четвъртък, 3 януари 2019 г.

....сърцето ... / един забравен във времето текст ...

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ...
...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си ..
..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ...
..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ...
...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ...
.....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ...
...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте и в  мислите си ...откривате себе си в музиката ...между редовете ...и сякаш всяка песен е вашата неразказана история ...
...един за друг сте цвят, живот и сила ...един за друг сте свобода ...обречена ...но все пак свобода ...
...никой не знае кога отново .. - но вярвате и все пак знаете, че ЩЕ ...
...че ще се усмихне слънцето ...ще изгреят звездите ...ще ви приюти небето ...
... да откриеш себе си ...да откриеш, че заслужаваш да бъдеш обичан..., че можеш да обичаш ...
....да откриеш, че я има онази любов, описана в книгите ....когато една усмивка ...когато нервното прехапване на устните ...са ти достатъчни ....когато дори докосването на ръцете ...ти стига, за да почустваш, че за другия си  всичко- извън всичко останало ...така, както е той за теб ...

1 коментар:

Iliana каза...

Ей тъй по-честичко да публикуваш забравени текстове. Не само де.
Толкова е хубаво и докосващо.

А беше бебе ...вчера - утре вече на 8

    Беше бебе на два месеца и половина, когато за първи път те видях. Не се усмихваше, не плачеше – стоеше кротко в мен. Без емоция. Разр...