Пропускане към основното съдържание

Събота сутрин - като на кино

Живеем живот като на кино ... Дните и часовете ни до голяма степен са подвластни на сериалите от телевизионния екран /колкото и да не си го признаваме/ и малко или много откриваме себе си в героите и ситуациите, само дето почти никога, в реалния живот, развръзката не е като на екрана.

Събота сутрин. Героинята става рано, преди мъжа и детето, оправя личната си хигиена, гримира се, за да е красива той като се събуди ... Включва лаптопа и зарежда топла чаша капучино до себе си. Задължително с премрежен поглед пали цигара и от гърдите й се отронва дълбока въздишка ...

Въздиша, защото иска да е на самотен остров ... поне за ден. Стъпалата й да оставят следи по горещия пясък, а по тялото й да има капчици морска вода ... вятърът да развява косите й, а слънцето да искри в очите й.

Иска да е в Ню Йорк и ... да е част от групичката на Кари Брадшоу ... Винаги е имала приятели и близки, и по-далечни ..., но никога не е било като при  Саманта, Шарлот, Миранда и Кари ... приятелство с установени традиции за закуска, обяд и вечеря, за делник и за празник, за радост и утеха ... не че е не имала толкова близки приятели, нооооо живия живот някак си праща всеки в отделен коловоз ...

или пък ... с "Приятели", с които да е изживяла младежките си години ... толкова щуро, че да ти се иска да напишеш сценарии ... , за да докажеш, че приятелството между мъж и жена е възможно ...

Дори й се искало да живее на „Уистерия Лейн“ , защото отдавна комшулука не е това, което беше ...

... Събота сутрин ...цигара догаря, последна глътка от капучиното с аромат на ванилия ...време е да направи закуска - за големия и за малкия човек у дома, а след това да пусне "Пенка" да върти ...

Тя е доволна ...събуждането й преди всички не е било напразно ...десет минути, които ще оцветят денят й .... ще се усмихне и ще продължи напред в нейния собствен сериал ..., в който сама пише репликите си - ден за ден :)

Коментари

Iliana каза…
:)
И аз се радвам на малко време спокойствие и кафе преди да станат те.

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...