четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Flower transmogrifications

Докато си мислех дали да вляза в банята и да се заема с маскиране на побелелите си въпреки крехката :) си възраст от 31 години :) коси - или да се отдам на почивка се замислих през колко перипетии е преминала рошавата кошница на главата ми. Смених почти всички цветове на дъгата, но сякаш намерих себе си.. Всъщност не съжалявам за нито една промяна – тя е била актуална, както за времето, така и за душевността ми. 
/Това не означава че избирайки черния цвят – ми е станало мрачно …/ 
Може би просто пораснах, но комай не съвсем – все още ми са правят лудории – и не си ги спестявам, когато ми се отдаде възможност …
Днес си говорех със Светулката, че не искам да пораствам – искам да си остана такава, каквато съм сега – говоря за светоусещане и настроение. Иначе ако си мисля, че времето ще е безмилостно към появата на бръчки и болки в ставите …няма да ми се размине :)

Ако някой чете това ще си помисли – да й имам проблемите на девойката …
Е не може всички да сме умни, интелигентни и красиви.
99 % сме такива, каквито сме … и ако живеем живота си с усещането, че не сме случайно на този свят, значи сме ХОРА.
Всеки има своя собствена мисия за промяна и за съществуването си на тази ЗЕМЯ и е добре да се замислим върху това.

Едва ли сме се родили само, за да консумираме …Тъпо е, ако ще е такъв живота ни.
Затова докато е време да се вземем в ръце …щото ако чакаме някой с вълшебна пръчица да оправи нещата – значи нямаме никакъв шанс …

Цветовете на косата са нещо дребно …но цветовете в обществото ….те правят нещата красиви, жизнерадостни и слънчеви …нека към тях се стремим ...


Няма коментари:

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...