четвъртък, 29 януари 2009 г.

The three graces

Работния ден свърши, работната седмица и тя  ...

Нищо че се очертава утре да съм на повикване :)

да не ви минават на ум розови неща - хич даже :)

...та тъй де ... но ще се опитам да си почина ..., че ще ме чака тежка вечер - няма да издавам къде, с кого и до кога :)

то на този въпрос и аз нямам отговор - но е сигурно, че Трите грации ...ще бъдат на линия на гезмето ...девойки - стягайте се ...и ний сме хора, да му поотпуснем края :)


Love as the sun beam

Усмихнато Фифи!
Ще вземе да ми хареса обръщението ...у дома ми викат Зайчо Байчо и пате ..., а аз като река да се самоиронизирам почвам ... слонче в стъкларски магазин, тюленче или клатушкащо се пингвинче ...а иначе ...Той е моят Мечо Пух или Слънчо ...
Откъде започнах и къде стигнах ...
Това е за онези, които усещат любовта с всяка въздишка, с всеки лъч на слънцето, който си проправя път през облаците, с оголените клони на дърветата и нетърпението отново да се разлистят ...Любовта е в клаксоните на автомобилите, които ни заобикалят, в кучетата и котките, които са превзели градинката до блока... Тя е навсякъде и винаги близо до нас ...много по-близо от ръка разстояние ...Не е нужно да се протягаме, за да я докоснем ... Нужно е само да се усмихнем и да поемем въздух ... 
Усещате ли как се разлива в кръвта ... как Ви затопля и как сърцето започва да бие по-учестено ... Да - Това е тя ... в онзи трепет, който провокира импулса на тялото и вие протягате ръка да докоснете устните на любимия човек... той ви отвръща ..., защото и той е поел спасителната глътка кислород и е усетил всичко онова, което и Вие.

понеделник, 26 януари 2009 г.

The words are not sufficient

Думите не стигат ...

Не знам как да нарека новата си мания - Лили е виновна за нея, ... но казвам това с най-добри чувства. Не съм подозирала какво удоволствие могат да носят цветовете, каква свобода може да изпита човек, когато макар и виртуално рисува мислите си. 

Ще нарека увлечението си огледало на душата ...когато е спокойна и в хармония са разума и чувствата, то ще се преливат слънчевите лъчи - с луната, дъгата - с дъждовните облачета, цветята - с голите все още клони на дърветата, усмивката на лицето ми - със сълзите в очите - сълзи на щастие, нежност и любов ...

Това са Зори и Миро!

А това сме аз и Светулка -  свързват ни толкова много неща!

/както казва тя - Я, какви гаджета сме били преди 3 години и нещо ...! ...Но и сега не се даваме ....Ние сме красиви, умни и добри :)

Който не вярва, да пита змиеукротителя на групата :))) хихихи/

събота, 24 януари 2009 г.

Кофеинов спаринг …


Версия „А`ла” кака Неза

Кафето …това, че било вълшебна напитка е вярно, колкото и твърдението, че цигарите са полезен и здравословен навик.
Ободряваща напитка – да, толкова, доколкото съдържа кофеин.
Работата е там, че в днешно време пиенето на кафе си е не просто работа, а занаят. Той не се учи, той се краде.
Почти както времето за печене на баници, дето го рекламират … крадели били от децата, в петък, в сряда и т.н.

Две мнения по въпроса, че репликата – отивам да пия кафе се е превърнала в нещо повече от нарицателно в ежедневието ни - няма. Използваме я с повод и без повод. Но това е по-лесния начин да кажеш, че имаш среща с някого някъде, а не да обясняваш, че ще пиете по питие, пък какво ще е питието и т.н. подробности от пейзажа.

