Пропускане към основното съдържание

What's up people?

What's up people?
Четох статус във ФБ, че хората в България изведнъж са станали тъпи ...
Дали е изведнъж ...
Не мисля ...
Нищо не може да се случи изведнъж - още повече пък в България ... тук всичко се точи с години ... навива се на вилицата като спагети - единственото нещо, което сякаш се случи по-бързо бе крайното обедняване на едни и забогатяване на други ...всичко останало е девет дена път с камили ... най-паче реформите в една или друга сфера ...
горе.долу така стана и затъпяването ни ..., за да достигнем до момента, когато човекът-слънце признае на глас, че видиш ли ти те ХОРАТА били му усетили потенциала и затуй са го сложили под наблюдение, тогава, когато той бил охранител ....
Много филми е гледал чилякът, само дето на нас отдавна ни свършиха пуканките и вече не ни е смешно.
По-лошото е, че поведението му е заразно за почти всички нива на властта у нас - управляващите ни не търпят как да е критика и не приемат "такова отношение". Няма начин и да не сте забелязали синдромът на нещата, които се случват за първи път ... Да - за първи път ни пращат да ставаме овчари и да садим картофи, за първи път вместо ние да искаме извинение от ТЯХ, те искат от нас ..., за първи път се оплаква някой и от лошия ни човешки материал ...
Що за наглост трябва да носиш в себе си, за да не виждаш гредата в собственото си око и да търсиш треските в чуждото ...
То, това последното важи и за всички останали, които вече повече от 20 години кръжат около кацата с мед ...
Тъпи сме станали изведнъж ...вярно е, че сме тъпи ...затъпяваме от 1989 година насам - бавно, но славно.
Такива им трябваме ...така сме им полезни ...и на големите "играчи", и на дребните.
Чакахме "месията" и той дойде през 2001 година ... Не останахме доволни. Другия се появи 8 години по-късно ..., пак не сме доволни /то как и да бъдем/ ...
Тази година "спасителите" като че ли ще са повечко ...все такива, които до вчера бяха на хорото, но "прогледнали" да грешките и решили да опитат танцовите стъпки, но със собствена хореография. 
Те ще оберат гласовете на разочарованите - така си мисля аз - ...ще се объркат доста сметки ... и ще се лишим от възможността да имаме ЕДИН ВЕЛИК начело - току виж било и за добро ...
Страх ме е обаче да не достигне затъпяването ни своя кулминационен момент през лятото - щото още четири години изпълнени с "родолюбиво" отношение на управниците към избирателите ще ми дойде в повече ...поведение, което унижава и те кара да се чувстваш по-тъп, отколкото си ...
И тогава няма да ни остане нищо друго освен да цъкнем ТВ-то на чалга-канала, да си налеем една студена ракия и да заръбаме зелените краставици ...в очакване да дойде краят на простотията. 


Коментари

morrt каза…
Или да дойдеш с мен.
:)
Neizi_ss каза…
мдааа - първата ми реакция е - де да беше толкова лесно, но всъщност може би е ...
Dani каза…
Така е!
Управниците ни стават все по-нагли,
но явно че и ние им разрешаваме!
Вече не знам какво трябва на хората,за да се отърсят от тази пасивност!
И да внимаваме лятото на кого ще дадем "зелника", макар че нямаме голям избор!
Хубава неделя :)
Neizi_ss каза…
Вярно е, че няма да имаме кой знае какъв избор ..., но е крайно време да се озъбим, дори и да пуснем кръвчица ...писна ми от простащина
Ще прощавате, но мен вече започва да ме избива на агресия.
Neizi_ss каза…
Плами, к`во да те прощаваме, мен отдавна ме избива на агресия и ми коства много, това, че не съм я проявила още

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...