C`est La Vie

... мързелива неделя от където и да я погледнеш - изключвам от схемата приготвянето на закуска, обяд и вечеря ..то си е в реда на нещата ...пуснах си да гледам отново "Джули и Джулия" като оставим настрана кулинарното вдъхновение, си припомних защо си направих блог. Вярно, че моя датира от преди да гледам за първи път филма, но въпреки това има някои съвпадения в първоидеята. ...припомних си, че исках да имам местенце, където да пиша за всичко - за това защо съм весела или тъжна, за нервните кризи, за успехите и разочарованията у дома и в професията и т.н. ... местенце, което да си е мое ...далеч бях от това да се вълнувам дали ме чете някой, дали коментира, дали се съгласява с мен или ми противоречи ...а изведнъж се оказах в задънена улица щото видиш ли нямала съм била муза ...алооо, я да взема да се събудя ...това не е роман, нито е публицистична страница ...това е моят бял лист, на който мога просто да напиша "Майната му!" ..и да ми олекне - не е нужно да правя а...

Е те такова животно не знаех, че има, но явно ги отглеждат в некой зоокът. Стигнах до извода, че съм мазохист от класа – дай ми на мене риалитита да зяпам. И преди някой да ме е заплюл – с научна цел го правя, и друг път съм го признавала без бой. Този път наказвам себе си с „Милионер си търси съпруга” – Ицо Стоте манекенки и куп джофри – с леки изключения. За милионера няма какво да кажа – чуди се човека кой да му изхарчи парите /не се е обадил, не съм го уредила/. Обаче за кифлите не знам дали цялото словесно богатство, което притежавам, ще ми стигне. То бива, бива ...ама дано мама им и тате им ги гледат и проумеят к`ви същества от третия вид са си чували. Едната била принцеса – ниво над останалите, никога нямало да стане домакиня и да готви ...да не й пожелавали да става готвачка ...не съм злобарка, ама на „принцесата” искрено и лично и пожелавам потен таксиметров шифьор за половинка, дето да блъска с едната ръка по масата за салата и ракия, а с другата да цвъка с дистанционното, в ...

Търси се ... Търся се ...изгубила съм се в превода на ежедневието и не мога да се намеря. Някой да е виждал трохите по пътя ...или гладен гълъб ги е изкълвал и ме е оставил на произвола на съдбата. Като се знам що за Марко Тотев съм, нахранила съм птичето.  Карай – поне едно добро дело ще съм свършила ... Майка му и мечка ...защо няма навигации за изгубени души?! Секси мъжки глас да казва ...Завийте на ляво при храста  Нежност, после карайте направо по Романтика,  при втората вдясно отбийте при Доверие и ....стигнахте до Любовта :) това разбира се в кръга на шегата ... И без упътване сърцето си знае маршрута ... Търся  другата пътечка ..., онази другата, която ще ме заведе но дълбините на душата ми, за да открия коя съм и каква съм наистина :)

Гледали ли сте го? Него – филма с Уил Смит и синът му Джейдън „Преследване на щастието” ... Аз – да! От филмите е, които трудно се гледат повече от един път! Тази вечер при играта с дистанционното попаднах на него – на последните 20 минути ... достатъчни, за да ти затрепери под лъжичката, за да се просълзиш, за да потърсиш носните кърпички и да дори да направиш бърза равносметка за живота си ...за това какво си постигнал, какво не си успял ... от какво си се лишил ... Случвало ли Ви се е да стигнете дъното?! Абсолютното дъно, когато нямате друг път, освен нагоре ..., когато молитвите Ви звучат така – Ако не ми помогне Бог, трябва да ми помогне Дяволът – напук! Ако не сте, дано да не ви се случва! А ако ви застигне този полъх на съдбата поемете въздух, защото изплуването е трудно. Коледа е! Онова време от годината, когато празнуваме като по учебник – с началото на декември започваме да се подготвяме. Украсяваме дома и офиса си ... опитвайки се с цветни светлинки и лъска...

Сърдита съм – на целия свят, но преди всичко на себе си... Сърдя се, защото тъпо и упорито продължавам да съм добра... Сърдя се, защото позволявам да ме правят на глупачка... Сърдя се, защото, когато се усмихвам, ми се качват на главата... Сърдя се, защото не успявам да изляза от замъгленото си състояние – такова едно объркано ми е – даже не мога да намеря точните думи, за да обясня... Живота си тече, събитията и те ..., а аз наблюдавам ...като през илюминатор на подводница /не че съм влизала в такава/... как по-големите рибки изяждат по-малките и ...странното е, че дори не се трогвам... Втренчила съм се в една посока и не  обръщам внимание на периферията, а всъщност точно там са знаците от дядо Боже, които трябва да разшифровам ..., но нали съм дете идиотче докато не се изгоря качествено, няма ми дойде акъла    - или то нали имаше една приказка, не ти ли дойде, не го и чакай J

Да се напиеш и да забравиш... Да се напиеш, за да простиш... Да се напиеш, за да си спомниш... Да се напиеш, за да го преживяваш отново и отново... Да се напиеш, за да усещаш... Да се напиеш, защото само това умееш... Да се напиеш, за да заспиш... Да се напиеш, за да се събудиш... Да се напиеш, за да си жив... Сякаш не ти е възможно по друг начин да съхраниш споменът за нещо красиво, което си преживял... Опитваш се! Зареял поглед в облаците, но не ти се получава. Картината се накъсва... Искаш да видиш другият, но не успяваш... Останала е само представата за него... Докосването – виждаш го, но не чувстваш трепета от него... Устните прошепват нещо, но не можеш да чуеш... Очите срещат твоите, но всичко е обвито във воала на мълчанието... Ще се напиеш, за да не свърши... Утрото ще изгрее, а ти ще помниш, че си се напил, за да не забравиш!

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?