Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2009

Благодатна да е 2010 година!

С пожелание за здраве и късмет,бодър дух и сила да сбъднем мечтите си! Вяра в утрешния ден и усмивка за предизвикателствата на времето!
Наздраве!

Традициите ...

Традицията повелява на Бъдни вечер да сме със семейството си около трапезата, на която сме подредили 7,9 или 12 постни ястия ...Не знам доколко постната трапеза определя празника - но е приятно да си с близките си хора, да усещаш любовта им и да даряваш своята. Да изтеглиш късмета от баницата и да знаеш, че онези, с които ще го споделиш биха дали мило и драго за твоето благополучие, така както ти би сторил за тях!В празничната вечер проведохме разговор с близките ми за това дали ние като етнос, опделеящи себе си като българи сме добри хора и дали лошите управници са оправданието за нашата злоба, за нашата завист и лошо възпитание?!?Благодаря на родителите на моят съпруг, че са възпитали него и брат му - както се казва по учебник - така както са писали в дебелите книги древните хора. За тях знам, че какъвто и да е политическият строй те ще си останат добри хора и че финансовата криза или благополучие, не определят нашата същност. Не парите в джоба ни правят човеци!Вярно е, че днес труд…

Да вярваме ...!

Любовта на човека към човека ...

С настъпването на Коледа сякаш надеждите човешки получават своята доза и стават по-силни. Трудно мога да определя, каква точно е причината това да се случва в края на годината. Дали защото отбелязваме Рождението на Сина Божи … и се опитваме върху него да експонираме собствените си проблеми и неудачи и знаейки житието и битието му да си създаваме илюзията, че така както той е умрял на кръста, заради нас и греховете ни – така и всяка година с Рождество Христово имаме шанса да започнем на чисто … Отмятаме страница от календара и сякаш нищо не се е случило – ни лук яли, ни лук мирисали.Защо винаги в края на годината смятаме, пресмятаме – дращим, трием и подреждаме успехите и неудачите си. Правим го и на рождените си дни, правим го и на Великден … Правим го винаги, когато опре ножа до кокала и се сетим, че нейде горе има по-висша сила и има опция да ни си даде и втори шанс. Втори шанс, който по възможност да се повтаря, потретва и так далее.Тогава сме силни – започваме да обещаваме, че ник…

Детска радост - Първи май :)

В края на деня Коледното ми дръвче вече си има празнична премяна ... не е вече скромна девойка, а накипрена мома :)
Основното почистване на домът ни щеше да остави своя отпечатък, ако Той не се Прибра с Него :) / така лелеяният нов компютър/ ... Най-после ще мога да си сложа програмите, с които се уча да сътворявам цветни предизвикателства, ще спра да нервнича, докато зацепват страниците, които разглеждам, ще мога спокойно да си обработвам фермата във фейсбук и да си бера рибките :) - С две думи - малък празник настъпи у дома ... новата машинарийка пристигна с екстри - нова клавиатура, мишка, слушалки и камера :) + в добавка подаръците от сестра ми - плосък монитор и цветен принтер/скенер и копир - е как да не се радва човек!

Член на ВСС да си в днешно време ...!

Честно да си призная исках да споделя възхищението си по два сериала – единият е „Сексът и града”, а другият „Триумфът на червилата” …Музата ми обаче бе охладена от новината за бонусите от по пет хилки на членовете на Висшия съдебен съвет. Абе тия хора луди ли са бе! Те познават ли парите и знаят ли как се изкарват с пот на челото?!? Има фирми, които се чудят дванайстата заплата как да дадат на служителите си, други се опитва с по 20-50 лв. да стимулират работниците си, а тия по пет хиляди. Че тя нашата фирма дето сме десет души общо заплатите ни са по-малко отколкото на тия премиите. Като се сетя какъв празник е за онези българи, които получават купони за храна по Коледа и Нова година, че благодарение на тях успяват да си турят празнична трапеза – а те 5 хиляди моля ти се!Каквото и да кажа сигурно ще е малко, за да изразя възмущението си. Да не говорим, че не съм и много убедена в правотата на съдебната ни система, но това е тема за друг разговор!Бат`Бойко накъде отиват нещата бе пич…

Тенкю пийпъл!

Поклон до земи на сите гласували за моя блог -толкуз да съм горда и доволна, че ми иде да си ударя натъртеното дупе у таваня ...
А сега сериозно - Верно ми е гордост и благодаря на онези осем души, които са гласували за моя скромен и непретенциозен блог!
Прегръдка за Владо (krizt) за това, че ме номинира :)
Ето ми я и наградата!

Ледена Красота...

Да паднеш в калта !

Работния ден свърши. Поех по пътя за вкъщи ... Проверих домочадието има ли нужда от хляб и салам ... естествено, че ДА ... Напълних пазарската чанта и продължих към издигналия се в тъмнината жилищен блок, където сме се приютили Се Моа, мойту Мъж и черната ни маца - Пенка ... и к`во ?Ми таквоз - добре, че съм се научила едно време как се пада .../от времето, когато трополях по татамито в спортната зала/ и се приземих на дясната си половина на едни стълби ... в основата им се бе спотаила гадна купчинка кал и у тъмницата да взема да стъпя в нея ... резултата ожулена дясна ръка ... натъртена половина от седалищните части и леко кънтяща кратуна, която бе спасена от светкавичното действие на инстикта на костенурката-нинджа да се прибира в черупката си при опасност :) - разфърча се хляб на филийки и наденица на "Чобанов" ... Или казано с по-просто думи - така яко се изтрясках, че свят ми се изви ...на косъм да си шибна главата у ръба на стъпалото ... Не ми стига дългия ден - откак в…

Атеншън - Пингвин на тротоара :)