Истинското кафе е рано сутринта, преди още да те е погълнал водовъртежа … непременно в джезве – да замирише хубаво …друг въпрос, че понякога тръгва да те търся, ако се опитваш докато кипне ти да отметнеш по реда им – зъбите, косата, грима … Цяло чудо ще е ако не ти се наложи да миеш котлона, че като засъхне е по-трудно. 
/Само да споделя - че скоро ми правиха турско кафе ...е това вече е напитка, която пиеш с кеф и усещаш удоволствието с всяка фибра от тялото си /

Но … на помощ идват модерните технологии – пускаш кафеварката и готово …микровълновата и тя върши добра работа – минута и половина и кафето е готово …
Блаженство е ако успея да го изпия с цигара в ръка – вариантите са няколко – пред компютъра докато проверявам пощата, форума и вестниците …или се подпирам до ТВ-наблюдавайки как Лора и Коритаров /преди/ и Милен Цветков /сега/ словоблудстват. 
Само не знам дали простотията от ефира или кафето имат разсънващ ефект.

Следващото кафе е на работното място, освен ако по пътя някой не дрънне по джиесемата и не ти предложи да обмените клюките. 
На работата – задължително се пие 3 в 1 на „Дау егбъртс” – просто щото е като шундурлук с мирис на кафе – не се знае до края на деня колко кафета ще се наложи да изпиеш и затова си пазим здравето. 

Защо не е ясно, ще попита някой …? Много просто бе братче!!!
Първо сутрин никога не си наясно колко ще са пресконференциите, на които ще те поканят … там сервирането на кафе е повече от традиция + минерална вода …

Освен това защо казвам, че пиенето на кафе си е работа – ами звънне телефона и излизаш – срещата е или с колега или с друг информатор, или с някой, който иска да се оплаче или похвали и т.н. … пиеш кафе --- щото е по-евтинко –поне беше – сега ефекта от кафе и мляко с какао …ценово говоря е почти идентичен – но се усещам как чисто по навик си поръчвам от тази напитка, която някога в далечни времена, през девет планини в десета са наричали „арабско вино” …

Да не говорим, че чашата с кафе до компютъра заедно с пепелника и цигарата си е просто задължителен елемент от интериора …и не ми обяснявайте после, че е лесно да се откажат цигарите …

/лека вметка – ако забранят кафето – повярвайте много хора ще откажат и цигарите – щото има безброй пушачи, които палят само с кафе …но това между другото…/

Е …бяха времена, когато бях на 18 … десет кафета не ми мърдаха на ден …ама сега две ми стигат, за да се разхлопам …къде сърцето, къде бръмбарите в главата.

Нямам диплома за психология – но никой не може да ме убеди, че т.нар. нужда от кафе, която изпитва организма ни рано сутрин – не е внушение. Няма начин да не е …

Има дни, когато не съм на работа, когато почивам и когато имам много повече тонус и желание за живот в себе си, отколкото, когато и да било друг път …Една разходка до парка, някой интересен филм, книга и т.н. осмислят свободното време …и не се налага да търча препъвайки се към кухнята и да посягам към рафта, където държа кафето …

Просто времето, което прекарваме с чаша кафе в ръце и с цигара в повечето случаи ../ясно ви е, че съм пушачка – така че приемете присъствието на тютюна/ … е чиста проба символ на моментите, които са си чисто наши – неприкосновени – мигове, в които ние командваме парада и ние определяме какво ще се случи, когато никой и нищо не могат да ни попречат …

Иначе в останалото време …е резултат от вербалната ни рутина – къде отиваш – на кафе …а в същото време ти може би се запътил към библиотеката или просто безцелно да се шляеш из улиците – не си длъжен обаче да даваш обяснения …

Тъй че …време е за кафе …ама утре сабахлем!
П.П. - Имам си една мечта - да има "Старбъкс" в Силистра ... страхотно е ... а сладкишите ... са просто безбожно вкусни ... :))))))))))


петък, 23 януари 2009 г.

Превод в ефир

       ЗАНИМАВКА ...

        Така - сега по съвет на Лили направих превод на страницата от бг на английски - верно е смях ...ма моя превод май малко по- със свят ...на който му е забавно нека да чете ...

        Аз отивам да се чипкам, после евентуално - може и да ми земнат банята ...

       А утре ще пия кафе със свекървата, а тати свекър може да го бия на табла - или да се оставя той да ме бие ... 

       Вечерта ще изклюкаря какъв е резултата ...:)

                               

                                           *****************************************              My job 


No otarvane ... Ma and I do not worry much! 

But if you are wondering what pause in writing here on the blog - poglezhdayte this picture ... it will remind you of the invisible shackles of the occupation - say invisible - because they are voluntary ... 

