Пропускане към основното съдържание

Phot-report


ФотОко

Кметът Иво Андонов показа как се играе шах ...

28 февруари

Тук позира с колегата от в. "24 часа" Йордан Георгиев

Празник на хубавото вино и на неговите майстори - кадър за спомен от "Силвин`2009"

Село, мое - родно село! Е на мен не ми е родно, но се чувствам добре, когато отидем при тати "свекър" - бия го на табла / рядко де/, хортуваме си с мама свекърва, а Тоши - той има работа - да нахрани овцете, да изчисти на Гошовците /вече ножовете са наточени , зъбите също/ :)
Я да видим - ам`чи то дошло 1 март - векинта сме са закичили да сме бели и червени, румени, засмени!
Кукери прогониха злото в селото


И тази година бе спазена традицията в силистренското село Професор Иширково. 
Кукерската група от ранни зори тръгна да обхожда улиците, от къща на къща, да изгони злите сили и да донесе здраве и добра реколта на съселяните си. Младежите обявиха война на духовете и греха и поеха на поход срещу демоничните сили в селото. Стремежът бе да се обиколят всички къщи, защото хората вярват, че ако пропуснат някоя, това ще донесе лоша поличба за стопаните й. 
Булка, дяволчета и кукери, които ги пазят, циганин, циганка и циганче са основните персонажи в това силистренско село. Неизменна част от групата е и музикантът. Когато се съберат на площада в края на деня, иширковци се опитват да откраднат дяволче или да скочат на булката, но с пожелания за здраве получават солидна порция пердах. По избор можете да си изберете кукерите да ви изиграят хоро, да направят кушия или просто да хванат циганката и да я ступат.
Боят лекува – това е основната максима на кукерите в с. Иширково и с 
удоволствие размахват гегите.
Танците на кукерите плашат лошите сили, пропъждат студа и правят място на пролетта, а звукът на хлопките е знак, че е време хората да тръгнат по нивите, но... чак след като празникът завърши…
А това тук ...хихихи ...Това е опитът ми за Руло "Стефани" ...като за първи път беше добре,  но и на фасон го докарах :) Абе гладни нема останем :)  
Пък и да останем - нема опасност да се затрием ... имаме си резерви :)
И за да си напопмам самочувствието - непоказвани досега кадри ...
Солен кекс и ....
..... палачинки!
Ау ...ма аз още не съм се пофалила с подаръка си за св. Валентин ...те това подарих на мойто Слъчице :)/то ша стане вече месец ...ма к`во от туй/ - като сме почнали да си споделяме - поне да е докрай!!!

 



Имаме ли нужда от Ден за прошка?!

С вино бориха кризата, а кукери подгониха демони!
Простихме, а простиха ли ни?
За прошката ми е думата!
Дали е нужно да чакаме цяла година, за да простим и да ни простят?
Но и този един ден в годината ни е даден, както много други, за да потънем в размисъл и да признаем пред себе си какви са ни греховете и какъв е животът, който живеем. 
Да се научим да прощаваме, нека това е урокът, който да си повтаряме ден след ден, година след година.
Знаете думите Господни: “Който е безгрешен,нека хвърли първия камък!”
Нека не съдим себеподобните си. Нека не одумваме битието им. Нека просто приемем различните!
Да погледнем в сърцата си през призмата на обичта, а не на егоизма и гордостта си...!
Простете ни!
Просто да ви е!



Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...