Искам да се возя на Маруся ...!
Помните ли я тази детска руска анимация ...аз смътно, но репликата много ясно. Откъде ми хрумна и аз не знам. Може би в отговор на новинарските емисии - протестите, криминалните хроники, викове за оставки и т.н. - криза - политическа, икономическа, газова и всякакви други подобни ... как да не ти дойде на ум нещо свежо, нещо което да те защити и да те съхрани.
Вече не знам от тия дето ни докараха до тук ли да се пазя, или от себеподобните. Губим човешкия си облик. Вече не знае човек на кого да вярва. На всяка крачка ни дебнат интриги и лицемерие.
Страх те е да си отвориш устата, щото тоя отсреща може да е на ЧОВЕКА, човек. И да се чудиш после кое, откъде ти е дошло. Не сравнявам с Татовото време - за страха говоря. Но и днес сме цъфнали, та сме вързали.
Има свобода на словото и мисълта. Но задържаме истината за себе си. Така е просто по-сигурно.
Почваш работа нейде, службица-нормална, изпълняваш си длъжностната характеристика - но понеже си прям, понеже не даваш евалла на преминаващите границите на добрия тон, поведение и обноски, те нарочват - що ...щото има опасност да им развалиш рахатлъка.
Е то от такива да те е по-страх, отколкото от ония горе- по високото дето ги брули вятъра.
Казват слободия, анархия и т.н.
По-точното описание е - Царя дава, пъдаря не дава ...! - това на регионално ниво. А докато ние тук не влезем в крачка, не може да очакваме нещо да се промени.
Всеки си мисли, че е хванал чичото за шлифера, и че ще векува.
Спомням си като малка, че винаги когато направех гаф ...и ми дърпаха ушите преди лягане ...сутринта се събуждах с мисълта как вече ще съм добро дете, как повече няма да правя бели и да създавам неприятности ... Новия ден започвах с писане на дневник .../и така безброй сутрини все наново /// Миех си зъбите, подреждах си бюрото, играчките, дрехите. Стаята ми ставаше като модел от "Наш дом" ... и си мислех, че това начало на деня ...ще ме промени ...Наивно, по детски ...
За съжаление в реалния живот на възрастните нещата не са толкова лесни...
Но ако всички заедно решим утре сутринта да се събудим с мисълта за промяна, подредим си работното място, подредим взамиоотношенията си, обадим се на някой, когото сме нагрубили или наранили, усмихнем се на бармана в кафетерията, поздравим дядото на ъгъла, който отива да си купи хляб - и се радва, че е жив, вместо да окайва старините си и да мрънка, как го болят краката ...тогава може би ...заедно ще отидем в Лунапарка и ще се повозим на Маруся ...а тя ще ни отведе в един по-добър свят, основите на който сме поставили ние ...
Коментари