Пропускане към основното съдържание

когато детето разказва ...


....когато детето разказва ...онемяваш ...то не познава всички думи ...не ги е чувало, а за значението на други пита ...


...но умее простичко да ти разкаже за онова, което кара сърчицето му да тупка по-силно ...
...вълнува се ...мама и тате са му обещали ледена пързалка ...и то вече си представя как ще се носи по леда ...как ще се върти като фея ...и ще прави пируети ...за последните няма и идея, че така се наричат ...дори за миг не допуска, че може би, когато стъпи на леда ще се уплаши ...и може би ще се откаже ...и ще трябва мама и тате да го увещават ...и то вероятно ще се съгласи ...защото вярва, че когато те го държат за ръка нищо лошо не може да му се случи ...
...няма страшно, когато малката ръчица е сгушена в голямата ...не са страшни автомобилите, нито лаещите четириноги в дворовете ...
...когато малката устица проговори ...спираш да говориш ти ...започваш да слушаш ...и да чуваш ...дори онова, което детето не казва ..., но ти показва с пърхащи мигли ...
...очите му греят ...и знаеш ...онова, което то чувства е чисто ...неподправено ...
.....то дава любов ...и не иска нищо друго ....освен любов 


Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...