C`est La Vie

кога разбираш, че едно приятелство е свършило ... ...когато приятелят спре да те търси ..., когато не си част от деня му ...от живота му ...., когато крие от теб и радостта, и тъгата си ... , когато му казваш, че си там ..до него ..., за да го чуеш ..., но той не чува теб ...когато се питаш ...бил ли е наистина с теб ...истина ли е било, това, което сте съпреживели ... ...разбираш, че ти за него не съществуваш ...няма те ...в неговия свят ..., а странно той все още е в твоя, защото ти не спираш да мислиш за него ...и да се питаш ...какво се случи ...къде сбърках ... неразбран ли си бил ... ...не ...няма гняв - поне наяве ...няма упреци - поне наяве ...няма нищо ... ...празно пространство ... и една надежда ..., че - ЗАЩО? ...ще получи своя отговор ...и ще продължиш напред ...

на пътеката си ...сам ..със своите решения ...със своите проблеми ...със своите демони ... ...размишляваш ...търсиш знак ...кога ще е моментът ...да направиш едно или друго ...да продължиш напред ... или да свърнеш в храстите ...само не назад...там път няма ...там са провалите и успехите ...в минало време ... ...днес ...сега ... е време за нови ... ...оставаш сам ...чуваш вътрешният си глас ...нашепва ти ...да замълчиш ...да се смириш ... ...не искаш ...това не си ти ...

....когато детето разказва ...онемяваш ...то не познава всички думи ...не ги е чувало, а за значението на други пита ... ...но умее простичко да ти разкаже за онова, което кара сърчицето му да тупка по-силно ... ...вълнува се ...мама и тате са му обещали ледена пързалка ...и то вече си представя как ще се носи по леда ...как ще се върти като фея ...и ще прави пируети ...за последните няма и идея, че така се наричат ...дори за миг не допуска, че може би, когато стъпи на леда ще се уплаши ...и може би ще се откаже ...и ще трябва мама и тате да го увещават ...и то вероятно ще се съгласи ...защото вярва, че когато те го държат за ръка нищо лошо не може да му се случи ... ...няма страшно, когато малката ръчица е сгушена в голямата ...не са страшни автомобилите, нито лаещите четириноги в дворовете ... ...когато малката устица проговори ...спираш да говориш ти ...започваш да слушаш ...и да чуваш ...дори онова, което детето не казва ..., но ти показва с пърхащи мигли ... ......

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ... ...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си .. ..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ... ..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ... ...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ... .....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ... ...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте ...

Прочетох откъс ...разказ или размисли ...спомен истински или фантазия ....не знам ...Не попитах ...Знам, че тя обича да пише ...да чувства, ...да споделя .... И винаги думите, които прочитам ме карат да се чувствам особено ....докосват ме ...тънка струна в душата ми запява песен ... там, нейде между редовете, винаги откривам себе си ... ...този път се влюбих ...не в човек, не в животно, не в цвете ...влюбих се в дума - ТИШИНЕЯ ... - едно друго мълчание, което се ражда за няколко мига в живота ... ...замислих се за онези мигове в моя живот, които са ме карали да изпадна в тишинеене ....имало ли ги е ...усетила ли съм ги ...накарали ли са ме да се почуствам така ...както, когато я открих - нея думата ... ... тишинея ...онова мълчание, което се случва рядко ...миг от живота ти, който искаш да запазиш ...да помниш ....

когато искаш да си себе си ...когато искаш да си истински ... когато си видял светлината в края на тунела, когато се чувстваш силен, че никой и нищо не може да те нарани, когато си намерил очи, които да те видят в същността ти, когато си намерил сърце, което да бие заедно с твоето ... когато си намерил устни, които да шепнат в едно с теб ..., к огато липсващата струна се намери ...и засвири нежна мелодия, тогава нямаш право да бъдеш нещастен ... ти си свободен ... да избереш да бъдеш щастлив ...

Прочетох, че бурята карала дъба да пуска по-надълбоко корени ...нещо като приказката, че каквото не ни убие, ни прави по-силни ...и колкото по-дълбока е дупката, в която сме паднали- толкова повече се амбицираме да излезем от нея ... Житейският ми опит е доказал, че дозата истина е доста голяма ... Ставаме наистина по-силни ...не позволяваме да бъдем съборени втори път от една и съща буря ...накичваме си обеци за урок ...и дълго помним студените душове, предателствата и несгодите ... Но истина ли е образът, който изграждаме ...Не е ли той просто обвивка на ранимата ни душевност ... или както наскоро научих, че жената, която плаче, не е слаба - тя просто се е уморила да бъде силна ... Истината, горчивата истина е, че колкото и бури да минат през живота ни ...винаги ще се намери някоя нова ..., която не познаваме ...тя ще ни обърне с хастара навън, ще извади на показ неподозирани, от нас самите дори, страни на характерите ни ...ще ни покаже чувства, които не сме изпитвали ... ще...