You spend half the day - aside from the time when dzhitkam through the streets in search of a story that will make me "great" - hihi - this circle of joke - any news, each event and each story is unique and unique in themselves yourself - and no more in the most ... 

:) Hey - dopisane .... tonight to catch up .... I think I have to engage in sparring kofeinoviya of Lily ... but I think to support a cup of white wine and thus is in the throes of metna dance with keyboard and mouse - hihihi !!!!!

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Моето работно място

Няма отърване ... Ма аз и не се дърпам много!

Но ако се чудите що правя паузи в писането тук в блога - поглеждайте тази снимка ...тя ще ви напомня за невидимите окови на професията - казвам невидими - защото са доброволни ...

Тук прекарвам половината от деня - като изключим времето, когато джиткам из улиците в търсене на историята, която ще ме направи "велика" --хихи - това в кръга на шегата - всяка новина, всяко събитие и всяка история са неповторими и уникални сами по себе си - и няма по-по-най- ...

:) Айде - дописане ....тази вечер мисля да наваксам ....че имам да се включвам в кофеиновия спаринг на Лили ...но мисля да се подкрепя с чаша бяло вино и така да се метна във вихъра на танца с клавиатурата и мишката - хихихи !!!!!

понеделник, 19 януари 2009 г.

Залез над Дунав

 … няма нужда от повече думи …

Реката говори сама ...

Оставяш се на течението .. . Нека то те изненада и ти предложи своя дестинация ... пътуваш къв своето щастие ... Вярваш, че живота е прекрасен и че нищо лошо няма да ти се случи. Или дори и да те споходи - бързо ще отшуми...

Да ... истината, както казва Лили е, че не може да сме съвършени, колкото и да ни се иска ...и че няма нищо по-човешко от това да си просто човек ... Съвършенството оставям и аз като нея на комплексарите и дупедавците ...уф ...какви думички само ... ама са истински.

Не искам да съм съвършена, искам да ме харесват такава, каквато съм, да ме обичат - такава каквато съм ...аз съм си аз и съм по своему неповторима ...

Искам душата ми да се слее със залеза и всяка сутрин да се ражда с изгрева ... пречистена и изпълнена с желание за живот. 

Невероятно е усещането да застанеш на брега на реката и да почувстваш как всичките ти неволи и тегоби биват отнесени от водата. Изпразваш съзнанието си и мислите ти заблестяват невинно, носейки се по повърхността ... като малки рибки....

И така ден след ден, ден след ден ... в търсене на истината, на пътя водещ към нея ...в търсене на себе си ... някъде там ...на брега на реката ...


петък, 16 януари 2009 г.

Минало, настояще, бъдеще

Искам да се возя на Маруся ...!

Помните ли я тази детска руска анимация ...аз смътно, но репликата много ясно. Откъде ми хрумна и аз не знам. Може би в отговор на новинарските емисии - протестите, криминалните хроники, викове за оставки и т.н. - криза - политическа, икономическа, газова и всякакви други подобни ... как да не ти дойде на ум нещо свежо, нещо което да те защити и да те съхрани.

Вече не знам от тия дето ни докараха до тук ли да се пазя, или от себеподобните. Губим човешкия си облик. Вече не знае човек на кого да вярва. На всяка крачка ни дебнат интриги и лицемерие.

Страх те е да си отвориш устата, щото тоя отсреща може да е на ЧОВЕКА, човек. И да се чудиш после кое, откъде ти е дошло. Не сравнявам с Татовото време - за страха говоря. Но и днес сме цъфнали, та сме вързали. 


Има свобода на словото и мисълта. Но задържаме истината за себе си. Така е просто по-сигурно. 

Почваш работа нейде, службица-нормална, изпълняваш си длъжностната характеристика - но понеже си прям, понеже не даваш евалла на преминаващите границите на добрия тон, поведение и обноски, те нарочват - що ...щото има опасност да им развалиш рахатлъка.

Е то от такива да те е по-страх, отколкото  от ония горе- по високото дето ги брули вятъра.

Казват слободия, анархия и т.н.

По-точното описание е - Царя дава, пъдаря не дава ...! - това на регионално ниво. А  докато ние тук не влезем в крачка, не може да очакваме нещо да се промени.

