Пропускане към основното съдържание

Мисиите изпълнени .. :)

Важно съобщение - за всички, които са се разтревожили дали ша мърдат хора по екрана на ТВ-то и дали мама е успяла с подаването на заявлението си за червен паспорт ....

Вече сме част от семейството на Булсатком /за рекламата могат почерпят :)/ ...

Втората мисия също е успешна /само дето докат дошъл реда на мама системата се скапала ...но тя стоически издържала докато я оправят - макар, че според нея - тя е била каръка и вика, ако си бях тръгнала сигур щеше по-бързо да стане :)/ ...но накрая всичко е добре, когато свършва добре :) или нещо подобно беше ...

За съпричастните и трощаши китки от мисъл по нас - БЛАГОДАРСКО ... като си налея довечера ракийка - ша пия по една за вашто здраве и красота!

Коментари

MadWizard каза…
Миткови ли?


Тези са шпиони!
В предното не посмях да коментирам. Но тука вече ви подкрепям че издържахте.
Temenuzhka Petrova каза…
Брава, брава :)във вас двете никога не съм се и съмнявала:)
september-silvia каза…
Нейзи,наздраве и от мен за ракийката,нищо ново под слънцето бейби,бъди въпреки всичко щастлива,целувки от мен много!

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...