C`est La Vie

Преди дни душата ми бе докосната от думите на  протодякон Любомир Братоев, че не може да има прошка, ако няма разкаяние ... Замислих се за всички онези, които в навечерието на големи християнски празници посещават българската православна църква, за да запалят свещ и да измолят прошка за греховете си ...Замислих се и за онези, които се сещат да се помолят на Бог, тогава, когато стане напечено ... и за другите, които казват "Прости ми!", но дълбоко в душата си не изпитват и грам вина за това, което са сторили или казали някому. Вие от кои сте?! Прощавали ли сте без да ви искат прошка ... ?! Прощавали ли сте, без да вярвате! Прощавали ли са ви? Ще поискаме днес да ни простят, ще простим и ние! И така до догодина ... до следващата Сиропустна неделя ... Ще имаме цяла една година на чисто ... Време в , което да натрупаме разочарования и да провокираме такива ... А след това отново ще обърнем белия лист и ще се залъгваме, че щом Бог прощава, значи и човекът може  ... ...

Абе тоя народ съвсем се слуди - нон стоп някой пита - К`во прай малката? - ама това е всеки ден, да не кажа на всеки час .. Чак понякога се изкушавам да отговоря кратко, точно и ясно - спи, яде и сере ... Е вярно, че не прави само това - плаче, смее се, играе, търкаля се ...пее и говори на нейния си език ...ама това го правят всички деца на тази скромна възраст /7 месеца/.  Още не е тръгнала на уроци по пиано или балет ... Не се е научила да чете и да пише, за да носи двойки и забележки,че не внимава в час ... Дай Боже живот и здраве и това ще стане, но на този етап все още възможностите са съвсем скромни :) Да не говорим, че ако ме видят на улицата без нея ...и питат стреснато, ами къде е ...ми къде може да е ...явно е, че не е с мен ..значи си е у дома ..., а още повече се шашкам като ме питат "Кой я гледа?" ...ами ако не е баща й ... ще е баба й ...едва ли сме я оставили да я варди котката ...

В последните дни и седмици се случват разни неща в страната ни, които ме карат да си мисля, че българският лъв най-после се е събудил от последната си дрямка. Последно така се е вълнувал народът наш през далечната 1997 година, а по-преди това през 1989 година, когато с гръм и трясък падна комунизма. Така падна, че още не можем да разчистим след него. Отново настана време, в което започнахме на глас да говорим за нещата от живота. Мандат след мандат избирахме все „нови” лица, в очакване всяко от тях да е баш Месията и все нямахме късмет. Последния дори взе, че си повярва, че друг като него няма и с това си докара като че ли най-много главоболия. Забрави, че когато се бореше за народната вяра и глас размахваше пръст срещу предшествениците си, заклеймяваше престъпленията им и спечели човеците, защото им говореше не само това, което искаха да чуят, но и на език, който можеха да разберат. Забрави и още нещо! Забрави, че е човек, смъртен като всички останали! Аз не търся вина в...

What's up people? Четох статус във ФБ, че хората в България изведнъж са станали тъпи ... Дали е изведнъж ... Не мисля ... Нищо не може да се случи изведнъж - още повече пък в България ... тук всичко се точи с години ... навива се на вилицата като спагети - единственото нещо, което сякаш се случи по-бързо бе крайното обедняване на едни и забогатяване на други ...всичко останало е девет дена път с камили ... най-паче реформите в една или друга сфера ... горе.долу така стана и затъпяването ни ..., за да достигнем до момента, когато човекът-слънце признае на глас, че видиш ли ти те ХОРАТА били му усетили потенциала и затуй са го сложили под наблюдение, тогава, когато той бил охранител .... Много филми е гледал чилякът, само дето на нас отдавна ни свършиха пуканките и вече не ни е смешно. По-лошото е, че поведението му е заразно за почти всички нива на властта у нас - управляващите ни не търпят как да е критика и не приемат "такова отношение". Няма начин и да ...

Денят е вече към своя край ... Първия демократичен референдум ...за мен не е такъв ... Не отидох да гласувам. Признавам, че до последно нямах яснота по въпроса - дали да е ДА или НЕ ... Изневерих на себе си, защото винаги съм била ЗА гласуването и упражняването на правото на избор. Годините обаче са живото доказателство, че в същината си изборният процес е доста далеч от него ...изборът и правото ни да направим такъв ... Защо референдум по въпросите за ядрената енергетика, а не по проблемите в здравеопазването, образованието, социалната политика ... нима там нямаме право да кажем какво искаме и с какво не сме съгласни ...Да, вменили сме права на управляващите, след като сме ги избрали, но това не ни гарантира защита на интересите. Кое ме кара да мисля така ли? Ами огледайте се и си задайте въпроса - колко от хората, които познавате живеят добре ... Колко от хората, които не познавате са доволни и щастливи от битието си... И после защо съзнанието ни било такова ... Ами криво да ...

Смяна на платната ... не! не става въпрос за филма със Самюел Джаксън и Бен Афлек ...а за смяната на платната в собствения ми живот  До вчера разполагах с времето си. Разполагах със себе си и живота си. Днес вече не е така. Не държа руля и не мога да указвам посоката. От мен е само силата, с която да се задвижи галерата на ежедневието ми. Аз съм роб и съм вързана за греблата. Роб съм, но доброволен. Сама съм избрала това. Когато една жена иска да стане майка и е на път да го стори, в 99 % от случаите, тя разполага с девет месеца, по време на които се настройва психически, физически и всякак си, за това, което й предстои... Тя е наясно, че с всеки изминал ден графикът й се променя. Че няма да има време за спонтанни кафета и сладки раздумки, че от кутия цигари на ден, ще достигне до кота 0, че вече няма да може да прекарва толкова време заседнала на лаптопа, сърфирайки къде ли не ... Както и че понякога няма да има време да приготви нещо вкусно на любимия, защото ще е зает...

"По никое време, по никое време живеем живот колело, по никое време, по никое време се ражда добро или зло .." ... страхотна песен беше това в изпълнение на Ивелина Балчева ..от далечната 1995 година - няма я обаче никъде из интернет пространството ..или поне аз не успях да я открия ... ... мина полунощ ...и вече сме в графата нов ден, нов късмет, то така бяхме и в понеделник - нова година, нов късмет ...а дано ... ... не съм си правила равносметка за старата година  - имам добри попадения, имам и фалове ...кой ли няма ... ... не съм писала и писма за подаръци до дядо Коледа .., никога - нито като малка, нито като голяма ...то подаръците винаги се криеха у дома - проявяваха страхотно старание нашите, но ги надушвах отдалеч ...ама нали съм добро дете си мълчах и се правех после на изненадана ... наскоро си спомних за дена ходеща кукла, която майка беше скрила в гардероба - четирикрилен с надстройка ..помня и зеления обръч зад канапето ... ... но подаръкъ...