Пропускане към основното съдържание

USA - поглед отвъд океана

Медисън, Чикаго, Сан Франциско, Джаксън /Мисисипи/

След като групата нашенки превзе Вашингтон, се отправихме към Медисън, Уисконсин. Щат, известен с това, че е земеделски район. Едно малко царство на царевица, крави, мляко и други производни. Още във въздуха установихме, че върху една голяма част от земята са разположени предимно ферми. 

Пристигайки в неделя, останахме изненадани от това, което открихме в центъра на града. Точно край щатския парламент, тъй като Медисън е столица на Уисконсин, имаше градски пазар от селски тип. Натурални фермери в дочени панталони предлагаха на сергии това, което е произвела земята им.
Медисън е станал столица на щата през 1836 година. Днес населението му е 170 000 души. А иначе най – големият град е Милуоки. В целия щат има много езера, като самият Медисън е разположен на две – Монона и Мендоха. Голяма част от града е заета от студентската общност на Уисконския университет, разположен на 1000 акра. В невероятни спретнати къщурки с две липи отпред видяхме да се настаняват младежите за новата учебна година. Като цяло Медисън може да накара всеки българин да се почувства като у дома си. Зелена природа, царевични ниви, административни сгради, но не небостъргачи,...и спокойствие, нехарактерно за американския динамичен начин на живот.
Само на два часа път от Медисън е Чикаго, Илинойс. Чикаго означа „воняща тръстика”. Това име ни откри, че по-голям процент от названията на градове, реки, езера и т.н. са наследство от индианците. 
В Чикаго се намира най-високият небостъргач на Америка - „Сиърс Тауър” – “само” 118 етажа. Ние обаче се качихме на 96 етаж на другия „небодер”, както казват братята македонци – „Хен Кок”. За това, каква е гледката и какво е усещането да видиш Чикаго като на длан в краката, си е трудно да се говори. Думите просто не стигат. Затаяваш дъх така, както когато като деца се качвахме на панорамната сладкарница на телевизионната кула в Силистра и търсехме да открием блока, в който живеем. Както казват старите емигранти в Чикаго, всичко е голямо...Само Мичиганското езеро е по-голямо от Черно море.
Сан Франциско е едно от нещата, за които американците казват, че трябва човек да види, преди да умре. Светлини, палми, мостът „Голдън Гейт” и .... мъгла. Ако си мислите, че Сан Франциско е слънце, плажове и Тихият океан,...дълбоко се лъжете. Мъгла и пак мъгла. Почти не разбрахме какво е да те стоплят слънчевите лъчи. Въпреки красотите на града и очарованието на „Чайна таун”, с нетърпение чакахме да тръгнем за Джаксън, Мисисипи, за да се сблъскаме отново с жегата и влагата, която достига до 90 %, а градусите не падат под 40 0 по Целзий.
Сред списъка забележителности на Сан Франциско са още „Рибарският кей” и най-кривата улица на света, както и кабелните трамвайчета, с които е повече от удоволствие човек да се разходи из града и да стиска палци да не изпадне от превозното средство, докато то се катери или спуска по улиците, познати ни от сериала „Улиците на Сан Франциско” с Майкъл Дъглас от времето, когато може би Катрин Зита Джоунс не е била все още родена.
Но да се върнем на Сан Франциско. Новината е, че в редакцията на „Сан Франциско хроникъл” открихме екссъпруга на Шарън Стоун - Фил Бронстейн, който, докато се запознаваше с нас, се опита да ни обясни, че нюзрума на вестника е луда работа. Ние обаче това си го знаем, навсякъде работата на журналистите и свързана с много напрежение и цяла поредица от откачени неща. 
В близост до Сан Франциско е и „Напа вали” “(Долината Напа)”, за която може да се каже, че е „Царството на винарните”. Там са избите на Робърт Мондави и на Франсис Форд Копола. Последната е създадена през 1886 година от финладнския мореплавател Густав Найбаум под името „Ингелнук”. През 1946 година той умира, а през 1964 неговите наследници разпродават лозарските масиви и самата изба. През 1975 г. великият режисьор и създател на „Кръстника” Копола купува част от имението, а двадесет години по-късно изкупува цялата земя и започва да произвежда вино със своето име. Днес избата продължава да работи, като в същото време е превърната в туристическа дестинция. Направен е музей, в който са изложени „Оскар”-ите на фамилията Копола, актьорски реквизит от „Дракула” и други известни творения на американския режисьор. А опитните специалисти биха могли да дегустират и от виното, произвеждано в тези земи. В това имение е и най-старата къща, строена в щата – през 1846 година. 
В Сан Франциско, Калифорния, е и Станфордският университет, който се намира в първата десятка на американските висши учебни заведения.
Тук през 1954 година е създадено и Обществото на народите, днес известно вече като Организация на обединените нации.
Вече сме в Джаксън, Мисипи. Жега е, но се живее.
Очакват ни Ню Йорк и Бродуей....
Следва

Коментари

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...