Джоузеф Пулицър – баща на “жълтата преса”
Още през миналия век Джоузеф Пулицър и Уилям Рандолф Хърст се надпреварват да публикуват истории, които биха накарали дори днешната жълта преса да се изчерви от срам.
На практика именно те са бащи на онази журналистика, която днес изкарва на показ т.нар. «кирливи ризи» на публичните личности. Той влиза в ролятана кръстоносец и говорител на демокрацията. Пулицър е човека, който вдига стандартите в професията във време, когато журналистиката не е била най-добиря начин за изкарване на прехраната.
За края на 19-и век името Джоузеф Пулицър е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на "жълтата" преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации - а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания "Ню Йорк уърлд" и "Сейнт Луис пост-диспатч" променят представата за журналистиката.
Един от най-успешните вестникари в САЩ, той е истински пионер в своята област. Пулицър е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика. Благодарение на неговата проницателност днес наградата "Пулицър" има такова влияние върху журналистиката, литературата, музиката и драмата.
През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии. От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21, като се включени поезия, музика и фотография.
Пулицър завещава 2 милиона долара за създаването на факултет по журналистика към университета "Колумбия" в Ню Йорк, една четвърт от които трябва да служат за награди и стипендии, вероятно защото самият той през живота си не получава голяма помощ.
Пулицър не без право претендира, че е "self-made-man",
т.е. сам е станал това, което е.
Роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. Баща му е богат унгарски евреин, търговец на грозде. Майка му е набожна католичка. Старият Пулицър се пенсионирал в Будапеща, където Джоузеф получил образованието си при частни учители. Когато навършил 16, нетърпеливият 185-сантиметров юноша решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, Чуждестранния легион и британската войска. Отрязали го навсякъде - заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормози до края на живота му.
Все пак в Хамбург той успява да се уреди в американската армия, за да участва в Гражданската война. Пулицър пристига в Бостън и служи една година в кавалерията на Линкълн. Той говорел много добре немски и френски, но съвсем слабо владеел английски. По-късно попада в Сейнт Луис, където се препитава като мулетар, сервитьор и хамалин. Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право.
Големият му шанс се открил по уникален начин в същата библиотека. Докато наблюдавал играта на шах на двама редовни посетители, той проницателно коментирал един ход. Впечатлени, играчите се заговорили с него.
Шахматистите били редактори на водещия
немскоезичен всекидневник "Вестлихе пост". Последвало предложение за работа.
Четири години по-късно, през 1872 г., когато младият Пулицър вече си бил изградил репутация на енергичен журналист, му било предложено да стане съдружник в почти фалиралия вестник.
На 25 г. Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на "Сейнт Луис пост-диспатч".
Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.
Пулицър обаче платил за упорития труд със здравето си.
Той почти ослепял.
През 1883 г. се готвел с жена си да отпътува от Ню Йорк за Европа на предписаната от лекарите ваканция. Упорит както винаги, вместо да се качи на парахода, Джоузеф Пулицър се срещнал с финансиста Джей Гоулд, с когото договорил покупката на изпадналия във финансова криза "Ню Йорк уърлд". Оставяйки настрана сериозните си здравословни проблеми, Пулицър направил революция в редакционната политика, съдържанието и формата на "Уърлд". Той приложил същите техники, които качили тиража на "Пост-диспатч". Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците.
Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на "Уърлд" и всичките му издания достига до 600 000 - най-високият в Съединените щати! Но неочаквано самият Пулицър става жертва на борбата за тиражи, когато Чарлз Дана, издателят на "Сън", ядосан от успеха на "Уърлд", започнал яростни персонални атаки срещу него, наричайки го
"евреина, който се отрече от расата и религията си".
Целта на кампанията била да скара "Уърлд" с нюйоркската еврейска общност. Пулицър се срива и през 1890 г., 43-годишен, се оттегля от редакторския пост на "Уърлд". Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си "Либърти" и двете си имения.
През тези години Пулицър обаче успял да запази контрола над вестниците си. От 1896 до 1898 г. той е въвлечен в нова война - с "Джърнъл" на Уилям Хърст. Война на сензационни материали и фабрикувани новини.
Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб "Мейн" мистериозно е потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължава четири месеца.
Този случай кара Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като "жълта".