Всеки си мисли, че е хванал чичото за шлифера, и че ще векува.

Спомням си като малка, че винаги когато направех гаф ...и ми дърпаха ушите преди лягане ...сутринта се събуждах с мисълта как вече ще съм добро дете, как повече няма да правя бели и да създавам неприятности ... Новия ден започвах с писане на дневник .../и така безброй сутрини все наново /// Миех си зъбите, подреждах си бюрото, играчките, дрехите. Стаята ми ставаше като модел от "Наш дом" ... и си мислех, че това начало на деня ...ще ме промени ...Наивно, по детски ...

За съжаление в реалния живот на възрастните нещата не са толкова лесни...

Но ако всички заедно решим утре сутринта да се събудим с мисълта за промяна, подредим си работното място, подредим взамиоотношенията си, обадим се на някой, когото сме нагрубили или наранили, усмихнем се на бармана в кафетерията, поздравим дядото на ъгъла, който отива да си купи хляб - и се радва, че е жив, вместо да окайва старините си и да мрънка, как го болят краката ...тогава може би ...заедно ще отидем в Лунапарка и ще се повозим на Маруся ...а тя ще ни отведе в един по-добър свят, основите на който сме поставили ние ...

Пътя на либофта

Манджи и мъже … !!!

Седмицата свърши …То тя при мен почва в неделя и свършва в четвъртък. Ама ша са прикрепя към тия дето отбелязват петъка с фойерверки. 
Та днес по обед страхотна тема си намерихме за лаф с Лили – зелен и бял фасул и вкусовите предпочитания на мъжете.
Оказа се, че и двете обичаме зелен боб, но ако готвим си го ядем сами. За белия по-няма капризи тя на Васко му готвила в гърне, а аз на Тоши у тенджера, ма със запръжка по врачански – гъст боб с много лук, пипер, моркови и домати и т.н. други подобни тюрлии.
Мъжете и боба ---страшна тема ...Лили - ти си на ход ... :)


За онези, които помнят, че протестирах срещу безсолния боб дето го готви мойто слънчице – то беше за намиране на приказка. Иначе доста добре се справя, когато се развихри из и без това тясната кухня. Винаги е вкусно!!!

Та на какво сме способни, за да зарадваме половинките си .. Дали на всичко – не знам, но на мно-г-о-о-о-о – ДА!!!

Трябва да е не просто вкусно, но и добре изглеждащо. Като ме пита някой – дай ми рецепта за еди какво си …ми аз рецепти не знам. Готвя, каквото съм виждала от баба ми, и каквото преценя, че ще си пасне ако се комбинира.

Направо съм виртуоз на импровизациите с подръчни материали …и дружките дето са папкали, са ме признали …

Най-обичам като ме изненада Слънцето. Масата подрежда, салфетки сгъва, свещи пали …и се старае в чинията пържения салам с картофки и пипера да изглеждат като за фотосесия на „ВоГ”.


Ей няма да забравя един приятел какъв фазан направи – малийййййййй… то ни беше жал да го ядем – то произведение на изкуството – ама що ракия, бира и вино изпи …даже аз вече не помня …ма много беше.

Баничка с айрян – това за Лили за обяд, за мене може и с Боза …ма прясна да е …не ща да е резняк – макар че то тогаз била истинска ... след толкоз фалшиви неща у живота, една боза – все ще я преглътнем :)
Как да не ти дойде музата като гледаш КОМИЦИТЕ – Любо Нейков – Циганка, Руслан –бебето на годината …хихихи ---с глас се смях …който гледал, гледал, няма да разказвам …

И като си говорихме днес за боб, за зеленчуци + гъби на фурна …запечени с кашвалец и разни други екстри – почвам да са чудя к`во да готвя за утре …събота ..почивен ден – и двамцата сме у нас …ша зема да завъртя супичка, юрдечка със зеле и макарони на фурна …малий като ученически стол І-во, ІІ-ро и ІІІ-то …нема начин да няма доволни.

Я то дотук само за манджи философствам … ми кой от каквото разбира. 
Мъжете …то за тях един живот не стига, че да ги опознае човек …, но на мен моя у дома ми стига …тъй че … не ми мяза да говоря … 


вторник, 13 януари 2009 г.

