събота, 29 август 2009 г.

Почивката свърши ...


Този път наистина ...
В един момент си мислех, че щом съм се върнала от море и край на почивката - да - ама не ... почивах си и у дома с нищо неправене ...и това си е занаят и си иска майсторлък :)
Отдавна не бях си давала такъв дълъг отдих от ежедневната лудница - не че нямаше изтървани дето да ме тормозят по телефона, но се изхитрих - оставях сжисаемите без звук и само проверях кой ма търси - после действах избирателно :)
С мойто слънце съм щастлива, че имаме еднакъв поглед върху визията на една отпуска - спинкахме наобяд като добри деца, сутрин бързахме да отидем на плаж, че да се приберем наобяд и да хапнем - вечер пред ТВ-то или на разходка ... /това докато бяхме на морето/ ..а после - прекарахме няколко дена на село при мама и тати свекър :) после у градо ... аз проверих офиса да не се е преместил ... и так далее...
Невероятно е усещането, когато си далеч от шума, когато си далеч от психопати в костюми, от разни издържани по последна мода "дами" заемащи определено място в обществото ...
Далеч от идеята за спазване на добрия тон, благоприличие и стил.
Да - страхотно е сутрин да не бързаш да наместиш стърчащите кичури коса, да се размотаваш до късно по пижами, да забравиш как се ползва спиралата за очи, пудрата и червилото ... да си намацаш ноктите на ръцете и краката в ярко лилаво ... и да мааш гащи по джапанки :) / не че в останалото време ходя на висок ток/ ...
Суперско лято си изкарахме - ще остане в спомените ми срещата с LiLi и Васе, и с Гларуса ...
И ако вече всички знаят, че аз съм ФиФа - то време е да издам тайната, че Слънчо /Тоши/ е УеФа - така ни кръсти Васе ...
Ще сънувам утрините, когато слънцето закачливо ми намигаше през боровите клони /май беше бор де/, птичките нападаха остатъците от нощната софра, а нейде в далечината се чуваше шума на  вълните ... А после идваше и аромата на прясно сварено кафе, трополенето на шишарките по покрива на бунгалото ... сънливите топуркания докато навлечем банските и желанието по-бързо да се отправим по сенчестата пътечка, отвеждаща ни там, където небето се слива с морето :)
Ще си спомням сгряващата усмивка на LiLi, остроумния поглед на Васе, нетърпеливостта на Гларуса да открие своята Чайка и нежното боботене на любимия човек :)
Отива си това лято, но ще дойде следващото ... а дотогава дълбото в сърцето ще остане разходката с лодка по Камчия ... пътуване, което ни потопи в дебрите на Амазонка ...
Отива си това лято ...но ще дойде следващото ... а дотогава ...ще си спомняме с усмивка, разглеждайки фотоалбумите и ще изживяваме отново и отново всяка една емоция.
Утре отивам на работа ... живота не свършва - Напротив!

четвъртък, 27 август 2009 г.

Нези – свежа и винаги много позитивна лудетина

                           Хриси, БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!!
Невероятно описание си ми спретнала - по-принцип се опитвам да бъда скромна, да мрънкам докато се опитвам да обясня, че не заслужавам подобни думи ...
НО, този път ша са въздържа ...Да - свежа съм, позитивна съм, и съм лудетина ... Това е :)
А наградата, която ми връчваш „Смехлър”
е особено ценна за мен - защото е лично творчество
и аплодирам усилията ти, пуфтейки да я спретнеш :)

Summer wishes - without words - part ІІ


Не да не сте свикнали :) Първо картинките, после обясненията :)
а по-любопитните и нетърпеливите може да надникнат тук ...  с много любов :)














сряда, 26 август 2009 г.

Зайче-Байче на фурна + Шарен солен кекс :)


Зайчето добре, ама за кекса как ша са смеете ...щото аз още не мога да спра ...