"Уърлд" става по-сдържан.
Мнението на историците е, че лептата на Пулицър в създаването на "жълтата" журналистика се компенсира от заслугите му към обществото. Неговите акции срещу корупцията са смели, понякога дори успешни. Пулицър помага за въвеждането на антимонополно законодателство в началото на века и разкрива измама за
милиони долари около прокопаването на Панамския канал.
През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщава кредото си:
"Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката."
През 1912 г., една година след като Пулицър умира на борда на яхтата си, в университета "Колумбия" в Ню Йорк е основан факултет по журналистика. А първите награди "Пулицър" са раздадени през 1917 от специална комисия.
Паричното изражение на наградите "Пулицър" е 7500 долара
с изключение на категорията "Журналистика в служба на обществото", за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април. Месец по-късно те получават наградите си на специален обяд.
В областта на журналистиката повечето награди обират мастодонтите "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл" и "Вашингтон пост". Но комисията често е отличавала и неизвестни вестници. През 1995 г. тя награждава всекидневник от Вирджинските острови заради разкритията му за връзката между религиозните убийства и корупцията в местната съдебна система.
Още през миналия век Джоузеф Пулицър и Уилям Рандолф Хърст се надпреварват да публикуват истории, които биха накарали дори днешната жълта преса да се изчерви от срам.
На практика именно те са бащи на онази журналистика, която днес изкарва на показ т.нар. «кирливи ризи» на публичните личности. Той влиза в ролятана кръстоносец и говорител на демокрацията. Пулицър е човека, който вдига стандартите в професията във време, когато журналистиката не е била най-добиря начин за изкарване на прехраната.
За края на 19-и век името Джоузеф Пулицър е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на "жълтата" преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации - а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания "Ню Йорк уърлд" и "Сейнт Луис пост-диспатч" променят представата за журналистиката.
Един от най-успешните вестникари в САЩ, той е истински пионер в своята област. Пулицър е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика. Благодарение на неговата проницателност днес наградата "Пулицър" има такова влияние върху журналистиката, литературата, музиката и драмата.
През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии. От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21, като се включени поезия, музика и фотография.
Пулицър завещава 2 милиона долара за създаването на факултет по журналистика към университета "Колумбия" в Ню Йорк, една четвърт от които трябва да служат за награди и стипендии, вероятно защото самият той през живота си не получава голяма помощ.
Пулицър не без право претендира, че е "self-made-man",
т.е. сам е станал това, което е.
Роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. Баща му е богат унгарски евреин, търговец на грозде. Майка му е набожна католичка. Старият Пулицър се пенсионирал в Будапеща, където Джоузеф получил образованието си при частни учители. Когато навършил 16, нетърпеливият 185-сантиметров юноша решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, Чуждестранния легион и британската войска. Отрязали го навсякъде - заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормози до края на живота му.
Все пак в Хамбург той успява да се уреди в американската армия, за да участва в Гражданската война. Пулицър пристига в Бостън и служи една година в кавалерията на Линкълн. Той говорел много добре немски и френски, но съвсем слабо владеел английски. По-късно попада в Сейнт Луис, където се препитава като мулетар, сервитьор и хамалин. Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право.
Големият му шанс се открил по уникален начин в същата библиотека. Докато наблюдавал играта на шах на двама редовни посетители, той проницателно коментирал един ход. Впечатлени, играчите се заговорили с него.
Шахматистите били редактори на водещия
немскоезичен всекидневник "Вестлихе пост". Последвало предложение за работа.
Четири години по-късно, през 1872 г., когато младият Пулицър вече си бил изградил репутация на енергичен журналист, му било предложено да стане съдружник в почти фалиралия вестник.
На 25 г. Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на "Сейнт Луис пост-диспатч".
Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.
Пулицър обаче платил за упорития труд със здравето си.
Той почти ослепял.
През 1883 г. се готвел с жена си да отпътува от Ню Йорк за Европа на предписаната от лекарите ваканция. Упорит както винаги, вместо да се качи на парахода, Джоузеф Пулицър се срещнал с финансиста Джей Гоулд, с когото договорил покупката на изпадналия във финансова криза "Ню Йорк уърлд". Оставяйки настрана сериозните си здравословни проблеми, Пулицър направил революция в редакционната политика, съдържанието и формата на "Уърлд". Той приложил същите техники, които качили тиража на "Пост-диспатч". Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците.
Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на "Уърлд" и всичките му издания достига до 600 000 - най-високият в Съединените щати! Но неочаквано самият Пулицър става жертва на борбата за тиражи, когато Чарлз Дана, издателят на "Сън", ядосан от успеха на "Уърлд", започнал яростни персонални атаки срещу него, наричайки го
"евреина, който се отрече от расата и религията си".
Целта на кампанията била да скара "Уърлд" с нюйоркската еврейска общност. Пулицър се срива и през 1890 г., 43-годишен, се оттегля от редакторския пост на "Уърлд". Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си "Либърти" и двете си имения.
През тези години Пулицър обаче успял да запази контрола над вестниците си. От 1896 до 1898 г. той е въвлечен в нова война - с "Джърнъл" на Уилям Хърст. Война на сензационни материали и фабрикувани новини.
Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб "Мейн" мистериозно е потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължава четири месеца.
Този случай кара Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като "жълта".
"Уърлд" става по-сдържан.
Мнението на историците е, че лептата на Пулицър в създаването на "жълтата" журналистика се компенсира от заслугите му към обществото. Неговите акции срещу корупцията са смели, понякога дори успешни. Пулицър помага за въвеждането на антимонополно законодателство в началото на века и разкрива измама за
милиони долари около прокопаването на Панамския канал.
През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщава кредото си:
"Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката."
През 1912 г., една година след като Пулицър умира на борда на яхтата си, в университета "Колумбия" в Ню Йорк е основан факултет по журналистика. А първите награди "Пулицър" са раздадени през 1917 от специална комисия.
Паричното изражение на наградите "Пулицър" е 7500 долара
с изключение на категорията "Журналистика в служба на обществото", за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април. Месец по-късно те получават наградите си на специален обяд.
В областта на журналистиката повечето награди обират мастодонтите "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл" и "Вашингтон пост". Но комисията често е отличавала и неизвестни вестници. През 1995 г. тя награждава всекидневник от Вирджинските острови заради разкритията му за връзката между религиозните убийства и корупцията в местната съдебна система.
Още през миналия век Джоузеф Пулицър и Уилям Рандолф Хърст се надпреварват да публикуват истории, които биха накарали дори днешната жълта преса да се изчерви от срам.На практика именно те са бащи на онази журналистика, която днес изкарва на показ т.нар. «кирливи ризи» на публичните личности. Той влиза в ролятана кръстоносец и говорител на демокрацията. Пулицър е човека, който вдига стандартите в професията във време, когато журналистиката не е била най-добиря начин за изкарване на прехраната.
За края на 19-и век името Джоузеф Пулицър е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на "жълтата" преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации - а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания "Ню Йорк уърлд" и "Сейнт Луис пост-диспатч" променят представата за журналистиката.
Един от най-успешните вестникари в САЩ, той е истински пионер в своята област. Пулицър е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика. Благодарение на неговата проницателност днес наградата "Пулицър" има такова влияние върху журналистиката, литературата, музиката и драмата.
През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии. От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21, като се включени поезия, музика и фотография.
Пулицър завещава 2 милиона долара за създаването на факултет по журналистика към университета "Колумбия" в Ню Йорк, една четвърт от които трябва да служат за награди и стипендии, вероятно защото самият той през живота си не получава голяма помощ.
Пулицър не без право претендира, че е "self-made-man",
т.е. сам е станал това, което е.
Роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. Баща му е богат унгарски евреин, търговец на грозде. Майка му е набожна католичка. Старият Пулицър се пенсионирал в Будапеща, където Джоузеф получил образованието си при частни учители. Когато навършил 16, нетърпеливият 185-сантиметров юноша решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, Чуждестранния легион и британската войска. Отрязали го навсякъде - заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормози до края на живота му.
Все пак в Хамбург той успява да се уреди в американската армия, за да участва в Гражданската война. Пулицър пристига в Бостън и служи една година в кавалерията на Линкълн. Той говорел много добре немски и френски, но съвсем слабо владеел английски. По-късно попада в Сейнт Луис, където се препитава като мулетар, сервитьор и хамалин. Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право.
