Отпосле обаче ти идва ..., че той българският език е толкова богат, че винаги има какво да се каже още ... Да, ама другите ги коментират, а тебе не ...е много ясно --- интересен е този, който е поставил началото ... който е казал А, докат стигнат до Я на другите им окапва сопола :) После стопляш, че всъщност не коментарите правят твоя блог, не го правят и броячите отстрани, които отчитат кой е влязъл, откъде е влязъл и как е попаднал на блога ти ...
"Джули и Джулия" - за Джулия Чайлд и Джули Пауъл ...Филмът е по мемоарите на Джулия Чайлд "Животът ми във Франция" и култовата книга в световната кулинария "Джули и Джулия" от Джули Пауъл. След Втората световна война в Париж живее Джулия Чайлд (Мерил Стрийп), чийто мъж е на работа там. От скука тя написва книга с рецепти Mastering the Art of French Cooking, с която препоръчва френските блюда на сънародниците си. Написана с хумор и блестящ стил, книгата отваря вратите на Джулия към тв кулинарно шоу. Половин век по-късно Джули Пауъл от екипа, който възстановява Световния търговски център в Ню Йорк, решава да сготви манджите на Чайлд и да ги опише в блог. Той става един от най-известните в света, тя написва книга, а Нора Ефрон заснема филм за двете жени и техните семейства.
За да не изпадна в глупаво положение и да се правя на кинокритик :) тъй като не съм ... ще постна коментар, който обаче казва всичко онова, което мисля и аз ... просто описва цялото ми впечатление ...
Клодия Пуиг, USA Today: Това е най-смешният и най-въздействащият филм на режисьорката и авторка на сценарии Нора Ефрон. Тя миксира две паралелни истории, отдалечени с няколко десетилетия една от друга, и създава прекрасен разказ. Не е необходимо да сте гурман, за да харесате "Джули и Джулия".
Филмът е вълнуващ, с чудесни изпълнители и щастливи изненади. А за хората, които обичат храната, филмът носи специфичното удоволствие да научат неща, които не са знаели.
Мерил Стрийп е в ролята на Джулия Чайлд, която раздава кулинарни инструкции, станали библия за мнозина, но и пародирани от самата им авторка. Тя живее щастливо с мъжа си дипломат (Стенли Тучи) в Париж. Животът й се променя, след като след 8 години писане тя издава книга с рецепти на френски ястия. Мерил Стрийп я играе забележително и интелигентно, показвайки неизчерпаемия ентусиазъм на героинята си.
Ейми Адамс пък е Джули Пауъл, професионална съставителка на кръстословици. Тя решава да сготви 524-те рецепти на Чайлд и да опише работата си в блог. Крис Месина е в добрата поддържаща роля на съпруга на Адамс.
И нещо, което ми грабна окото като термин - Синдром на дефицит на внимание - от това страда героинята на днешното време Джули ... тук все едно видях себе си ... понякога с толкова много идеи в главата ..., но рядко довършвам .. и то не защото нямам желание, ами все не ми стига времето и не успявам да се концентрирам и да се организирам ... понякога съм хиперактивна, друг път хипер-а се е затрил нейде по пътя ... Няма шанс да направя кулинарен блог ... обичам да готвя и да ям, но не и по този начин, както тези две дами ...но докато гледах филма, се засрамих ...щото се сетих, колко много неща има в живота ми започнати, но не довършени ...и ако хората си правят списък с това, което искат да постигнат ... моя списък ще е - Това, което трябва да довърша :) Абе ...все требе съм наопаки на другите :)
Аре ...Наздраве ...от една седмица вечер пийваме с моичкия бира в кутийка - оригинална немска за износ - нечетливо име ....ми БИЛЛА - пуснали на промоция 15 бройки за 7 лв. --- и ний подвластни на примоциите ....жулим бира ... сещам се коги преди Нова година ядохме три кила банани ...щото му се прияло на момчето :) и две буци сирене така измоцахме - а най-новата мода е ляб и кисело млеко :) за цели 59 стинки ...ми на далавера си е к`во :)
Коментари
И Владо май го е казал най-точно преди мен:)
Не мога да обясня смислено защо в дадения момент слагам даден материал:))
Ето - сега ми хрумна нещо : Все едно бъркам в някакъв дълбок джоб, в който зная горе долу какво има, но не помня точно, вадя каквото хвана, пляскам го на масата (разбирай в блога) ..и понякога и аз се чудя :)))
Стесних много и кръга на блоговете, които посещавам, защото ми омръзна да чета едно и също. Като каже някой "Аватар" и всичко живо започва да блогва за филма, Аватар, Аватар, Аватар... докато излезе някоя друга тема на мода. Личните дневници ми останаха най-интересни, защото там нищо не се повтаря и винаги имаш какво да научиш, както и да си свериш часовника с другите.
Поздрави, Нези :-)
@Кръстю - като каза джоб, все се сещам за момент от детството ми, когато от джоба си дядо ми вадеше дъвка ИДЕАЛ - не дължим обяснения никому :)
@Руми - точно и ясно казано - каквото ни дойде - това трябва да е :)
@Аквичке - все не ми остава време да драсна пет реда, за това, което прочетох при теб относно коментарите и блогването ...но се радвам, че ти драсна тук ...оставям коментарите отворени, защото така от време на време си сверявам часовника ... а и забелязах, че коментират хора, с които ми е приятно да обменям мнение
@Neizi, за малко съм се деинсталирала, дадох си почивка от много неща, включително и нета понамалих. И не коментирам много по блогове напоследък, иначе ви чета най-редовно през RSS четеца.
Прегръдки :-)
@Bla - болест е и няма да споря ... Самия факт, че цял ден съм на работа - голяма част от времето прекарвам пред компютъра пишейки ...и паралелно с това ровейки се тук и там ..и като се прибера пак бързам да заседна на бюрото - паралелно бъркайки манджата на котлона или бършйки прах .. .значи е болест - още обаче не могада определя дали ми харесва да съм болна или не :)
Гушш:)
пс- Аквиииии...и аз чакам да се "върнеееш":))))