Да паднеш в калта !

Работния ден свърши. Поех по пътя за вкъщи ... Проверих домочадието има ли нужда от хляб и салам ... естествено, че ДА ... Напълних пазарската чанта и продължих към издигналия се в тъмнината жилищен блок, където сме се приютили Се Моа, мойту Мъж и черната ни маца - Пенка ... и к`во ?

Ми таквоз - добре, че съм се научила едно време как се пада .../от времето, когато трополях по татамито в спортната зала/ и се приземих на дясната си половина на едни стълби ... в основата им се бе спотаила гадна купчинка кал и у тъмницата да взема да стъпя в нея ... резултата ожулена дясна ръка ... натъртена половина от седалищните части и леко кънтяща кратуна, която бе спасена от светкавичното действие на инстикта на костенурката-нинджа да се прибира в черупката си при опасност :) - разфърча се хляб на филийки и наденица на "Чобанов" ...

Или казано с по-просто думи - така яко се изтрясках, че свят ми се изви ...на косъм да си шибна главата у ръба на стъпалото ...

Не ми стига дългия ден - откак взе да мръква рано ...имам чувството, че денонощието вече не е от 24 часа ами поне от 28 :(

И се замислих философски - да търся ли символика в това падане в калта ... или да не задълбавам толкуз навътре в нещата...