Големият му шанс се открил по уникален начин в същата библиотека. Докато наблюдавал играта на шах на двама редовни посетители, той проницателно коментирал един ход. Впечатлени, играчите се заговорили с него.
Шахматистите били редактори на водещия
немскоезичен всекидневник "Вестлихе пост". Последвало предложение за работа.
Четири години по-късно, през 1872 г., когато младият Пулицър вече си бил изградил репутация на енергичен журналист, му било предложено да стане съдружник в почти фалиралия вестник.
На 25 г. Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на "Сейнт Луис пост-диспатч".
Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.
Пулицър обаче платил за упорития труд със здравето си.
Той почти ослепял.
През 1883 г. се готвел с жена си да отпътува от Ню Йорк за Европа на предписаната от лекарите ваканция. Упорит както винаги, вместо да се качи на парахода, Джоузеф Пулицър се срещнал с финансиста Джей Гоулд, с когото договорил покупката на изпадналия във финансова криза "Ню Йорк уърлд". Оставяйки настрана сериозните си здравословни проблеми, Пулицър направил революция в редакционната политика, съдържанието и формата на "Уърлд". Той приложил същите техники, които качили тиража на "Пост-диспатч". Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците.
Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на "Уърлд" и всичките му издания достига до 600 000 - най-високият в Съединените щати! Но неочаквано самият Пулицър става жертва на борбата за тиражи, когато Чарлз Дана, издателят на "Сън", ядосан от успеха на "Уърлд", започнал яростни персонални атаки срещу него, наричайки го
"евреина, който се отрече от расата и религията си".
Целта на кампанията била да скара "Уърлд" с нюйоркската еврейска общност. Пулицър се срива и през 1890 г., 43-годишен, се оттегля от редакторския пост на "Уърлд". Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си "Либърти" и двете си имения.
През тези години Пулицър обаче успял да запази контрола над вестниците си. От 1896 до 1898 г. той е въвлечен в нова война - с "Джърнъл" на Уилям Хърст. Война на сензационни материали и фабрикувани новини.
Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб "Мейн" мистериозно е потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължава четири месеца.
Този случай кара Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като "жълта".
"Уърлд" става по-сдържан.
Мнението на историците е, че лептата на Пулицър в създаването на "жълтата" журналистика се компенсира от заслугите му към обществото. Неговите акции срещу корупцията са смели, понякога дори успешни. Пулицър помага за въвеждането на антимонополно законодателство в началото на века и разкрива измама за
милиони долари около прокопаването на Панамския канал.
През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщава кредото си:
"Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката."
През 1912 г., една година след като Пулицър умира на борда на яхтата си, в университета "Колумбия" в Ню Йорк е основан факултет по журналистика. А първите награди "Пулицър" са раздадени през 1917 от специална комисия.
Паричното изражение на наградите "Пулицър" е 7500 долара
с изключение на категорията "Журналистика в служба на обществото", за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април. Месец по-късно те получават наградите си на специален обяд.
В областта на журналистиката повечето награди обират мастодонтите "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл" и "Вашингтон пост". Но комисията често е отличавала и неизвестни вестници. През 1995 г. тя награждава всекидневник от Вирджинските острови заради разкритията му за връзката между религиозните убийства и корупцията в местната съдебна система.
Още през миналия век Джоузеф Пулицър и Уилям Рандолф Хърст се надпреварват да публикуват истории, които биха накарали дори днешната жълта преса да се изчерви от срам.
На практика именно те са бащи на онази журналистика, която днес изкарва на показ т.нар. «кирливи ризи» на публичните личности. Той влиза в ролятана кръстоносец и говорител на демокрацията. Пулицър е човека, който вдига стандартите в професията във време, когато журналистиката не е била най-добиря начин за изкарване на прехраната.
За края на 19-и век името Джоузеф Пулицър е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на "жълтата" преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации - а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания "Ню Йорк уърлд" и "Сейнт Луис пост-диспатч" променят представата за журналистиката.
Един от най-успешните вестникари в САЩ, той е истински пионер в своята област. Пулицър е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика. Благодарение на неговата проницателност днес наградата "Пулицър" има такова влияние върху журналистиката, литературата, музиката и драмата.
През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии. От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21, като се включени поезия, музика и фотография.
