Пропускане към основното съдържание

Аз съм бъл/гърче!

Бъл/гърче да се наричам, първа радост е за мен!

Радост, радост, ама то сиренето е с пари.

Нали знаете стария лаф – дето вече и мама на тати не дава без допълнително финансиране. Вече не знам дали искам да съм българче или гърче.

Били сме по-евтини от гърците десет пъти. Като се потрошим по улици и тротоари в поледицата например ни плащат обезщетения в размер от 3 до 5 000 лв. А познайте сега на древните елини колко им снасят застрахователните компании – от 30 до 50 000 лева наши пари. Вярно, ние плащаме полици от по 60 евро, а гърците дават 300 евро. Но и заплатите им са други.

Как да не искам да съм икономка или камериерка нейде по островите - 700 евро заплата дават хората, за бакшиши не говорим. Че това откъдето и да го погледнем, е три пъти повече от това, което получават в Силистра хора със сравнително престижни професии. Какво остава да говорим за мизеруващите с минимални доходи, които на всичкото отгоре и не получават редовно.

За пенсионерите ще замълча, че нищо ободряващо не ми идва наум.

Работата ми замирисва на море, ама не на Черно, а на Бяло …

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...