече - тук - Думата ми сега е за новите ...реално не ги познавам още , но се оказа, че квартала е богат на познати и приятели ...от третия ден на адреса и вече бяхме на имен ден в съседния вход :), участвам и в кооперативна торта - от мене сметаната, от комшолука тортата:) - напрайх сефтето и с няколко глави лук, за боба, на дружката ми от блока отсреща ...днес бях готова и яйца за застройка да й дам ...ма тя рече, че щяла да си оди на село и да зареди хладилника .../уби ми мерака да съм добрата комшийка, ама нейсе - ша има и друго поводи/ ...Пихме си и кафето на миниатюрното ми барплотче ..абе идилийка, откъдето и да го погледнеш ...

Звучи гордо ...

Награда за стар приятел от блогосферата ....Демек за мене .......Благодаря ти Аквичке ...Бях ги позабравила тез наградки ...и при промяната на фейсовете предишните отидоха в канала - картинките де, инак добрите чувства са си тук :)

Стана милно и едно такова топло на душата ...Слънчев дар в мъгливия януарски ден ...
Сорка мила, че малко със закъснение си я прибирам!

Нова къща - нов късмет!

Доживях мама му стара да вляза в така да се каже нова къща ... ама не става лесно - требе да улезнеш първо в един списък, а след това да чакаш нещо да се освободи, и да ти дойде и на теб реда ... Вярно излязохме късметлии - измазано, с паркетче, латексче, тапетки и теракотче ...дори и барплотче има за пиене на ракийка :) - Обаче що да ти е лесно, като може да ти е трудно ... Типично по български ...за два дена организирахме бригадата и юруш на пренасянето .......тенджери, тигани айде по чувалите ...гащи, чаршафи ...абе майко мила ...накрая ме пренесоха и мене :) Дотук добре ..ами като влязоф в гарсониерката ...ко да видя - нафърляли кое където им видели очите ...и се започна два дена прескачане - все едно си играем на дама ...В първата утрин пристигна майстор №1 - започна се пробиване на дупки - требе вържем пералнята за канала ...оказа се обаче, че бургиите не са достатъчно дебели ...нищо остайхме дупките минахме на шкафчетата за кухнята ...- да точно от онез белите комунистическите .…

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скланяме глави п…