Пропускане към основното съдържание

Левски бил - некакъв от връх Вола

На въпрос Кой е Левски, как и къде е умрял? - отговорът на пъпчив тийнеджър
/ всъщност бях с гръб към телевизора и по тази причина не разбрах как изглежда/
отговори - Ми не ме занимавай с такива въпроси - Некакъв там от връх Вола ...

Не знаех дали да се възмутя, дали да благословя майка му и баща му, или да се просълзя от ужас, че това е така бленуваното от нас Бъдеще ...



Учениците в новинарската анкета не знаеха кога и от кого е основана България ...осмокласници казваха, че са забравили, щото било отдавна времето, когато са го учили ...

Е щом осмокласника твърди, че е миналоооооооо мнооооооогооооооооо време от тези часове по история ...... не знам аз какво да кажа, или по-големите от мен на години.
Каквото и да кажа, каквото и да изкоментирам ... ще е бледо копие на истинските ми чувства ...
Не искам да звуча като възмутена стара мома ... щото нито съм стара, нито съм мома ... И аз в ежедневието си използвам думи, които нямат нищо общо с изискаността на българския език ... усеща се и мекото произношение, характерно за родния ми край ... дори когато изливам чувствата си, тук в блога, си позволявам лукса да не спазвам правописа ..., но всичко това аз го правя съвсем съзнателно ... и много добре знам какво да кажа, как да го кажа и напиша, когато иде реч да се държа на положение...
Няма да повярвате, но за миг се почувствах като проф. Юлиян Вучков, бях на ръба да изразя съчувствието си и да призная, че май Дедото не е толкова изкуфял ...

И пак се връщам на въпроса, останал без отговор - Кога и от кого е създадена Българската Държава ....?
Ако съм на мястото на родителите на тези деца ...ще се самобичувам публично ...
Ума не ми го побира ....това е!

Коментари

Ти не ги питай кой е Левски и къде е умрял, ами ги питай кой е Константин, за питона да ти покаже - питона, който гледа във гаража... :D

Сега, шегата настрана. Ще оставя настрани и факта, че не смятам Левски за най-великият.
Но ако задам въпросът "Кой е св. Йоан Кръстител и защо е бил обезглавен?", наричащите себе си християни, убедена съм, ще да мънкат под нос. И отговорът им надали ще се различава от този на пъпчивите незнайковци.
Причината е в това, че мъртвите личности, макар и значими, са безинтересна тема, още по-малко са пример за подражание. Далеч по-привлекателни са им живите идоли, на които нищо човешко не е чуждо.
Затова и не ме учудват подобни отговори, колкото и потресаващо да изглежда.
Не, че ми харесва.
Omnia каза…
Е, па прав си е човекът- то за него е по- важно кое маце да забие в петък вечер, къде да се освятка до безпаметност или пренесе във вселената на амфетките- това са стойностите в днешно време. К'ъв ти Левски, к'во ти възпитание, каква история и национално самосъзнание, гордост национална...пфу, не ме занимавай с глупости, както се пее в една култува песен.
Трагично, но факт на съвремието ни, срещу който сме просто безсилни, защото на никой не му пука кой е Левски, ако не му е търговски или интригантски изгодно...
september-silvia каза…
За жалост, трагедията сред подрастващите и тяхното познание по различните предмети е отчайващо,било то по история,литература и други подобни,явно българския учител,родител,психолог,философ и др.въобще не си върши работата или просто не е интересен на поколението което расте в момента....

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...