Памет и забрава! Историческият път на България криволичи през земни висини и небесни пропасти, но никога по тихо дремеща равнина. Както човек не може да се отърве от миналото си, защото идва оттам, така и българинът носи в себе си своята по-далечна и по-близка история. Дори когато мнозина не я чувстват определено, тя присъства в душите им ведно с кръвта на дедите. Личната съдба е частица от народната. Десетки поколения българи са се възпроизвеждали на тази земя, предавайки не само черти на лицата и характерите, но и легенди и песни за повратни събития и безсмъртни герои. С годините на залеза човек преиначава умишлено или невинно и забравя, но родословната памет на българите притежава неизтощима съживителна сила, възкресяваща от пепелта на изгореното време картини и образи.Къкринското ханче! Легенда и истина - ведно. Кошмарно предание, поело по пътя на историята с кервана на годините, а с него и поп Кръстьо, като черна птица продължава да тревожи сънищата на потомството.
Декемврийска нощ, дълбока зимна тишина, неулегнал подло скърцащ сняг и оня безпощаден плет - спрял полета на Апостола. И днес пред очите на историята чернее фаталната нощ и в нея греят незалязващите сини слънца на Дякона Левски. Любовта на българския народ е тази, която възкресява във времето лика на Апостола пред мен, пред теб и пред всички нас.
Жертвоготовност и борчески плам осветяват челото му, приличащо на старопланинско било, брулено от ветрища и снеговеи. Юначен образ, възпят от народа. На вид спокоен, но явно предизвикан, мята фесове и огнени плесници. Търси сам изплашените неуловимия. Да търсиш сам себе си и да не можеш да се откриеш. Дни, месеци, години! Човек ли стои насреща или митически герой?!?
Напред във времето е пътят му, напред са вперени и гълъбовите му очи. Земята лежи пред нозете му като кървава карта без име. Пътят е един, без страх, с куршум и сабя мечтата е - България свободна!
И тръгва сам! След него хиляди! Един народ! Една страна с озлочестено име! Пътува Левски, пътува с една единствена мисия - да създава герои и да възражда гордостта на българина. Само Балкана може да му съперничи по издръжливост и вятърът по пъргавина.
Къкринското ханче! И онази мразовита нощ с хлъзгавия сняг. Върви Апостола пред зоркия поглед на поколенията. Горд и непокорен. След него е сянката на расото, която ще го погребе. Но той не вярва. Сините слънца горят в очите му и от заскрежените вежди се стичат капки по лицето. Не сълзи, а снежни капки оставят светла диря във времето.
Къкринското ханче! Тежко скърцащ сняг, а "зимата пее своята зла песен". Човешките спомени се заличават от водопада на времето, както вълните заглаждат следите по пясъка, но народът ни не е пясъчен замък, а верен на героите си като Стара планина.
Февруари
7 коментара:
Нейзи, настръхнах докато го четях. Блогадаря ти и прекланям глава пред Апостола!
Благодаря и аз!
Учеха ме да уважавам и почитам историята.И аз го правя.Но винаги съм смятала,че нацията ни не почита паметта си-забравили сме я в стремежа си да градим бъдещето.Не осъзнаваме,че именно това бъдеще се гради на основите на миналото.Благодаря ти Нези :)
В годините научих именно това, че добра или лоша историята е миналото ни и трябва да го помним и почитаме - каквото и да се е случвало, то е оставяло своя отпечатък и за времето си е било може би правилният избор - поуките от грешките са вече отделна тема ... по цял свят почитат вождовете си ... отбелязват ако те са били тирани ..., но никога не рушат и не отричат онова, което е било ... защото то ва означава да отрекат съществуването на предците си
Поп Кръстьо не е предателят.
Преди няколко години беше доказан този факт .
Но, не и преди да е написано това :)
Никога няма да забравя как началната ми учителка ни четеше една книжка за Левски - животът му, написан в рима. Настръхвахме, докато я слушахме. Убедена съм, че днес всеки от нас помни този момент и, по-важното, помни и уважава образа "Левски".
Публикуване на коментар