...когато приятелят спре да те търси ..., когато не си част от деня му ...от живота му ...., когато крие от теб и радостта, и тъгата си ... , когато му казваш, че си там ..до него ..., за да го чуеш ..., но той не чува теб ...когато се питаш ...бил ли е наистина с теб ...истина ли е било, това, което сте съпреживели ...
...разбираш, че ти за него не съществуваш ...няма те ...в неговия свят ..., а странно той все още е в твоя, защото ти не спираш да мислиш за него ...и да се питаш ...какво се случи ...къде сбърках ... неразбран ли си бил ...
...не ...няма гняв - поне наяве ...няма упреци - поне наяве ...няма нищо ...
...празно пространство ... и една надежда ..., че - ЗАЩО? ...ще получи своя отговор ...и ще продължиш напред ...
3 коментара:
Звучи малко тъжно, но си мисля, че за всяко време, за всеки сезон си има хора, коитобда са в живота ни. Не, че няма приятелства за цял живот. Има. Но "влизаш" в живота на човек с цел, която, когато се изпълни, твоята роля е до тук. До следващия път, когато пак ще бъдеш светлоносител, надеждоносител, смехотерапия и т.н.
Прегръщам те!
да ...така е ... появата на всеки човек в живога ни има мисия ..., но когато някак минат двайсетина години ...не допускаш мисълта, че това ще свърши .... Прегръщам те и аз! Целуни децата ..., а най-малкото нащипи по бузите :)
Непременно 😊
Публикуване на коментар