Пропускане към основното съдържание

обреченост

ще закриват училище /ЗаКрИхА го/  ...във второто по големина село в страната - Айдемир ... до скоро силистренци се хвалехме, че е най-голямото, но последното преброяване промени ситуацията ...
... едно българско село ще остане без училище - до преди няколко години имаше две, остана едно ...сега и то е на път да последва съдбата на побратима си ...

... сигурно има ирония всичко това да се случва в навечерието на 24 май - Деня на славянската писменост и българската култура ... Празникът на учители, ученици, родители, просветители.

... обричаме сами съдбата си ... какво ще е бъдещето ни, когато тихомълком хлопваме портата на едно школо ...може и да има основания за това, защото няма деца и е трудно формирането на класове и въпреки всичко  някак не ми го побира ума да го правим без бой ... предали сме се ...приемаме случващото се вече като нещо нормално ..., защото не е първото училище, в региона, което си отива ...

... дали ще им се празнува след няколко дни? ..дали децата ще имат ищах да занесат цвете на учителката?

Коментари

Dani каза…
Това с обезлюдяването на голяма част от страната ни и отношението към училищата, в частност - образованието, са едно от най-големите безобразия у нас!
И както казваш - всичко става безропотно!
За което съжалявам!
Хубава вечер!

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...