Пропускане към основното съдържание

Love as the sun beam

Усмихнато Фифи!
Ще вземе да ми хареса обръщението ...у дома ми викат Зайчо Байчо и пате ..., а аз като река да се самоиронизирам почвам ... слонче в стъкларски магазин, тюленче или клатушкащо се пингвинче ...а иначе ...Той е моят Мечо Пух или Слънчо ...
Откъде започнах и къде стигнах ...
Това е за онези, които усещат любовта с всяка въздишка, с всеки лъч на слънцето, който си проправя път през облаците, с оголените клони на дърветата и нетърпението отново да се разлистят ...Любовта е в клаксоните на автомобилите, които ни заобикалят, в кучетата и котките, които са превзели градинката до блока... Тя е навсякъде и винаги близо до нас ...много по-близо от ръка разстояние ...Не е нужно да се протягаме, за да я докоснем ... Нужно е само да се усмихнем и да поемем въздух ... 
Усещате ли как се разлива в кръвта ... как Ви затопля и как сърцето започва да бие по-учестено ... Да - Това е тя ... в онзи трепет, който провокира импулса на тялото и вие протягате ръка да докоснете устните на любимия човек... той ви отвръща ..., защото и той е поел спасителната глътка кислород и е усетил всичко онова, което и Вие.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...