Много сме, Силни сме!

Премина и публичното обсъждане на бюджета. Ако питате колко граждани имаше – откажете се да получите свестен отговор.

Всъщност граждани колкото искате – само че, както се изрази един колега – обичайните заподозрени – служители в общинската администрация и подопечните й звена.

Общински съветници – двама, единия в качеството си и на журналист.

Миналата година поне бяха трима.

Някои от местните ни депутати сигур ще възрази, че са взели дейно участие при изготвянето на бюджета и са го разглеждали в комисии, но въпреки това… гражданската ми съвест допуска, че присъствието им е почти задължително на подобно мероприятие.

Гневът ми обаче не е насочен към тях толкуз, колкото към съгражданите ми.

Много сме! Силни сме – но май само в рубриката за коментари в новинарските сайтове и във форумите, където кой не скача е червен.

Там плюем, лижем и мажем, та свят да ти се извие.

Кметът ни е черен, общинарите и те – никой за нищо не става – само ние сме най-знаещите и можещите.

Да не говорим, че малцина са официално регистрирани и не се крият зад псевдоними или зад простото и невинно определение – анонимен/на.

Защо снегът не е почистен, защо по тротоарите ходим в партизанска колона, защо няма места за паркиране, защо все уж правим инвестиции, пък сме все на червено и с дефицит…въпроси, които се задават под прикритие, но никой не застава открито да попита – Защо, Кмете?

Никой не излиза да си признае, че е гласувал за това управление – щото тогава няма да му стиска публично да изрази недоволството си.

Всъщност май нямам основание да се сърдя.

„Булгар,булгар!” е достатъчно да кажем и да замълчим.

Коментарите са излишни. Сякаш сме генномодифицирани да бъдем лоши, завистливи, злобни и иронични – що е туй градивна критика е понятие като гражданското общество, което скоро няма да запознаем отблизо и подробно.