Пропускане към основното съдържание

Следващото поколение

  Отдавна съм подготвила тези снимки, за да ги споделя ... Това е следващото поколение ...Децата, на които евентуално ще разчитаме, да получаваме пенсия ..ако доживеем до тогава. направо страх ме хваща. Многократно съм споделяла, не че се гордея с това, но пропуших в 8 клас и докато да завършим училище се криехме като партизани, да не ни спипат родители, учители и комшии. Е в последните години на гимназията почнахме да се правим и на тарикати ...помня как в едно голямо междучасие ни извардиха в мъжката тоалетна на първия етаж в училище, после ходихме на спявка при зам-директора ....Класният пък поиска ръчно написана бележка от родителите, че са информирани   за случая ...по-късно щеше да бъде вписано и в бележниците ни, но след като мине педагогически съвет и бъде разгледано поведението ни... Дотук добре ...само дето аз живеех с баба ми, а майка ми в София ...прибрах се и се обадих на майка в София да й кажа ...На другия ден имах телеграма до поискване ...със следния текст :
   
"Информирана съм за инцидента в училище.Пушене в тоалетна-мъже! ..С уважение ..."
Влязохме в час и ...дойде и мой ред - попадох сгънат белия  лист, а класният ме погледна ...усмихна се и рече със закачка ...:Искам бележка от баба ти :) (знаеше човека моите неволи от сблъсъците с врачанския характер на бабчето ми) ..а аз курназ го попитах, не иска ли бележки от цялата ми рода ..иска от родителите, нося му от родителите :)
След време като ни вписаха в бележниците забележката помолих една от съученичките ми да подпише бележника и после до края на годината си играех да сменям страницата на бележника, когато се налагаше баба да ми подписва оценките ...голям зор виждах с това внимателно да вадя от телбода листа и да го връщам обратно :)
... Година по-късно в нощта на серенадата ни класният ми каза, че е знаел през цялото време, че Дългата Наталия ми е подписала забележката (дългата щото имахме три на брой :) ...погледнах го с умиление и му благодарих, че ми е спестил семейните драми ...
Та мисълта ми беше, че някога имахме респект от родителите си, от учителите си и изобщо от по.възрастните ..За жалост сега не е така...Излизах на дискотека в петък ...или събота само ...но винаги се съобпазявах с часа на прибиране, ако исках другата седмица пак да изляза ...Ходенето по дискотеки започна едва в десети клас ...А сега се чувствам стара като реша с приятели да посетя нощен клуб ...с малко зор посетителите биха могли да бъдат и мои деца :(
Имаше връстници, които се обличаха различно ...демонстрираха пристрастията си към един или друг вид музика, но никога не е било толкова безвкусно, както е сега ...Особено пък като да се ходи на училище.
Не съм противник и на униформите. Мило ми става като видя момчета и момичета в тинейджърска възраст - спретнати в школската униформа ...кефя се и на тези, които с аксесоари разнообразяват външния си вид и въпреки еднаквостта демонстрират различността ...по този повод им препоръчвам сериала "Gossip girl" /в превод Клюкарката-Интригантката/ ...
 
Всъщност е по-важно да осъзнаят, че е грозно да изпреварват възрастта си ...Ще дойде времето, когато с черни мрежести чорапи ще изглеждат секси, а не нелепо ...


Коментари

Temenuzhka Petrova каза…
Този цирк за бележника не ми беше известен до сега!:)Истината е,че и в момента си имаме респект от бабче!И как иначе?!А тия деца ние - родителите ги възпитаваме, за да са такива, не някой друг.Защото кой е отговорен за малолетните и непълнолетните,които не са си в къщи в малките часове?Не може да обвиняваме под общ знаменател обществото, защото всяко едно дете е грижа първо на своите родители.Картинката е тъжна,много тъжна...
Neizi_ss каза…
този момент не съм го разказвала и на бабче дори ...има още един момент от 10 клас, който съм Ви спестила ...но него в друг пост :)
nana каза…
Аз винаги съм имала респект от хората които ме учат и ми дават хляба.Дори в момента-не крия че детето ми помогна, защото , имаше вероятност да се оплескам отново като вчера и пак да трия.А ме е срам , че не зная как и тормозя човека отсреща.Иначе изцепки с дискотеки , пушене или закъснения не съм имала.
Понякога си мисля, че всяка възраст си има помъдряването - и че колкото и да са различни поколенията, поставени в еднаква ситуация, реагират еднотипно. И ние сме подражавали на Мадона, лепили сме плакати на Майкъл над леглата си, правили сме си дръзки прически, били сме бунтари, но и подражаващи. Днес подражават на Креслава и Вреслава, носят провокативни парцали, мрежести чорапи и меркантилността е тяхно верую. Вярно, пошло и безвкусно е. Но ми се иска да вярвам, че когато станат на нашата възраст, всичко това за тях ще е епизод, за който ще говорят/ ще си спомнят с известна доза срам. :)
Neizi_ss каза…
@Лилия ... въпреки този инцидент и още 1-2 по време на цялото ми обучения смея да твърдя, че съм била примерно дете ...а това с пушенето и дискотеките то е сладката част на нещата ...саво дето аз почнах да излизам на 17 години, а днес и тринайсетгодишните имат по-секси гардероб от майките си.
@Хриси - права си за помъдряването с времето, но сякаш нещата са по изтървани от нашто време :(
Valkocompany каза…
Следващото поколение няма никакви трудови навици!Хриси е страшно права !
Neizi_ss каза…
Мдааааааааа @ Valkocompany - нямат трудови навици ... Бих се изкефила да хванат момите с маникюри и да ги пратят на бригада да вадят лук :)
Ясмина каза…
аз пък не съм чула досега някой да казва, че "следващото" поколение е по-добро от предишното. винаги има мрънкане на заден адрес, моето поколение също беше тотално оплюто. пък хората порастват и се уеднаквяват и накрая неможеш различи кой от кой етаж на живота е...
Neizi_ss каза…
донякъде е така - само дето аз съм на сравнително малко години и ми правят впечатление тези неща ...пък не ми се мисли на какво мнение са пенсионерите :)

Популярни публикации от този блог

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...

Не ща да плащам данъци, не ща здравни осигуровки

Лаик съм по отношение на данъците ..особено онези, дето ми ги спират от заплатата. Нищо не разбирам от съкращенията, ида си призная не искам и да разбирам. Разбирам само усещането, когато от 26 лв. удръжки преди време - сега с ПЛОСКИЯ ДАНЪК ...удръжките ми са цели 70 лв. Това са пари, които държавата взема от мен, кара ме да се чувствам некомфортно и не ми гарантира нищо на практика. Не ми гарантира заплатата в края на месеца, щото частника си позволява лукса да я забавя по негово усмотрение, не ми гарантира пълно здравно обслужване при положение, че съм здравноосигурена ...не ми гарантира нормален стандарт на живот ...Е как иска тогава аз да съм лоялна към нея. С колеги си говорим, че може и да се съгласим с повишаване процента на здравните осигуровки, ама ако са на лична партида ...да знам аз, че имам внесени 10 хиляди лева и да знам, че и да ми се случи нещо имам 10 бона, дето са ми за лечение - ако искам може да ги фърля и за пластична операция за уголемяване на...

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...