Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2010

Ура-а-а-а-а-а - направих Мъфини :)

Бях си обещала за Тодоровден да зарадвам моето Слънце с десерт, приготвен от мен... Затова се порових напред назад из сайтовете на Йоли и на Илиана ...спрях се на Мъфини с Тоблерон - ама май Тоблерон-а в заглавието съм го пропуснала :) Освен това си мислех, че това е същата рецепта, по която една колежка наскоро прави десерт - оказа се обаче, че аз нещо не съм разбрала ама нейсе ...
Запретнах ръкави и ...ето продуктите ... ... яйце, бакпулвер с ванилия, 1 ч.ч. брашно, ¼ ч.ч. какао, 60 гр стопено и охладено масло, 1/3 ч.ч.прясно мляко, 4 хапчета захарин :))) и 100 грама течен шоколад ФИНЕТИ :) ...оттам нататък бъркате всичко и печете на 200 градуса 20 минути :) поръсвате с кокосови стърготини за разнообразие :)А сега да уточня - в оригинала захарина е кафява захар :) течния шоколад е - млечен ТОБЛЕРОН и ванилията е отделно - но аз намерих в магазина бакпулвер с ванилия и реших, че няма да му попречи :) - поръсването с кокосови стърготини също от мене добавка :) + че не пекох мъфините във…

„...Времето е в нас и ние сме във времето...” Апостолът - светлина от миналото

Памет и забрава! Историческият път на България криволичи през земни висини и небесни пропасти, но никога по тихо дремеща равнина. Както човек не може да се отърве от миналото си, защото идва оттам, така и българинът носи в себе си своятапо-далечна и по-близка история. Дори когато мнозина не я чувстват определено, тя присъства в душите им ведно с кръвта на дедите. Личната съдба е частица от народната. Десетки поколения българи са се възпроизвеждали на тази земя, предавайки не само черти на лицата и характерите, но и легенди и песни за повратни събития ибезсмъртни герои. С годините на залеза човек преиначава умишлено или невинно изабравя, но родословната памет на българите притежава неизтощима съживителнасила, възкресяваща от пепелта на изгореното време картини и образи. Къкринското ханче! Легенда и истина - ведно. Кошмарно предание, поело по пътя на историята с кервана на годините, а с него и поп Кръстьо, като черна птица продължава да тревожи сънищата на потомството. Декемврийска нощ, д…

Домати и пипер с уайфай връзка :)

В унисон с LiLi - да не остана и аз назад - хи-хи-хи ... ша се пофаля с малокалибреното си бижу ...подарък от мама ...мънинко, ама сладинко и не заема място - идеално за командировки - само да се отворят такива :)
а тук наблюдавате как бая на разсад домати и пипер с уайфай връзка :)

Не искам да съм добро дете

Като дете ме учеха да бъда любезна. Възпитаваха ме в духа на доброто чавдарче, което винаги поздравява възрастните, прави им място в автобуса, дава им ред на опашката за хляб и никога не му минава през ум, че големите понякога злоупотребяват с това ... За мен съседите от блока казваха, че съм добро дете, което винаги казва Добър ден, без значение колко пъти съм засякла комшията/йката... Предавах отпадъци на пункта за вторични суровини, събирах кестени, изпълнявах си всички поръчения ...ходех на бригада, разкопавах алеите по бившата ул. "Георги Димитров" - нищо че пръстта там бе така забита, че и с права лопата щеше да се види зор ... Пишех си домашните, учех стихчетата, рецитирах, участвах активно в спортните полудни - не отсъствах от училище ... без уважителна причина ... Бях весело дете ... с пухкафи бузки и носле/камбичка ...
Порастнах - продължих да поздравявам по-големите от мен, да им говоря почтително и с уважение, да им отстъпвам място в автобуса ...Но ...
Но, май се умо…

Иширковски кукери „биха” всичко живо за здраве и берекет

От ранни зори младежите от силистренското село Професор Иширково тръгнаха да обикалят улиците прогонвайки със шумът на зилове и траки /медни звънци/ злите сили. Преминавайки от къща на къща ``биха всичко живо за здраве и берекет``, играха хора и благославяха, зада може през пролетта във всяка къща да има берекет и всички да са живи и здрави,
а от своя страна стопаните даряваха кукерите с яйца, пари и руйно червено вино.



