Пропускане към основното съдържание

Flower transmogrifications

Докато си мислех дали да вляза в банята и да се заема с маскиране на побелелите си въпреки крехката :) си възраст от 31 години :) коси - или да се отдам на почивка се замислих през колко перипетии е преминала рошавата кошница на главата ми. Смених почти всички цветове на дъгата, но сякаш намерих себе си.. Всъщност не съжалявам за нито една промяна – тя е била актуална, както за времето, така и за душевността ми. 
/Това не означава че избирайки черния цвят – ми е станало мрачно …/ 
Може би просто пораснах, но комай не съвсем – все още ми са правят лудории – и не си ги спестявам, когато ми се отдаде възможност …
Днес си говорех със Светулката, че не искам да пораствам – искам да си остана такава, каквато съм сега – говоря за светоусещане и настроение. Иначе ако си мисля, че времето ще е безмилостно към появата на бръчки и болки в ставите …няма да ми се размине :)

Ако някой чете това ще си помисли – да й имам проблемите на девойката …
Е не може всички да сме умни, интелигентни и красиви.
99 % сме такива, каквито сме … и ако живеем живота си с усещането, че не сме случайно на този свят, значи сме ХОРА.
Всеки има своя собствена мисия за промяна и за съществуването си на тази ЗЕМЯ и е добре да се замислим върху това.

Едва ли сме се родили само, за да консумираме …Тъпо е, ако ще е такъв живота ни.
Затова докато е време да се вземем в ръце …щото ако чакаме някой с вълшебна пръчица да оправи нещата – значи нямаме никакъв шанс …

Цветовете на косата са нещо дребно …но цветовете в обществото ….те правят нещата красиви, жизнерадостни и слънчеви …нека към тях се стремим ...


Коментари

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...

Къщата на мечтите ми ....

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :) Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :) ... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ... Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали...  (не`ам претенции щото съм скарана с понятията)      Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да...