Но се сещам за думите на Бай Ганьо - Пениш се не пениш, че те ядем, пари съм давал за тебе :)

Та за какво иде реч ... Реших днес да направя солен кекс по една рецепта на Нушка - аз май вече съм споделяла опита си ... а може и да не съм ... та карах приготвянето му по памет - 2 чаени чаши брашно, 1 кисело мляко, 3/4 чаена чаша олио, бакпулвер ... преди слага сирене, но днес реших да нарежа на ситно колбас и червен и зелен пипер ...за да стане кекса шарен като мозайка ...дрънци бих казала точно в този момент :)

Първо май млякото дойде в повече ..., после със закъснение установих, че бакпулвера бил с ванилия :) и трето нещо магията не действаше и творението ми не се наду :)... да не говорим че не ползвах кексовата форма ами ги турих у тава ... абе с две думи - шантава работа :)

Въпреки туй - ей го на :

Зайче-байче обаче беше повече от сполучливо въпреки, че всичко, което турнах у тавата беше на око ...

* Зайчето на порции подредих, пипер, лук и моркови накълцах, полях със соев сос, малко олио и водичка, сол, червен и черен пипер и ... май туй беше ... обаче такава хрупкава коричка направи месцето ... мммм .... ама свърши!

понеделник, 24 август 2009 г.

Summer wishes - with words - part ІІ

Tne Vacation ...


Както вече споменах нейде из по-архивните постове ... доде деня в който да потеглим на път, за да потопим дупетата си в солена вода и да поизпържим кълки на пясъка :)

Такива дето са по-навътре с информацията знаят, че така лелеяната от мен отпуска започна на 31 юли ...

И дойде първата седмица ... Нищо не правих - даже и готвех от дъжд на вятър ... толкова, колкото да не мрънка съпружеското тяло, което между прочем още беше работен ...

Със стягането на бажа Ви запознах най-пудробну ... Радостта при мен от предстоящото пътуване обаче бе триизмерна - първо щях да направя тен и да се плацикам в морето - второ - щяхме да сме заедно с любимия чиляк и ... трето ...щях да се запозная вече на живо с LiLi и нейната пуловинка ...

Като предвидливи пътешественици, които знаят къде отиват, но не знаят как се стига до там тръгнахме рано сабахлем, че да избегнем трафика у Варна - града голяма ...справихме се перфектно и с дадените ден по-рано предписания и упътвания как да излезем на околовръстния на Варна посока Бургас ... и Така Стигнахме до ... КАМЧИЯ ... само дето това се оказа понятиеееееееее с многопластов пълнеж ...река, Курортен комплекс, База и т.н. - 

Пихме кафе в Рибарското селище / после всъщност разбрахме къде / ... през това време трошихме телефони с LiLi докато улучим посоката на нашите си бунгала :)

Успяхме да се справим и с това предизвикателство

... метнахме багажа в стаите, извадихме баницата и сандвичите и зачакахмеееееееее - да доди кой ???    LiLi - разбира се ...

И доде ... шармантна в червена рокля на бели точици, усмихната, жизнелюбива и обичлива ... :)

Започнахме да бърборим, направихме кафе ..и се появи първата изненада ... жълтата чаша за кафе /беше влюбване от пръв поглед - още когато я видях преди време тук/ 

Връчена ми бе с розово сърчице - лепка :) 

Последва приготвяне за първия плаж ... и имах втора изненада от слънчевата си дружка ... феерия от цветове, която да ми придаде ефектна визия ...

Така жадувана, така мечтана, така очаквана ... Ваканцията започна ... Дни изпълнени със смях, настроение, хапка и пийка, слънце, море, вълни и пясък ...

Невероятно е, когато успееш да улучиш и точната компания ...

Тогава усещането е още по- ..., още най- ...

Разходки по плажа, шкембе чорба за закуска,  

пиле и риба на жар ..., добре изстудена руска водка,

изсушена риба тон за мезе ... големииииии количества салата ...

мека ракия, блясък в очите ...

