Пропускане към основното съдържание

24 май - знак, че България е държава на духа?

Попаднах на това определение в една новосъздадена фейсгрупа, чиято цел е 24 май да стане Национален празник.
Не ...България не е държава на духа. Ако беше нямаше онези, чието ежедневие е посветено на мисията да възпитават /не визирам само учителите/ да са сред най-големите страдалци на времето, в което не живеем, а съществуваме.

За каква България говорим, когато по улици и витрини рекламните надписи отдавна не са написани на родния ни език. Съгласна съм, че трябва да сме адекватни на промените, на европеизирането, на глобализирането на света и нравите, но никъде другаде не съм попадала на подобна асимилация.

Спомням си, че преди няколко години, по време на дена командировка до Румъния, ми направи силно впечатление, че постери, афиши, рекламни табели и т.н. бяха изписани на румънски език. Латиницата присъстваше само там, където ставаше въпрос за магазини и банки, които са част от големи вериги. Патриотичността на мамалигарите прозираше дори и от факта, че най-често срещаната марка коли по пътя бе "ДАЧИА" - нови, стари но все "ДАЧИИ".

Пък у нас ...ако видиш някоя стока да е БГ ...почваш да гледаш отвисок, сякаш е под твоето достойнство. Сякаш ако на ценоразписа не пише "Баничка" ...ама еквивалента й на английски, това ще я направи по-малко вкусна. Друг въпрос, че те американците май не знаят що е това "мазна баница" + боза или + айран.

Няма да правя лирични отклонения за писането на латиница в чатовете ...изпадам в ужас дори и при мисълта, че голяма част от днешната младеж ползува фонетичен бг - ша търся аз буквите на инглиш, а на екрана да ми излиза кирилицата :)


Горчивата истина според мен е, че са малцина онези, които истински съзнават силата на празника 24 май - Ден на българската просвета и култура и славянската писменост ...мнозина приемат това просто като даденост...не усещат силата на словото и на познанието.


24 май е просто поредната дата от календара ...Денят, в който не сме на училище, не сме на работа ...и отиваме на манифестация на училищата и да зяпаме абитуриенти ...пардонь - днес на манифестацията вече и викат дефиле.


24 май е денят, когато по навик поздравяваме учителите и им мятаме по китка цвете ...усмихваме се и не си даваме сметка, че всъщност това е празник на всички онези, които с творчеството си, с уменията си, със знанията си създават онези неща, от живота, които наричаме изкуство и култура.


24 май е знак не, че България е държава на духа ....
24 май трябва да бъде знак за силата на българския дух!!!


Коментари

Всъщност самото понятие -държава на духа е една утопия. Нека погледнем две древни държави, които днес са известни със духовните си символи и философии -Тибет и Индия. Едва една шепа от хората в тях са допринесли за развитието на духовността и навсякъде е така. Повечето хора се интересуват повече от материалното и така е било винаги. Замислям се, ако някога човечеството реши проблемите на ежедневието и хората престанат да се тревожат за хляба, дали нещо ще се промени? Лично аз не вярвам, но може и да греша:(
Neizi_ss каза…
не мисля, че ключа за палатката е в решението на материалните проблеми ...та нима, когато е избухнала Френската революци, та нима Възраждането ... нашенското, та и чуждоземсокото са били в периоди на задоволеност на масите :)
Това се опитвам да кажа и аз, но във всички тези периоди на възход, пак нещата са се правели от една шепа хора. Останалите просто не са пречили.
- каза…
Честит празник и дано с годините той се превърне за повече хора в нещо повече от поредната дата в календара..
september-silvia каза…
НЕЙЗИ,ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СКЪПА,КОЛКОТО И АНАЛИЗИ ДА ПРАВИМ ,ТОЗИ ПРАЗНИК СИ Е НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ И ВИНАГИ ЩЕ ГО ИМАМЕ И ОТБЕЛЯЗВАМЕ ПО НЯКЪКВ НАЧИН!
Анонимен каза…
Извинявам се за самоличността на "анонимен", която използвам, но съм от поколението, което се учи на и-нет, но още не е на "ти".
Името ми е Вили Алтънов, преподавател съм и докторант в НБУ по дисциплини, свързани с богословие, история на културата, социология на религията и пр.
Първо, поздравления към авторката, Нейзи - много интересна и правдива критика.
На Владимир Иванов имам да кажа, че много добре почва с примерите за Тибет и Индия, но им дава не най-добрите анализи. Защото днес Китай и Индия бележат бум в икономическото развитие (Япония, Корея, Сингапур и Тайланд не ги броим), преди всичко, поради здравата духовна основа, които имат в продължение на хилядолетия, която по някакъв начин се е изписала на "сърцата" на гражданите им. А Западните държави не са това, което са, поради материалните придобивки, а имат материални придобивки, защото зад гърба им стои около 2000 г. непрекъснато духовно развитие и история на Християнската църква - етика, законност, ред и пр.
А България днес е развалина, защото отдавна рушат тук - първо Византия, после Османска империя, в същото време Византийски елит, който знаем като "фанариоти" унищожава всеки документ на не гръцки, който се намери там, в преследване на Великоеладската си идея, а към днешна дата от 1944 г. се прибавиха и руски марионетки (комунистите), които в угодничество на Русия фалшифицираха Българската история, за да направят нищожна страната ни, че да изпъкне величието на тяхната "Матушка". Така че, тук духовността отдавна се преследва, но най-много в последните 66 г., което отчита и авторката.
А относно това - св. братя Кирил и Методий Българи ли са или не, живяли ли са в Българска земя, азбуката Кирилица Българска ли е и кой точно измисли измисления празник "24 май", което има и негативни последици за България може да прочетете в статия "Какво точно празнува `славянския` свят на 24 май? Едно голямо нищо" на адрес http://aig-humanus.blogspot.com/2010/05/24_25.html.
Същата е публикувана на хартиен носител в настоящия брой на в-к "Гражданинъ".
Там аргументирано доказвам произхода на много от вярванията, които битуват в душите на повечето Българи, за съжаление фалшифицирани и с доказано пагубни за съзнанието ни последици.
Но това ви го препоръчвам само в случай, че желаете да знаете истината и за целта сте готови да чуете и странични гледни точки, от които малко ще ви се развали комфорта, но и ще получите шанс да формирате едно по-основателно и по-правилно национално самочувствие, основано на по-правдива история за отминалото ни величие.
Така че, изборът е ваш "(Нео) - синьото хапче или червеното"?..
Bla каза…
Държава на духа? More like: държава, която духа.

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...