Безопасен интернет?-2

Образованието, интернет, табута ... бъдеще  

Реформи в образованието, виртуална свобода и табута - горе долу така изглеждат нещата днес. С всяка реформа, с всяка промяна в нормативната уредба, а от там и в практическото й приложение нещата не стават по-розови. Напротив, все повече и повече помътняват. 
Днес директорите се радват на делегирани бюджети. На първо четене изглеждат като добро попадение. Само да не се окаже после, че сме пропуснали мишената – осигуряване на качествено образование на децата ни в подходящи и адекватни на промените условия.
Като радикална определят реформата с оптимизирането на образователната мрежа делегираните бюджети – за финансовия механизъм на реализацията. Все действия, които трябва да доведат не просто до достъп до образование, а до качествено образование, което някак си трудно може да съжителства с маломерни и слети паралелки. 
За всичко това е нужна воля. Воля, която да предпази децата и да ги спаси от риска да останат неграмотни.
От Министерството на образованието година след година спускат национални програми като парашутисти, които имат за цел да улеснят провеждането на мероприятията – било то за оптимизиране, за училищни автобуси, за интеграция т.н. Предвиждаха пари за укрепване на средищните училища, но ... комай децата по ги тегли градското школо като алтернатива. 
Болезнен акт е закриването на едно училище – две мнения по въпроса няма. Закриват се учебните заведения в малките села. А за хората там учението е като религия, а даскалът - като светец. 
Масово навлезе понятието средищно училище. Но в законовите разпоредби има само определение за такова, от което не следва абсолютно нищо. Нужно е то да бъде обвързано с нарочен финансов механизъм за покриване на разходите. Разходи, които обхващат транспорта на децата от съседните населени места, издръжката им, която ако няма плътност на паралелките е ясно, че е няма да е равна на училищата, където има голяма пълняемост. 
Не сме забравили репликата, че парите следват ученика. Освен докарването до училище и връщането на ученика до дома му е повече от задължително да бъде обмислена и целодневната организация на учебно-възпитателния процес. Нещо, което е повече от необходимо.
Защо? Защото децата биват докарвани в средищното училище с автобуси сутрин между 7,30 или 8,00 ч., зависи кога започва първият час, и биват извозвани обратно чак в късния следобед към 16,00 ч. Ако един първолак, чиито часове свършват към 12,00 ч., не е обхванат във форми на целодневна организация на учебно-възпитателния процес, какво би правил той от 12,00 до 16,00 ч., когато автобусът ще тръгне обратно?
Не бива да се забравя, че на това дете трябва да се осигури столово хранене. Нали не си представяме то да бъде на суха храна пет дни в седмицата?!?

ASL/PLS ... 
А само това ли е ... Какво правим с децата в час, какво учат, колко възприемат и какво остава в спомените им от учебния материал са въпроси с повишена трудност.
Днес те пишат на латиница или на фонетика, но колко от подрастващите разчитат кирилицата по клавиатурата? Да не говорим за модерната употреба на цифри вместо букви. За съкращенията няма да говорим. Като че ли са позабравили как е да поздравиш приятел и да го попиташ кой си, откъде си и т.н., ако говорим за свалка в чата. Там всички следват принципа “да не губим време”. Чат-лафовете изместиха добрите стари възклицания – супер, готско, яко е и так далее. Това последното едва и го знаят младежите на възраст под 30 г.
Родители с болка признават, че децата им са неграмотни, че време намират за всичко друго, но не и да прочетат нещо. Майка на тийнейджър сподели, че колкото и да й е мъчно, нищо не може да направи. Сина ми, казва тя, по никакъв начин не мога да го примамя да седне и да чете. Компютърът е основното му забавление, освен ако не е навън с приятели. 
Достатъчно е човек да влезе в чат-каналите и ще установи как е паднала възрастовата граница на участниците в разговорите, но пък в същото време се е повишила компетентността им по теми, изискващи голяма червена точка с надпис +18.

Едва ли на това ги учат в училище?!?
Учи ги животът и по-напредналите в науката техни връстници.
Бедна ни е просто фантазията какво може да научи и види едно дете от необятното пространство в интернет. Проблемът е, че колкото и от време на време да се говори за затваряне на сайтове, конфискуване на техника и т.н., Вв страната ни все още не действа интернет-полиция. Нужно е нон-стоп, 24 часа в денонощието да се следят чат-румовете, за да се проследи кой, защо и как омайва малолетните и непълнолетните дами и господа. Гледаме филми и мислим, че това не може да се случи тук, че нашето дете не прави такива неща ... 
По информация от проучване, направено миналата година в IV клас, децата са образовани, в VIII – неграмотни.
Тийнейджърите ни се нареждат на 42-ро място от общо 57 държави.

 “Не ходя, бате на училище – щот` са ожених ...”
Доста често се сблъскваме с думи от този тип. 
Никой няма точна представа колко са децата, които никога не тръгват на училище. Винаги статистиката казва колко са напуснали класната стая, преди да завършат започнатото образование. Данните сочат, че близо 30 000 ученици отпадат годишно в страната и че по-голяма част от тях са деца от ромски произход.
По данни на Евростат 18% от българските граждани на възраст между 18 и 25 години декларират, че нямат друго образование, освен основно и не посещават никакви курсове за продължаващо обучение.


Отпадането на деца след IV клас е най-големият проблем
Това е най-често срещаното явление. Децата спират да посещават часовете в училище, семейството не обръща внимание, не следи за поведението и случаят е вече изтърван. Това са упреците, които учителите отправят към родителите. Те обаче от своя страна се оправдават, че семейството е икономически затруднено и едва връзват двата края. Децата отиват да работят или се грижат за останалите по-малки на възраст членове на семейството. Превръщат се в деца с работно време – берат билки, събират вторични суровини, не е рядкост да видите малчугани и по строежите да бъркат бетон.
Често самите те се оплакват, че в училище е трудно и скучно. Друго е да си на улицата и да си в непрекъсната ваканция. Имаш време за всичко. За приятелите си, за любимите занимания. Ако не ходят на работа - бездействат и стават лесна плячка за кримиконтингента. Лошо е, че сред тези ученици има и такива, които се водят на училище, правят отсъствия, но никой не алармира, защото така е удобно. 

Проблемът на бъдещето ... 
От деца в непрекъсната ваканция те се превръщат в група на сърдитите млади хора без шансове за утрешния ден. Това са децата, които остават неграмотни сто процента, защото те не завършват средно образование, а някои и основно. Не могат да четат, сричат, затрудняват се дори когато трябва да поставят подпис под някой документ. Големият проблем е, че те стават и социално неграмотни. Отпадат от училище – отпадат и от обществото. Трудно им е да общуват било то с институции, с бъдещи работодатели и т.н. Група, която е обречена на трайна безработица.
Наша и на държавата е грижата да върнем децата в училище, за да не се сблъскаме утре на прага с едно поколение безперспективни хора.