Хайд парк

Мдааа!Януари е месец за протести!

Явно началото на годината е най-подходящия период за смяна на правителство, за протести, викове и крясъци на недоволните българи.

И що са недоволни. Щото като додат избори или не улучваме правилните хора, или изобщо не си правим труда да отидем до урните.

Протест срещу политиката на управляващите. Съгласна съм ... ама като ша е гарга да е рошава. Да е качествен протеста тъй щото да има ефект от блъсканицата и виканицата.

Военно положение ни трябва на нас, че да се научим на ред. Куца ни дисциплината - и у дома, и на работното място, и в отношенията по между ни ... и от там иде целия хаос.

И аз искам да протестирам! 

Протестирам срещу безсолния боб дето е сготвил мъжът ми /намерила та премерила/ и  срещу мно-о-о-г-о-о-о лютите чушки - ама ям, щото няма друго кво. Има и джумерки, дето баба направила от прасето по Коледа, ама ша свършат, тъй че не ги слагам  класацията ...

Протестирам и срещу продавачката в съседния магазин, която се опитва в една кесийка от икономия да ми пробута и хляб, и сирене, и Белина ... От кесийки ша го докарва ... Дразни ме и когато в магазина не мога се размина от "пиянки" дето нагъват червено вино със създърма. И протестирах ... Тя сега ми е сърдита, щото се обадих на съответните органи да вземат мерки. Много важно, че се цупи ... Има пазарна икономика и богат избор на магазини ...

И срещу тия дето пушат в асансьора искам да протестирам - ама като не ми се върви пеш по стълбите си налягам парцалите. 

Тъй че ша чакам да се появи качествения човек, дето да ме поведе и ша се включа в публичните протести. Тогава обаче ще имам вярата, че нещо ще се промени.

Всичко друго е игра на шикалки!

понеделник, 12 януари 2009 г.

Този луд, луд понеделник ...

Защо точно в понеделник трябва да ми се създаде усещането, че на вратата на редакцията има закачен магнит, който привлича всички луди от града. Дано днес тези от селата си останат по домовете на топло край печката и да не бият път из преспите.

Страхотно е когато след целувката на любимия човек, която ти помага да отвориш очи и да си дадеш сметка колко е хубав живота надникнеш през прозореца и установиш, че януари е благосклонен и въпреки студа, който щипе – навън ти се усмихва слънцето.

Дотук пълна идилия и не ти се иска да свършва.
Нема начин да продължи обаче вечно.
Началото на края те спохожда още на пешеходната пътека на първото кръстовище – то и без това зер в Силистра те са три …ако са повече да ме прощава общинската управа.
Направо ми закипяват … като видя кола да спре току на пътечката, по която трябва да се изтъркуля аз и ми идва да влза и изляза през задната врата на автомобила.
Отнася някой благословия по адрес на женската част от родата си – шифьорът – кой?!

Продължавам нататък. Работното ми място ме зове. И …. Тук идва ужаса.
Дедо нам кой си от еди кой си пенсионерски клуб написал стихотворение за ръководителката на клуба. Бабите от село Дръндево ходили да пеят в СКАТ- да земем да ги пофалим и да им турим пуртретите у вестника. Друг идва и казва искам без пари обява. Е той явно не знае,че и аз на мъжа си даром не давам … требе я да ма цалуне, я да запали печката, а нещо друго.

/ едно такова требе си закача на врата , че да ме пази, а да - да не забравя и синьо око против уроки ще ми трябва!!!/

После ти звъни по телефона поредния набедил се за местен политик, за да светне кой как си реди далаварета, тъй че да се почустваш избран от съдбата да защитаваш каузата на онеправданите за прозрачност и справедливост.

Като се заровиш в …. установяваш, че тя истината е относително понятие и че всеки си има свой поглед върху нещата.
Почва да проследяваш историята и …мирише, мирише та се не трае …

Нейсе виждаш му края ..на деня …
Задаваш си команда turn off … и марш към къщата.
Там те чака черно коте, което мрънка, че е гладно, щото батко му преди да отиде на работа не е заредил паницата с гранулите ….Алоууу котката … ами ако те бяхме оставили на село да гониш мишки по таваните – щеше да видиш топлина на кукуво лято. Я бърже на фотьойла да не гази валяка. 