Пулицър завещава 2 милиона долара за създаването на факултет по журналистика към университета "Колумбия" в Ню Йорк, една четвърт от които трябва да служат за награди и стипендии, вероятно защото самият той през живота си не получава голяма помощ.
Пулицър не без право претендира, че е "self-made-man",
т.е. сам е станал това, което е.
Роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. Баща му е богат унгарски евреин, търговец на грозде. Майка му е набожна католичка. Старият Пулицър се пенсионирал в Будапеща, където Джоузеф получил образованието си при частни учители. Когато навършил 16, нетърпеливият 185-сантиметров юноша решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, Чуждестранния легион и британската войска. Отрязали го навсякъде - заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормози до края на живота му.
Все пак в Хамбург той успява да се уреди в американската армия, за да участва в Гражданската война. Пулицър пристига в Бостън и служи една година в кавалерията на Линкълн. Той говорел много добре немски и френски, но съвсем слабо владеел английски. По-късно попада в Сейнт Луис, където се препитава като мулетар, сервитьор и хамалин. Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право.
Големият му шанс се открил по уникален начин в същата библиотека. Докато наблюдавал играта на шах на двама редовни посетители, той проницателно коментирал един ход. Впечатлени, играчите се заговорили с него.
Шахматистите били редактори на водещия
немскоезичен всекидневник "Вестлихе пост". Последвало предложение за работа.
Четири години по-късно, през 1872 г., когато младият Пулицър вече си бил изградил репутация на енергичен журналист, му било предложено да стане съдружник в почти фалиралия вестник.
На 25 г. Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на "Сейнт Луис пост-диспатч".
Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.
Пулицър обаче платил за упорития труд със здравето си.
Той почти ослепял.
През 1883 г. се готвел с жена си да отпътува от Ню Йорк за Европа на предписаната от лекарите ваканция. Упорит както винаги, вместо да се качи на парахода, Джоузеф Пулицър се срещнал с финансиста Джей Гоулд, с когото договорил покупката на изпадналия във финансова криза "Ню Йорк уърлд". Оставяйки настрана сериозните си здравословни проблеми, Пулицър направил революция в редакционната политика, съдържанието и формата на "Уърлд". Той приложил същите техники, които качили тиража на "Пост-диспатч". Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците.
Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на "Уърлд" и всичките му издания достига до 600 000 - най-високият в Съединените щати! Но неочаквано самият Пулицър става жертва на борбата за тиражи, когато Чарлз Дана, издателят на "Сън", ядосан от успеха на "Уърлд", започнал яростни персонални атаки срещу него, наричайки го
"евреина, който се отрече от расата и религията си".
Целта на кампанията била да скара "Уърлд" с нюйоркската еврейска общност. Пулицър се срива и през 1890 г., 43-годишен, се оттегля от редакторския пост на "Уърлд". Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си "Либърти" и двете си имения.
През тези години Пулицър обаче успял да запази контрола над вестниците си. От 1896 до 1898 г. той е въвлечен в нова война - с "Джърнъл" на Уилям Хърст. Война на сензационни материали и фабрикувани новини.
Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб "Мейн" мистериозно е потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължава четири месеца.
Този случай кара Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като "жълта".
"Уърлд" става по-сдържан.
Мнението на историците е, че лептата на Пулицър в създаването на "жълтата" журналистика се компенсира от заслугите му към обществото. Неговите акции срещу корупцията са смели, понякога дори успешни. Пулицър помага за въвеждането на антимонополно законодателство в началото на века и разкрива измама за
милиони долари около прокопаването на Панамския канал.
През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщава кредото си:
"Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката."
През 1912 г., една година след като Пулицър умира на борда на яхтата си, в университета "Колумбия" в Ню Йорк е основан факултет по журналистика. А първите награди "Пулицър" са раздадени през 1917 от специална комисия.
Паричното изражение на наградите "Пулицър" е 7500 долара
с изключение на категорията "Журналистика в служба на обществото", за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април. Месец по-късно те получават наградите си на специален обяд.
В областта на журналистиката повечето награди обират мастодонтите "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл" и "Вашингтон пост". Но комисията често е отличавала и неизвестни вестници. През 1995 г. тя награждава всекидневник от Вирджинските острови заради разкритията му за връзката между религиозните убийства и корупцията в местната съдебна система.
Няма коментари:
Публикуване на коментар