четвъртък, 6 юни 2013 г.

тъга

Те са от едно друго поколение ... с големи сърца ...
научени да дадат ризата си, дори и да нямат втора ...
винаги съм се вглеждала в очите на хората, които срещам по улиците ...и съм откривала най-различни неща ...откривала съм радост, гордост, надменност, увереност, щастие ..., но все по-често откривам тъга ...особено по лицата на по-възрастните ...

вървят по улицата старец и старица ...излъчват достолепност, държат се ръка за ръка и крачат по централния площад ... мъката обаче прозира, очите им са влажни ...а те се опитват да я скрият ...

вървят сами ... срещам ги ден след ден и виждам как се усмихват, когато срещат млади хора и деца по пътя си ... усмихват се, но някъде дълбоко в гърлото им е заседнала буца ... защото техните деца и внуци са далеч - зад океана  ...задоволени са, не броят стотинките за хляб и лекарства, радват се на модерна техника у дома ..., но са сами ...няма кой да им отвори вратата ...

върви самотен дядо ... пристъпва едва едва - не е взел ни количка, ни кошче в магазина ... погледът му шари по рафтовете, преглъща и отминава ... дошъл е за бутилка олио, че е само 2,29 лв. ...воднисто е, ама нейсе, върши работа ...да си опържи тиган картофи или да чукне две яйца на очи ...размечта се май ... за бобеца му трябва - дето е от помощите на ЕС ...има достатъчно да изкара годината и да разнообразява с леща ... и макарони.

забрадка и халат от соц-а ...два бастуна и пазарска чанта, от там стърчи рецептурна книжка - дошла е датата е за лекарствата ...прегърбена женица от третата възраст се оглежда внимателно и пресича улицата - близката аптека е отворила вратите и я "подканва" да побърза ...дете в количка усмихнато крещи - от радост, че чува гласа си ...тя отминава и се подвръща, за да му даде бонбон, нищо, че то е още малко и не може да го изяде ...мама ще ти го направи на парченца и ще ти даде, казва бабата, погалва го по главичката и продължава по пътя си ...

всеки ден, всеки един от нас среща хора, които са тъжни ...и млади, и стари ... достатъчно е да им се усмихнем, щом не можем да им помогнем ...да им пожелаем хубав ден ... дори за миг, те ще почустват добротата, ще седнат на пейката в близката градинка и ще се потопят блаженно в спомените, когато са били млади, когато къщите им са били пълни, когато са имали другар до себе си, когато и те са подарявали частица от себе си на другите, на онези,  в чиито сърца е имало тъга ...

а аз пък си спомних за годините, когато бях чавдарче, когато с тимуровска команда навестихме едни баба и дядо, живеещи в нашия блок ...изтупахме чергите, пометохме и забърсахме праха от скрина ...изхвърлихме натрупаните вехтории и ...ядохме от най-сладкия мед на света...

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...