Нежен полъх, докосване и трепет ...

Блогът, блогването и всичко останало

Няма да изненадам сигурно никого с това, което ще напиша и това, което ще споделя ...Още повече - сравнително скоро беше, когато отбелязах една година от началото ... Началото - когато се появих във виртуалното пространство, от времето, когато започнах с непознати да споделям ... вярно винаги, когато искаш да изречеш на сто процента, онова, което ти тежи се спираш ... задаваш си въпроси от типа на - кой ли ще прочете написаното, ами ако го прочете, този, за когото се отнася и .т.н. ...Дори при радостта натискаме леко педала и убиваме скоростта - там вече от страх да не ни завидят, да не решат, че избликвайки по този начин се опитаме да компенсираме друго дето ни липсва - да не от най-невинните чувства да създадем усещане у околните, че сме пълни с комплекси .. Уверена съм, че и на други им се е случвало сутрин да се събуждат с мисълта, че ще седнат пред монитора и пръстите ще затанцуват своя валс по клавиатурата, как ще излеят чувствата си, ще разкажат сънищата си, ще начертаят плана …

Non, je ne regrette rien

/Не, не съжалявам за нищо/Песента, която простичко разказва за житейската философия на Малкото Врабче, тръгнало от улицата, за да завладее сърцето на света.Не, не съжалявам за нищо ... Нито за доброто, което са ми сторили - Нито за злото. Не ми пука за нищо! Всичко е платено, изметено, забравено - Не ми пука за миналото. Със своите спомени запалих огън. Моите обиди, моите радости - нямам нужда от тях. Измитам любовните трепети с техните лоши страни. Измитам ги завинаги и започвам от нулата. Защото моят живот и моите радости - Днес започват с теб!



Малко думи, в които е събрано толкова много …Защо да съжаляваме за онова, което е вече минало. То е оставило своята следа, вкус в устата и аромат във въздуха. Обидата и радостта – са отминали …Да ги помним -няма нужда – заемат място. Любовните трепети … красиви и вълнуващи, са били тогава …Сега е време за нови …С нов човек, нови усещания, нов живот … Миналото, когато е наситено с тъга ни пречи да продължим напред. Препоръчвам, на онези, които …

Мисиите изпълнени .. :)

Важно съобщение - за всички, които са се разтревожили дали ша мърдат хора по екрана на ТВ-то и дали мама е успяла с подаването на заявлението си за червен паспорт ....
Вече сме част от семейството на Булсатком /за рекламата могат почерпят :)/ ...
Втората мисия също е успешна /само дето докат дошъл реда на мама системата се скапала ...но тя стоически издържала докато я оправят - макар, че според нея - тя е била каръка и вика, ако си бях тръгнала сигур щеше по-бързо да стане :)/ ...но накрая всичко е добре, когато свършва добре :) или нещо подобно беше ...
За съпричастните и трощаши китки от мисъл по нас - БЛАГОДАРСКО ... като си налея довечера ракийка - ша пия по една за вашто здраве и красота!

чиновците?!?

Това чиновник да си в днешно време си е златна работа. Седиш на бюрце по цял ден, цъкаш с мишката и издевателстваш над хората. Откъде да започна ...
... В миналата събота съпружеското тяло направи заявка да станем абонати на БУЛСАТКОМ ..дотук всичко 6 ... От офиса любезната девойка му обяснила, че в рамките на пет работни дни ще дойдат техничите да инсталират чинията и приемника ...  ... Да ...но днес - когато е последния от тези пет работни дни реших да звънна едно тилифонче рано сабахлем и да питам - аджеба нашия адрес дали е в списъка на техниците ... Любезно ми каза момичето, че ще провери и, че ще ми се обади след десет минути ... Странно може да Ви се стори - но аз на теми - Ще ви се обадим - не фащам вяра от давна . й и казах, че аз ще й дрънна ... Питам порядъчно като изтече времето ... и .. О, небеса, о, нрави ... координаторката от Варна не била включила скромните ни персони в оня списък ... Дайте ми казвам телефона на координаторката ...Нямаме право - като нямате право казвам…