Та такиви ми ти работи драги ми Смехурко.
Отивам да паля печката, че и аз душа нося … искам топлинка, малко манджа, поредните ТВ-истерии и О, Морфей, възпей оня радостен сън ….!!!


четвъртък, 8 януари 2009 г.

Криза, греяна ракийца и виртуална реалност !!!


Кое е общото между кризата с газа, греяната ракийца и виртуалната реалност ... Ами просто можеш да включиш електрическо одеало под дупето си, да седнеш с ракийцата пред компа и да се завреш у него в търсене на истината, която е някъде там ... 

Мисли пъплят из главата ми докато в студената януарска вечер, студена ама навън де, у дома кюмбето грее … да е жив и здрав тати свекър, че зарежда с дърва …Та мисълта ми бе за мислите… Ще каже някой за к`ви мисли говори тая, вместо да сипи по една греяна ракийца, да зареди каната с червено вино и да нареже на тънко пъстърмата … И тя от свекъра … Грижи се човека за снаха си. Господ, здраве да му дава!

Та седя си аз и си мисля … Да им имам проблемите на софиянци. Няма газ, няма топло, няма вода да измият чиниите. То вода има ама требе се пусне бойлера и да започне лудото харчене на ел.уредите по магазините. Тъй де те вече по телевизора казаха – имало било спекула. То остана и да няма. На моменти почвам да си мисля, че всичко е някакъв таен заговор на Е.ОН. Това разбира се в сферата на вероятностите…Ама то в днешно време нищо не може да ме учуди.
Та …седя си аз и се взирам в монитора и сърфирам из виртуалното пространство. То един сърф ум да ти зайде. Нийде нищо умно. Добре, че има тук таме будни мозъци, дето споделят мисли и чувства из личните си блогове / не говоря за себе си де …не съм чак толкова безсрамна/ … та чета кой, какво и къде е посял … и слушам сериала „Изгубени” ... Аз се губя докато текат диалозите, за тях направо не знам. За първи път благодаря на рекламите, спасяват ме за около пет минути. Ще каже някой що не цъкнеш с копчето и не смениш канала. Ми мързи ме. Трябва да стана, да отида до масата и да взема дистанционното. Страх ме е да не се загледам по бисера на Ред Бул за птичето дето ти окъква новото сако, а ти не сварваш да обърнеш три глътки, да ти поникнат крила и да изхвърчиш да си отмъщаваш. Какво е виновно пилето – нали казват че ако-то му е на късмет.
Лели колко ми е разслоена мисълта. Ако изобщо е мисъл този хаос. В класическа творческа криза съм си … и чакам да ми мине. А дотогава. 
Обречени сте – освен ако не се появи Брус Уилис и да ви спаси.
Нали знаете тъпизма за „Титаник”-филма. Не взели Брус да играе ролята на Ди Каприо, от страх да не спаси кораба от потъване :)

Айде време е за сън, че ме чака дълъг път по снежните български пътища.
Отивам на село на гости на тати. Да проверя дали е заклал прасето и да се облажа. Ама това е далечното село …чак към Делиормана – оттатък Шумен. 
Лек път си пожелавам и дано не затворят пътищата, че ще бързам да се връщам – някой трябва и да работи:)


неделя, 4 януари 2009 г.

Честита Нова Година


2009-та - Да бъде здрава и благодатна!

На приятелите си ще пожелая сили да се справят с предизвикателствата на ежедневието! Да бъдат здрави, да се радват и на малкото, което имат и никога да не забравят, че приятелското рамо, че усмивката на любимия човек, че добрата  дума на семейството са най-ценните дарове на живота.
А на враговете ... защо не и на тях същото?! Току виж сме седнали заедно да изпием по питие за здраве и късмет!

И с тази финансова криза ще се справим, стига да не губим вярата. Онази, която всеки ден ни напомня, че смисълът на живота е в самия него. Смисълът е в това да изживеем живота си така, щото да не съжаляваме за нито един миг, да сме си извадили поука от всяка една грешка, да не я повтаряме и най-вече да знаем, че не сме наранили, онзи, когото обичаме!

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...