пясък в чаршафите ...

позволете на въображението си да дорисува картината ... :)

/Следва/

Завръщане

Голямото завръщане е факт от една седмица ... но все не можех да се доредя до компютъра, за да кажа Здравейте! - на всички приятели - и Благодаря!  - на всички, на които съм липсвала :)

Длъжник съм на Aquawoman за щафетата  "6 неща,от които се страхувам"  и на Илиана и Маргарита за наградата  "Златен блог" ...

Благодаря Ви момичета - А сега ще изпълня условията, които съпровождат номинацията :)

Условията на наградата "Златен блог" са следните:
1. Да се публикува наградата;
2. Да се укаже линк, към този от който е получена;
3. Да се предаде на 10 блога;
4. Да се остави съобщение на тези, които са наградени;

С усмивка предавам наградата на 

Силви, Теменужка, LiLi, Ида, Хриси, Aquawoman, Aivanova, Aria, Антонела  и на Златина

Страховете ще почакат малко ... както и принципите за успех на Робин Шарма разпънати на кръст от LiLi - помня, че обещах да дам своята версия :) но и това ще стане във времето ... сега мисля да се настроя на вълна Ваканционни Спомени ... и да споделя с целия свят как съм се чувствала :) Поне едно е ясно, че щом имам такива щения - значи съм екстровертна ...

/жълтата чашка за кафе ми е подарък от LiLi - цунки мила/

Баровата обстановка е вече създадена ... време е да се хвана за палците :)

неделя, 9 август 2009 г.

Цветя, дъга, море, пясък, вълни, усмивки и любов!

Здравей, море! :))))

Заминавамеееееееее рано сабахлем ...

Ша са опитаме да изиграем Мръфкови, без домочадието :) обачи!

Има дини в багажника и чанта с доматки и лук за салатка, табла, дюшек, волейболна топка :) ракийчица ... оскубания от мама свекърва питель :) да не забрайм и тавата с баницата дето ша я прая нощеска :) сандвичи за из път ..че то-о-о-о-о-о знайти ли вий докат стигнем как ша къркорят стомахчетата ни :)да видим какво още ша има в багажника ....а има и пъпеш :) и банските, и дискове с чалгичка и рок :) тук - там баладки и поп-парчета :)

На челно място слагами обаче картата на България ...щото шофьора не знай пътя ...а аз ша съм навигатор, освен ако не задремя кат мисирче ...

Та такиви ми ти работи драги ми Смехурко ... Френдове ша са видим има няма след десетина дни :))))))

И обещавам да има и фотки и мрънки :)

До скоро  - прохладно лято, горещи емоции и студени коктейли :)

събота, 1 август 2009 г.

I kiss all of you!


Горе-доле смея да кажа, че с отпускарското настроение започва да се прокрадва и блогърската муза …първите дни си дадох за задача да прочета и да осмисля, всичко онова, което съм пропуснала в последните дни.
 А повярвайте има доста за анализиране …

Като начало искам да благодаря на Аквичка и на LiLi за поредната наградка-символ на общото между нас.

В същото време обаче искам да благодаря на krizt за това че той я изработи и по своему се включи във "верижните блогърски начинания".

Знаеш ли не бих могла по по-добър начина да опиша света във който попаднах, затова ще си позволя да те цитирам …

„ … Благодарен съм на тези хора и искам да го знаят. Благодарен съм на тази мрежа от блогове, по чиито разклонения можеш да пътуваш с часове и да откриваш нови вълнуващи неща и места. …”

Благодаря на теб, и на всички останали, които приемат виртуалното пространство като място, където да споделиш радостта, тъгата, успеха и неволята си … Място, където ще намериш хора, които ще те разберат, други ще те критикуват, но въпреки това ще те потупат по рамото и ще ти дадат кураж …

Благодаря на всички, които всеки ден, или през ден..или през два :))) се отбиват тук …и по-важното, че се връщат отново и отново :)



и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...