Пропускане към основното съдържание

Ден ли бе да го опишеш ...

Ден като ден. Лудницата в офиса, събитията, добри и лоши ...списването на новини, доколкото могат да се нарекат такива ...кафе с цигара ...нищо интересно ...само дето някак си не му е на таман дето се вика ...
Първо времето не знае какво иска - лято ли да е, есен ли да е или направо зимата ще идва ...
Второ - неврозно ми е и си търся жертва ...иде ми да фана някой и да му разкажа играта ..ша му обясня нагледно откъде изгрява слънцето и къде залязва ...
И за капак ...прибирам се и няма вода ....имало авария ...понякога се чудя, че В и К-то си прави врътка с тия дето бутилират минерална вода - не сте ли се замисляли по въпроса ...в такива моменти съм в състояние да видя конспирация навсякъде ...и дето викат приятели - като има вода от чешмата - да сте чули някой да се хвали ...ама спре ли - надаваме вой до небесата - тогава чак си даваме сметка за нещата ...
И световното по футбол продължава - не мога да си гледкам филмчета .......бе изобщо :) к`во да ви разправям ...

Иначе добрата новина е,че наш`то момиче Пиронкова отнесе като куцо пиле домат кака Винъс - за втори път :))))))))) Давай моме - ти си !

И като съм тръгнала да мрънкям ...възмутена съм от младите майки ...може ли да си толкова откачена и да възпитаваш петгодишната си дъщеря с думи като - живота е скапан, всеки гледа да те прецака - че то какво разбира детето не ми е ясно ...споделих го днес във Фейс-а ..ама още ме тресе недоумение

Верно, че времената станаха такива, че брат за брата пет пари не дава ..., но все пак рискуваш да увредиш детската психика ...Но детето е на майка си и тя както намери за добре, така ще го възпитава! Само дето няма кой да ни възпитава нас какви родители трябва да бъдем и как да станем такива!

Мислите се лутат у главата ми ..все се каня да седна да ги подредя, но и органайзер не помага :) Ще мина пак на варианта с лепкавите листчета ...И искам да дойде четвъртък, щото след него е петък и ша почивам ...
И искам да дойде 1 август ...щото пак ще почивам -ама цял месец ...и искам на море, и на планина, и на дивана с книжка ...и изобщо ...не просто искам, а имам нужда от форматиране, преинсталиране, дефрагментиране  и ..изобщо каквото се сетите ...трябва ми май нова антивирусна ...мойта ще навърши през септември има няма 33 години --за смяна е :)

Айде  дано сутринта да сте се наспали и всичко да ви е по вода ...ама без дъжд, моля, моля!

Коментари

Temenuzhka Petrova каза…
Хахах, аз също имам нужда от антивирусна, но най-вече от преинсталиране и форматиране,да преинсталирам и форматирам животеца си доколкото мога...а утре е петък и ти пожелавам приятна почивка...че тя бързо минава и докато се усетиш и ...неделята дошла:))това за теб, а аз и утре ще бачкам и после два дни уикенд!Цунки!{}
september-silvia каза…
Първо-много ти е хубав фейса на блога,второ -живота е прекрасен и щастие дебне от всякъде:))))а иначе младите родители себе си не могат да контролират,камо ли собсвените си даце да възпитават,много сложна тема...иначе август наближава,и за годините не се оплаквай,аз наближавам 50-те и съм в страхотна форма,целувки Нейзи!

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...