Пропускане към основното съдържание

За социалните мрежи и мен ...

Макар и с "леко" закъснение поемам с удоволствие щафетата от Силви, за да отговоря на въпросът:
"Защо използвам социалните мрежи?"

На прима виста може да бъде много кратко и ясно - Не знам!
Всъщност и това е истината - просто го правя ...забавно ми е някак си.

ФЕЙСБУК - първата регистрация, която си направих беше на принципа ... всички говорят за него, я да проверя и аз - що за животно е. Гледах умно в първите дни, трупах приятели, четях коментари ... на разни споделени мисли, отразяващи моментното състояние на даден човек и недоумявах какви са смисълът и замисълът от цялата тази работа. Защо трябваще да си разменм лафове с приятели "на стената", като мога да го направя в другото чудо на техниката - skype .
Признавам и досега не съм намерила отговор на това, но продължавам тъпо и упорито.
Вече бях открила света на блогърите и се чувствах, и все още се чувствам прекрасно! Но тук някак си обмислям онова, което ще споделя. Разказвам на дълго и на широко за  случки от ежедневието, спомени от детството и за мечтите за бъдещето. Тук е по-ефирно и нежно, всичко, което правя ...така, както и при останалите - тук е дълбоката ми същност.
Докато във ФЕЙСБУК-а е първично, забавно ми е дори. Напук на ширещото се мнение - ми е весело и разтоварващо ...да прочета как някой го е полазила калинка, как в работно време го мързи и блее пред монитора, как му е дошла музата и е пуснал на стената любимото си парче ..абе всичко, за което се сетите!
Вярно малко на показ са сякаш нещата, но всеки сам преценява кое до къде.
А и с тия ферми, ресторанти и аквариуми - ми весело ми е ...к`во толкоз. Е опитвам се да правя нещата така, щото да не ми ангажират работното време. Но вeчер разпускам, докато си обера реколтата :)))
Понякога се замислям,че във всеки един от нас дреме по един ексхибиционист. Без значение далиси признаваме или не, но всеки изпитва някакво удоволствие от това, да сподели с външния свят нещо си ...било то снимка или настроение. И дори несъзнателно търсим одобрението ... и всяко различно мнение е в състояние да ни нахъса, да започнем да доказваме, как то не е вярното :)))

И ако има хора, които не си признават, че са се зарибили по игрите, които ФЕЙСА предлага ...аз не съм от тях ....може да не ми ходи на общественото положение-хихи, на акъля и т.н ...според действащите стереотипи - но на мен ми е забавно сутрин докато си пия кафето у дома, или вечер докато ТВ-то е заето щото вървят мачове или некви други спортни мероприятия от световна величана, аз да седя на бюрото и да цъкам с мишката докато си подреждам градчето, което съм построила, докато бера реколтата от амнайсе вида ферми или пък да сервирам в ресторанта ...интересът ми е на приливи и отливи - има дни, когато зарязвам всичко ..., но пък в друго време се завръщам с хъс да трупам точки и да минавам нива ...И ако на това му казват зависимост - да - значи съм зависима - все още обаче не съм си зарязала работата, заради това ..нямам индикации да съм смъкнала качеството и ...когато съм на село за по ден-два не изпадам в истерия ...щото има комп и интернет там - само дето трактора е стар и трудно отваря модерните страници ...затова оставям фермите сами да се грижат за себе си, докато се прибера у града ...И още нещо  - много време прекарвам на компютър и заради работат, а и заради увлеченията си ..., НО не съм спряла да чета книги, да гледам ТВ ...филми , да слушам музика и т.н....Намирам време да се видя и с дружки по на кафе ...оф ..вече ми заприлича на оправдания ...без обвинения :)
С две думи ..Забавно ми е ! А и открих стари приятели - пръснали се по света ..та дори и такива, с които не успявам да се видя в Силистра :) Това обаче ме стимулира да ги вместя и тях в графика си ..и да мога да им кажа "Здравей+ ва живо, а не само от стената на ФБ.

Коментари

september-silvia каза…
Браво на теб,по-добре късно отколкото никога:)

Популярни публикации от този блог

Happy New Year! / Честита Нова година!

Вече е 2011-та година! Няма как да очакваме чудесата още в първите минути, но пък нищо не може да ни попречи, да вярваме, че ще се случат! Все още не се налага да плащаме за вярата и за надеждата си! Нека онова, което сме си пожелали на Бъдни вечер, онова, което тайно сме си намислили в утринта на Коледа и това, което искаме за себе си, за семейството и за приятелите си - да се случи в следващите 12 месеца - Да бъде! Малко Коледния дух ми липсваше! Липсваше ми донякъде и желанието за празници, но пък - какво толкова - празник е всеки миг от живота ни, когато сме обградени с любов, когато слънчевите лъчи ни погалят, когато вятърът разпръсне косите ни, когато почувстваме милувката на любимите си същества, дори когато студът ни щипне по нослетата в зимните белоснежни дни ...  Нека не забравяме, че смисълът на живота е в неговото пълноценно изживяване ... Нека не се лишаваме от правото да бъдем щастливи ... Получили сме го с първата си глътка въздух!  Нека не се предаваме и не скл...

Listen To Your Heart

Чували ли сте скоро какво Ви шепне сърцето? Обърнали ли сте внимание на забързаните му удари? На силата им?  Давали ли сте си сметка, че ежедневието ни превръща в машини, които по-често се ръководят от разума? Забравили сме как се прави това! Забравили сме, какво удоволствие са способни да ни донесат неразумните постъпки. Онези, които са изпълнени с адреналин. Замислих се за страстите, които бушуват във всеки от нас и за това дали трябва да ги потискаме, за да сме угодни Богу! Не отричам, че има греховни помисли, които трябва да преглътнем и да не им разрешаваме да излязат на повърхността, но ранобудната ми мисъл е поела съвсем в различна посока... Пътува и търси тръпката ... онази, която ще я накара да настръхне и да усети иглички по кожата си ..., ще накара устата да пресъхне, ще замъгли погледа и ще отрони сълза. Помните ли кога последно Ви се е случвало това?

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...