Днес цял ден вали дъжд, съобщиха, че температурите падат рязко …отсега картинката за утре ми е ясна.Така да ми е бистра, че направо ша ми стане мътна, като стъпя на тротоара. Ще ми се стъжни още от стълбите на входа на блока ни.Мразя да ми е хлъзгаво и да не мога да пазя равновесие. Истината е, че рядко падам – пу-пу – да чукна на дърво ..я бие на кухо …А резултата от стоицизма ми е мускулна треска на бедрата – оти се напрягам да стъпвам здраво …По-интересно е ако има някой да ма заснеме как се кандилкам като пингвин …омотана в шал, ръкавици, и обемисти дрешки – то не че аз съм мънинка …ама зимата сювсем ставам голяма.Помните ли имаше едно анимационно филмче ..за пингвини дето танцуват и един дето се цепеше от колектива и пееше … е аз не съм като него, а като ония другите. Дори на моменти се чудя пингвин ли съм или тюлен … ма май съм пингвин – повече чупки правя в кръста :) По-ми се отдават! Оф мрънкям аз …ама дупе да ми е здраво …отсега подозирам как докато стигна до работното си мяст…

Първия сняг ..

Първия сняг сякаш е най-вълнуващ ... Събуждаш се и улиците са побелели, клоните на дърветата са отрупани със скреж ... и изведнъж сякаш скърцането по заледените улици измества тракащите машини, които изпразват контейнерите за смет и заглушава лая на кучетата ... И белия цвят носи своето очарование - усещане за чистота, за невинност, за ново начало ...

ФоТоУиКеНд :)

С водно такси по Дунав :)

През седмицата имах удоволствието да отида с водно такси до Кълъраш - румънски град, който се намира от другата страна на Дунав - точно срещу Силистра. По принцип пътуването до там се осъществявам с бак - едно такову като сал, само дето го бутат моторни лодки :) ама инак е стабилно - щото носи ТИР-ове ...има и ферибот ... но мая малцина го ползуват ... чувала съм че е много бавен ...

Друго си е скутерчето - събира 7 души - фър-пър и за има няма 20 минути си отсреща ...в центъра на Кълъраш ... паркираш са току в Дунавската им градина ...
Таксата е 5 евро в едната посока ... ша работят по график, но може и да си ги поръчаш ако окъснееш :)

Тия щураци ги засякохме по пътя - супер атрактивни ... сякаш са герои от филм за войната :) ..вижте им ушанките :)
Ето го и парка ... навсякъде са поставили паметници изобразяващи румънските крале :) ...постарали са се хората ... оформили са приятен кът за отдих ...
А това е сградата на община Кълъраш ... остатък от соцминалото ... не само на външен вид,…

За лека нощ .... Щрак`46

Нов свещник ... почти без пари, но бих казала ефектен ... действа ми успокояващо ... ще сънувам поляна с цветя, слънце и птички, синьо небе и пухкави облаци ...

Китайско с дъх на "Перла"

Решихме тази вечер да сефтосаме новооткрития китайски ресторант в нашия град - Син Ин /или нещо подобно беше/ ... чухме добри отзиви и решихме да опитаме ...

Първо днес ядосах Тоши по тилифона ...дигнах му кръвното щото го карах да излезе от вкъщи и да отидем да купуваме дънки ...той го думързя - ама и аз не стига, че му развалих следобедната дрямка ми и държах тон ... и му рекох кат ни ще аз ша му купя сама ....после за поведение го поканих на вечеря ... както стана ясно на китайско меню :)

Мисия "Дънки" бе успешна - цената доволна, модела и той, и най-важното размера - отговаря ...даже с номер по-големи, че да не му стягат по Коледно-Новогодишните празници като са наплющи като попско дете на Задушница :)

Взе ме от работа и се понесохме с балетна стъпка към целта на занятието ... Приятно изненадани - впечатлени от уют и дисретност - без излишен кич ... Менюто ... разнообразно и достъпно - като за бедни българи :)

Цапнахме по една търговищка мускатова - той с минерална вода, яз…

Есен, есен ... - Щрак`45

Есен, есен - умиращ сезон. Кратка песен, тъга-полутон ... /Мери Бойс бенд/
Страхотно парче!

Ако времето не стига ...

Ако времето не стига да следите блогърите ...!
Ако искате да научите повече за тях от публикациите им ..., а не Ви се рови в Архива ...!

Екип от ентусиасти се е заел с тази задача ...
Поздрави за
Владимир Иванов (krizt)БлагаAquawomanБАЛТАЗАР ИВАНОВИЧПавел Борисов НиколовПрочетете това и се насладете на избраните споделени моменти!

Преходът... и слънчевите дни за българската демокрация?

Актуална е в последно време темата за прехода и за събитията от ноември 1989 година.Тогава бях дванайсетгодишна … ще каже някой, че едва ли имам спомени от случващото се тогава, но ще го опровергая.У дома се говореше, коментираше … никой не ми забраняваше да слушам новините и да следя събитията. Как и доколко съм ги осъзнавала не знам … но знам, че вече нямаше да се налага вицовете за бай Тошо да се шепнат.Вълнувах се от митингите, репортажи от които предаваха то ТВ-то …страховито беше да гледаш площада пред храм-паметника „Александър Невски” и хилядите българи събрани там, еуфорията, която ги бе завладяла.Помня, че изведнъж пионерските връзки вече не бяха задължителни. Помня обаче и как новопостреният супермаркет до нас изведнъж опустя … Помня купонните книжки … помня как в магазина даваха по кило сирене на човек и се налагаше родителското тяло да ме праща и мен по опашките. Не мислете, че сме се запасявали …не … налагаше се да купуваме повече продукти, за да пращаме колети в столица…