Пропускане към основното съдържание

когато детето разказва ...


....когато детето разказва ...онемяваш ...то не познава всички думи ...не ги е чувало, а за значението на други пита ...


...но умее простичко да ти разкаже за онова, което кара сърчицето му да тупка по-силно ...
...вълнува се ...мама и тате са му обещали ледена пързалка ...и то вече си представя как ще се носи по леда ...как ще се върти като фея ...и ще прави пируети ...за последните няма и идея, че така се наричат ...дори за миг не допуска, че може би, когато стъпи на леда ще се уплаши ...и може би ще се откаже ...и ще трябва мама и тате да го увещават ...и то вероятно ще се съгласи ...защото вярва, че когато те го държат за ръка нищо лошо не може да му се случи ...
...няма страшно, когато малката ръчица е сгушена в голямата ...не са страшни автомобилите, нито лаещите четириноги в дворовете ...
...когато малката устица проговори ...спираш да говориш ти ...започваш да слушаш ...и да чуваш ...дори онова, което детето не казва ..., но ти показва с пърхащи мигли ...
...очите му греят ...и знаеш ...онова, което то чувства е чисто ...неподправено ...
.....то дава любов ...и не иска нищо друго ....освен любов 


Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...