C`est La Vie

/Бел.ред. още в началото .... Не искам да засегна приятелите си, които вече са копи/пейстнали на стената си подобен статус ...Просто моята гледна точка е малко по-различна!/ Всяка Коледа винаги чувате хората да казват какво искат и какво ще купят. Ето това е, което искам аз- искам хората, които са болни, да бъдат излекувани. Искам деца без семейства да бъдат осиновени. Искам хората никога да не се притесняват за храна, подслон и топлина. Сега, нека да видим колко хора наистина ги е грижа и не се притесняват да копират това ! Отново стигам до ситуация, в която ако не направя това, което са направили голям процент от приятелите ми, ще излезе, че не ми пука за хората по света и у нас. А не е баш тъй ... Всъщност няма да потъвам в размисли и страсти около това, че и аз искам световен мир, да няма бедни, болни и нещастни хора и че колкото и да го искам, не мога да променя нещата кой знае колко. По-скоро реших да си отговоря на въпроса каков искам аз от дядо Коледа?!? До преди няколко го...

Все се опитвах да намеря оправдание за поведението на колегите от националните медии, които от година насам, но особено настоятелно в последните месеци се опитват да ни вкарат и в кревата на Бат` Бойко. Той е навсякъде, той разбира от всичко, той може всичко, той... той ...той ... Нека ..като сме го избрали - нека да е той, поне до следващите избори ... Ама не може всичко, което се случва в живота ни да е подчинено на него. Подари кученце на Путин - Добре! Похвално! Ама ай стига толкуз ...Кучето вече замина, ние продължаваме да следим пикае ли това куче, сере ли /не се извинявам на никого/ яде ли, спи ли ...скоро ще почнем да следим и други работи дали прави песа. Несериозно е просто - после що не гледали хората с добро око на журналистите ..и аз да съм и аз няма погледна сериозно и с отговорност към професията.  Специално интервю моля Ви се, за да разберем, че кучето оставяло локви и козина навсякъде, но въпреки това спечелило обичта на стопаните си .....Утре - вдругиден сигурно щ...

Училището, което формира мен като личност навърши 70 години ... Прекараните там  4 учебни години, до завършване на средното ми образование, оставиха най-трайни спомени в съзнанието ми ...Никога няма да забравя учителите си, съучениците си, класната стая, коридорите, двора и онзи стих на поета, че ".. Живота ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!" Никога повече няма да бъда тинейджърка, няма да закъснявам за първите часове, защото пак не ми е стигнало времето. Няма да обсъждам със съучениците си велики планове като например да отидем по пижами за нулев час по химия – в 6,30 сутринта. Няма да ми се случи в междучасието да бързаме да се сврем в тоалетната, за да запалим цигара... и да ни хванат, разбира се. Няма да блуждае погледа ми в час по литература през прозореца, няма да правя балончета, защото съм забравила да изплюя дъвката и няма да ме изпитват на принципа   „цепи, лепи вулканизира” ... Никога повече няма се повтори денят, в който на глас споделих мечтат...

Представете си, че сте част от Социалната Мрежа - ФЕЙСБУК ...всъщност няма какво да си го представяте... Бас ловя, че сте ..., може би с леки изключения ... Почти всеки ден откривам, някакви нови и нови модификации на позабравената от детството ми игра на развален телефон - помните ли я?!? Получавам щафети да постна на стената си какво ли не ... и за миг започвам да си задавам въпроси ..Аз от този свят ли съм? - Да не би да съм някъде в паралелно измерение? - Нормална ли съм? - това май е най-точната питанка ... Защо ли? Защото ... Имам близък човек, който бе покосен от рак и си отиде точно тогава, когато най-много имах нужда от него ... Приех го като наказание ...Дядо Боже наказа мен, като ми го отне и може би спаси него, за да не се тревожи и разочарова от буйният ми пуберитет, от неориентираната ми мисъл и т.н. - В същото време обаче че чувствам идиотски и не влизам в онези 3 %, които поставят на стената си надписи в подкрепа на борбата с рака и по този начин изразяват съпричастност...

Колеги, от силистренски портал за информация , ме анкетираха по случай Денят на народните будители ... и ето какво им отговорих :)      -   Днешните будители??? – За мен това е въпрос с повишена трудност. И 200-те хиляди на „Стани Богат” няма да са достатъчни, ако се намери човек, който да отговори на този въпрос. Лесно е да кажа, че будители са Иван Вазов, Христо Ботев, Левски и Стамболов ...Черноризец Храбър или Паисий Хилендарски, следвани от Софроний Врачански ...Без да пропускам Васил Април и Петър Берон. Да не се надява само министър-председателят, че ще влезе в тази класация /предвид манията му да е вся и всьо/. Будител днес може да бъде и зарзаватчията от градския пазар, ако е грамотен, ако се вълнува от бъднините на страната ни, ако възпитава децата си в трудолюбие и уважение. Будител е Рангел Вълчанов, будител е Валери Петров, будител бих нарекла дори и Милен Цветков, като не винаги съм споделяла мненията  и позициите му. Но той ме караше да ...

Ето това му се вика да се насади човек сам на пачи яйца. Пожелаха ми да се вихря в къщата на мечтите си - върнах топката с пожеланието всеки да има възможността да се развихри в света на мечтите си ... Попитаха ме колко често го правя аз и дали съм превърнала някои от тях в реалност ... Тук вече изпаднах в дълбок размисъл - така щото веднага отворих опцията нова публикация ...  Преди време нейде из блогърското пространство имам смътен спомен, че се бе разразила една такава дискусия за мечтите, реалността и сбъдването им .../може и из Фейс-а да е било/годинките си казват своето/ :) Та ...тогава някой прозря онова, което никога не бях имала смелостта да изрека на глас ..., а именно, че мечтите са нещо тайнствено ...покрито с воала на непостижимите желания ...Мечтите всъщност са Перпетум мобилето на собственият ни живот ...Те не са за сбъдване - те просто ни дават стимул и кураж да вървим напред, правейки и невъзможното, за да ги постигнем ...докато си дадем сметка, че всъщност сме д...

Туй комшулука е голяма работа ...вярно, не е като едно време, когато по етажите се разхождахме по пеньоар с ролки у главата и звънкахме по вратите с бойния поздрав ...Хей, комшийке - да ти се намира чаша олио, и пакет захар :)!И днес съседството е живо, макар и вече не в такива размери ...Та рецептата за това руло ми е от най-добрата комшийка, която съм имала - Тотка. Цялото им фемили е уникално - рядко се среща такава сговор между поколенията :)  Ето и списък на нужните продукти и методът на омесването им: 3 яйца се разбиват с 9 лъжици захар /почти до бяло/ ...прибавят се 9 лъжици брашно и 3 лъжици вода .... Намазвате дъното на тавата с олио и слагате парче вестник ...Изливате сместа в тавичката и печете за цигара време ...само леко да пожълтее ..няма нужда да порозовява много :) Вадите тавичката и захлюпвате върху мокра кърпа ...отстранявате тавата и вестника и пак завивате с кърпата ...мажете сладкото по избор, навивате и по...